Р Е Ш Е Н И Е № 169 София, 05 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 442/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалбата на подсъдимия Т. Ж. А., срещу въззивна присъда № 36/01.02.2013 г., постановена по ВНОХД № 19/2013 год. от Окръжен съд – гр. Бургас. С първоинстанционната присъда на Районен съд- гр. Бургас, постановена по НОХД № 2875/2012 г., подсъдимият Т. Ж. А. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343в, ал.2 от НК. По протест на прокурора въззивният съд е отменил тази присъда и вместо нея е постановил друга, с която е признал подсъдимия Т. Ж. А. за виновен в това, че на 09.04.2012 г. управлявал МПС без свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП № 421/29.09.2011 г., влязло в сила на 21.12.2011 г. – престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК. Наложеното наказание е четири месеца лишаване от свобода. В депозираната жалба се визират нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че в АУАН №171/09.04.2012 г., послужил като основание за образуване на наказателното производство, е посочено нарушение на чл. 150 от ЗДП, а не чл. 150а от ЗДП, което според жалбоподателя изключва съставомерност на поведението му по чл. 343в, ал.2 от НК. Счита се още, че дори и с деянието си подсъдимият да е осъществил състава на посоченото престъпление, то съобразно чл. 9, ал.2 от НК извършеното не е престъпно. Оспорва се и справедливостта на наложеното наказание. Отправените искания са за отмяна на новата въззивна присъда и прекратяване на наказателното производство при условията на чл. 21, ал.1, т. 1 от НПК или за приложение на чл. 55 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. и неговият процесуален представител не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба е неоснователна. Наказателното производство пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият А. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. На тази основа районният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал.4 във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК. Проведената процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е процесуално издържана. В рамките на описаната фактология по обвинителния акт въззивната инстанция правилно е приела, че поведението на подсъдимия А. покрива престъпния състав на чл. 343в, ал.2 от НК. С основание е проявила критичност към превратното тълкуване, извършено от районния съд, относно обективните елементи на инкриминираното престъпление, позволили постановяване на оправдателна присъда. За съставомерността на визирания престъпен състав се изисква да са налице обективните признаци : деецът да е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без свидетелство за правоуправление и преди изтичането на едногодишния срок от наказването му по административен ред, деецът да управлява МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за правоуправление. По делото е безспорно, че на подсъдимия А. не е издавано СУМПС, както и че с НП № 421/29.09.2011 г. на началника на РПУ-Средец, влязло в сила на 21.12.2011 г., той бил санкциониран по административен ред за това, че управлява МПС без да притежава съответно СУМПС, за което на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДП му е наложено наказание глоба. Предложената в жалбата трактовка на разпоредбите на чл. 150 и чл. 150а от ЗДП не изключва съставомерността на деянието, защото не отразеното от контролния орган нарушение в АУАН №171/09.04.2012 г., послужило според жалбоподателя за образуване на досъдебното производство, е от значение, а наличието на обективните елементи, така както бяха посочени по – горе. Въззивният съд е извършил правилна интерпретация на законовите и подзаконовите нормативни актове, относими към въпроса за провоспособността на водачите на МПС и за условията и реда за издаване на СУМПС, която е ненужно да се повтаря, а и в жалбата не се съдържа оспорване в този смисъл. Неоснователно е искането за приложение на чл. 9, ал.2 от НК. Установените по делото обстоятелства показват, че деянието не само формално осъществява признаците на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, но и разкрива обществена опасност, която не може да се квалифицира като явно незначителна. За степента на последната е от значение и обществената опасност на дееца, която, предвид данните за съдебното му минало, не може да бъде пренебрегвана. Подсъдимият е осъждан нееднократно, включително и за извършено престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 от НК (виж, присъда по НОХД № 2206/2011 г., влязла в сила на 04.07.2011 г.) за ползване на преправен официален документ – свидетелство за управление на МПС. Оплакването за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно, тъй като въззивният съд е съобразил всички изисквания и фактори, които имат отношение към индивидуализацията му. Изрично е обсъдена хипотезата на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК. Правилно е отчетено, че не са установени нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, необходима предпоставка за приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК, и аргументирано е отказано преминаването към друг вид наказание. Наказанието от четири месеца лишаване от свобода, получено след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК, не е явно несправедливо и съответства на целите, предвидени в чл. 36 от НК. С оглед на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 36/01.02.2013 г., постановена по ВНОХД № 19/2013 год. от Окръжен съд – гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.