Р Е Ш Е Н И Е   №  252   София, 02 юли 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и втори май двехиляди и девета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова                           ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 228/2009 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Ц. Д. против нова присъда № 47 от 17.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 1559/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл.348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения за осъждането му в нарушение на чл. 304 НПК при липса на доказателства за съставомерните признаци от състава на престъплението по възведеното обвинение. По същество се иска новата присъда да бъде отменена. Гражданският ищец и частен обвинител изразява становище присъдата на въззивната инстанция да бъде потвърдена. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върхожвният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната нова присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 47 от 31.03.2008 год. постановена по НОХ дело № 750/2007 год. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия Н. Ц. Д. от гр. П. за невинен в това на 30.09.2002 год. в гр. П., след предварително сговаряне с Р. Д. , с цел да набави за себе си и за Р. Д. имотна облага, да е възбудил у Б. П. Х. заблуждение и с това да е причинил на К. Т. К. имотна вреда в размер на 321 343.20лв, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 211 във вр. с чл. 210 ал.1т.2, във вр. с чл. 209 ал.1 НК. Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения граждански иск от К. Т. К. срещу подсъдимия за заплащане сумата 241 007.40лв, обезщетение за претърпяни имуществени вреди. С присъдата съдът е признал подсъдимата Р. К. Д. от гр. П. за виновна в това, че на 30.09.2002 год. в гр. П. съзнателно се ползвала от неистински частен документ- декларация по чл. 226 ал.1 от ДПК от името на К. Т. К. , като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на основание чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1 и чл. 78а ал.1 НК я е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание глоба в размер на 900лв. С присъда № 47 от 17.03.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 1559/2008 год. Пловдивският окръжен съд е отменил присъдата в частта, с която подсъдимият Н. Ц. Д. е признат за невинен и оправдан по предявеното обвинение и е отхвърлен предявеният срещу него граждански иск и вместо нея е постановил нова присъда, с която го е признал за виновен в това, че на 30.09.2002 год. в гр. П., след предварително сговаряне с Р. К. Д. , с цел да набави за себе си и за Р. Д. имотна облага възбудил у Б. П. Х. заблуждение и с това причинил на К. Т. К. имотна вреда в размер на 48.027.41лв, като измамата е в големи размери, поради което и на основание чл. 210 ал.1т.2 и 5 във вр. с чл. 209 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението измамата да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък, както и за разликата в стойността на имотната вреда до 321.343.20лв. На основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на К. Т. К. сумата 48 027.41лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, както и да му заплати 150лв. направени разноски пред въззивната инстанция, като гражданския иск за разликата до пълния му размер от 241 007.40лв е отхвърлил. Съдът е потвърдил присъдата в останалата част. Оплакването на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му в нарушение на разпоредбата на чл. 303 ал.2 НПК. В този смисъл е единственото конкретно съображение, че е осъден по обвинението при липса на доказателства за съставомерните обективни и субективни признаци от състава на престъплението измама. Този довод не намира опора в данните по делото и е неоснователен. Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител и граждански ищец против постановената от Пловдивския районен съд оправдателна присъда. В съответствие с правомощията си на инстанция по същество и като е преценила, че по делото има неизяснени обстоятелства, от съществено значение за правилното му решаване, тя е провела съдебно следствие, при което е събрала гласни доказателства, изслушала е допълнителна стоково-оценъчна експертиза. След като самостоятелно е оценила всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали за установяване на правнорелевантните факти поотделно и в логическата им връзка, без да пренебрегне или изврати съдържащите се в тях фактически данни и без да ги приеме превратно, в нарушение на правилата на формалната логика, е възприела фактическите обстоятелства на първоинстанционния съд. Фактическите констатации, че подсъдимите решили да си набавят парични средства като отстранят св. К от съсобствения му с подсъдимата недвижим имот, за целта изготвили пълномощно от името на свидетеля К, в което било посочено, че подсъдимата има право да ипотекира имота, показали го на св. Х като го въвели в заблуждение, че имат представителна власт да се разпореждат с имота, получили от него паричния заем като сключили договорна ипотека, а когато не се издължили в уговорения срок, му прехвърлили имота, не са произволни и не са направени при превратно тълкуване на доказателствата. