Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 20.02.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказ. дело № 41 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 3 от НПК по жалба на подсъдимия Й. Г. Б., чрез неговия защитник адвокат В. В. М., против определение от 14.12.2018 г. по в.н.о.х.д. № 462/ 2018 г., по описа на Благоевградския окръжен съд, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. В касационната жалба е залегнало основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК като се твърди, че е въззивният съд неоснователно е отказал да назначи изготвянето на предсъдебен доклад за изясняване на степента на обществена опасност на подсъдимия Й. Г. Б., с което е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилен отказ от приложение на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС. В съдебно заседание пред касационната инстанция Й. Г. Б. и неговият защитник адвокат В. В. М. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подновяват искането за определяне на по-лек първоначален режим от постановения с прилагане на законовото изключение. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като въззивният съд е спазил закона при определянето на първоначалния режим за изпълнение на наказание лишаване от свобода, в какъвто смисъл са били и указанията на касационната инстанция по реда на възобновяването. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда № 5506 от 03.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 58/ 2017 г. Благоевградският окръжен съд отменил първоинстанционния съдебен акт (присъда по н.о.х.д. № 849/13 г. на Разложкия районен съд) и признал подсъдимия Й. Г. Б. за виновен в престъпление по чл. 150, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (в съучастие с осъдения К. Г. Т.), като му наложил наказание от две години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален общ режим на изтърпяване, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил подсъдимият Б. да изтърпи отделно и отложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по влязлата в сила на 29.06.2011 г. присъда по н.о.х.д. № 734/2009 г. на Разложкия районен съд. Въззивният съдебен акт не бил обжалван или протестиран по касационен ред и влязъл в сила на 19.11.2017 г. С решение № 214 от 05.11.2018 г. по н.д. № 912/ 2018 г. Върховният касационен съд, І н.о. отменил по реда на възобновяването (чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК) въззивната присъда в частта, с която бил определен първоначалният общ режим и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. В останалата част въззивният съдебен акт не бил възобновен и останал в сила. С протоколно определение от 14.12.2018 г. по в.н.о.х.д. № 462/ 2018 г. Благоевградският окръжен съд определил на подсъдимия Й. Г. Б., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, първоначален строг режим за изпълнение на наказанието от две години лишаване от свобода за престъплението по чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Касационната жалба е постъпила в законовия срок и от лице, което е легитимирано да я подаде, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Касаторът твърди, че въззивният съд не е приложил предвидената в чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС възможност за определяне на по-лекия общ режим, вместо строг. Затова претендира, че макар и постановено в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС определението на въззивния съд не отчита в пълна степен ниската степен на обществена опасност на дееца и неправилно е отказал да приложи изключението на законовата привилегията по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС. С обжалваното определение Благоевградският окръжен съд правилно е приложил материалния закон по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и законосъобразно е определил първоначален строг режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия Й. Г. Б.. Блудството чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е осъществено на 15.08.2013 г. и преди да е изтекъл тригодишният изпитателен срок на условното осъждане по н.о.х.д. № 734/ 2009 г., по описа на Разложкия районен съд (присъдата е влязла в сила на 29.06.2011 г. и с нея е определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода). Общият сбор на двете наказания надвишава законовия минимум от две години, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. Затова първоначалният режим е определен законосъобразно. Искането на подсъдимия за запазване на по-лекия, но неправилно определен общ режим е мотивирано със законовото изключение по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС. Същото е било отхвърлено от въззивната инстанция като неоснователно. Преценката на съда, че подсъд. Б. не представлява лице с ниска степен на обществена опасност, е изведена от предишните му съдимости. Посочените по-горе две присъди не представляват изолирана проява в житейското поведение на подсъдимия. Той е осъждан многократно за различни престъпления: причиняване на средна телесна повреда като непълнотелен (по н.о.х.д. № 182/ 2006 г. на Разложкия районен съд), за кражба (по н.о.х.д. № 732/ 2006 г. на Разложкия районен съд), за закана с убийство и за хулиганство (по н.о.х.д. № 301/ 2013 г. на Разложкия районен съд). Тези обстоятелства представят подсъдимия Б. като лице с относително висока степен на обществена опасност, склонен да извършва престъпни прояви. Ето защо, искането на касатора за запазване на общия режим с промяна на правното основание в чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, се оказва неоснователно и правилно е отхвърлено от въззивната инстанция. Неоснователно е възражението, залегнало в касационната жалба, че Благоевградският окръжен съд е нарушил процесуалните правила като е отказал да допусне изготвянето на предсъдебен доклад, от който да почерпи сведения за ниската обществена опасност на дееца. За нуждите на конкретното наказателно производство, по което подсъд. Б. е признат за виновен в престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и не са били налични други основания за налагане на по-лека санкция, изготвянето на предсъдебен доклад по реда на чл. 226, ал. 1-6 от ППЗИНЗС би било незаконосъобразно. За правната същност на предсъдебния доклад и неговото значение при определяне на наказанието Върховният касационен съд е имал повод да вземе отношение (вж решение № 28 от 28.02.2018 г. по н.д. № 1196/ 2017 г., ІІ н.о.; решение № 288 от 26.03.2018 г. по н.д. № 997/ 2017 г., ІІ н.о.; решение № 111 от 25.06.2018 г. по н.д. № 160/2018 г., ІІ н.о.; решение № 123 от 02.07.2018 г. по н.д. № 239/ 2018 г. на ВКС, І н.о. и др.). Предсъдебният доклад може да бъде изготвен по конкретен род дела, а не по всяко наказателно производство за събиране на характеристични данни за дееца. Затова и твърдението на касатора за допуснато процесуално нарушение е неприемливо. Всички сведения, които затворната администрация е събирала за подсъд. Б. по време на престоя му в затвора в гр. Бобов дол, както и докладите на служителите, работещи в него, могат да имат значение в друго производство (напр. по чл. 66 от ЗИНЗС). В хода на касационната проверка не се установиха за основателни претендираните от касатора причини за отмяна или изменение на въззивния съдебен акт. Постановеното определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено, а касационната жалба оставена без последици. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение от 14.12.2018 г. по в.н.о.х.д. № 462/ 2018 г., по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.