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на всички разпитани свидетели, част от които нямат отношение към инкриминираното деяние и но никакъв начин не може да се приеме, че пряко или коствено са заинтересовани да дадат показания в негова вреда, а и такъв довод от жалбоподателя не се поддържа. Доколкото е налице противоречие в гласните доказателствени средства, като от една с. са показанията на св. Ц и обясненията на подсъдимия, а от друга с. са показанията на всички останали свидетели, то не само е констатирано и са положени усилия да бъде изяснено, но още първоинстанционният съд е мотивирал решението си кои противоречиви доказателствени материали кредитира. Правилата за формиране на волята му са спазени, поради което въззивната инстанция не е имала основание да промени вътрешното му убеждение и да приеме тезата на подсъдимия, че не е имал намерение и не е заблуждавал нито едно от лицата, които имат отношение към извършените сделки с имота, защото пълномощното било изготвено от св. К в съответствие с действителната му воля, а от там и последващите му действия не били измамливи по своята същност. Тези обяснения подробно са обсъдени и мотивирано са отхвърлени като израз на защитна позиция. Те противоречат както на показанията на пострадалия, чиято свидетелска годност да възприема фактите и да дава достоверни сведения за тях не е нарушена, така и на показанията на св. П, който е заверил нотариално пълномощното и е категоричен, че подсъдимата му е представила друго лице като упълномощител, а също така и от заключението на изслушаната графологична експертиза, от която е установено, че подписът върху пълномощното не е поставен от св. К. При правилно установените от кредитираните доказателства фактически обстоятелства, въззивната инстанция е приложила точно материалния закон. В новата присъда, изготвена по реда на чл. 339 ал.3 НПК е посочила в какво се изразява допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия и какви са правните съображения за отмяна на присъдата и за осъждането му. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението измама. Точен е изводът, че всичките им действия са били продиктувани от намерението да отстранят св. К от съсобствеността на имота и да могат да се разпоредят с него, целейки придобиването на финансови средства. Именно с това намерение са въвели в заблуждение св. Х, че разполагат с представителна власт да учредят договорна ипотека върху имота при отпускане на паричния заем, а по късно и с пълномощно да го закупи от тях. След като имота е преминал в патримониума на трето лице, на св. К е причинена имуществена вреда в размер на стойността на дела му. Друг извод за съставомерност на деянието не може да се направи поради факта, че като съсобственик подсъдимата Д. е могла да се разпорежда със своя дял, в какъвто смисъл е доводът на жалбоподателя. Обвинението е предявено и подсъдимият е осъден само за имущественото разпореждане с частта от имота, която е собственост на пострадалия, като имотната вреда е приета само за тази част. Конкретни доводи за нарушение или неправилно приложение на материалния закон в гражданско-осъдителната част на присъдата, който да подкрепят искането на потвърждаване на първоинстанционната присъда, с която гражданския иск е отхвърлен, от жалбоподателя не се поддържат. По основание гражданският иск е доказан и е уважен в установения чрез съответната експертиза размер. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Пловдивския окръжен съд не е допуснато поддържаното от подсъдимия нарушение, като не са налице и други основания за нейната отмяна или изменение и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК       Р Е Ш И:   Оставя в сила присъда № 47 от 17.03.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 1559/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с която е отменена изцяло присъда № 47 от 3`1.03.2008 год. по НОХ дело № 750/2007 год. на Пловдивския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Н. Ц. Д. е признат за виновен по чл. 210 ал.1т.2 и т.5 във вр. с чл.209 ал.1 НК и осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години от влизане на присъдата в сила, както и да заплати на К. Т. К. сумата 48 027.41лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: