Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * добросъвестно владение * договор за наем * начална липса на основание


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 175
гр. София, 23.07. 2012г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ

при участието на секретаря Богданова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1244/2011 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на М. [фирма] (в ликвидация )срещу решение №213от 28.04.2011г по гр.дело № 63/2011г. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 14.10.2010г по гр.д. №116/2010г на Хасковски окръжен съд . Иск на собственика М. [фирма] (в ликвидация ), предявен срещу [община] като несобственик , за връщане на получените наеми от посочените в исковата молба имоти, за конкретен период , е разгледан и отхвърлен на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно . Изтъква се че добивите принадлежат на собственика ,били са плащани наеми на ответника и той ги дължи на ищеца , тъй като спорът за собственост е бил разрешен в полза на последния . С иска се търсят гражданските плодове , а това не е обсъдено от съдилищата , съответно погрешно е намерено основанието на иска .

Ответникът по касационната жалба [община] не е заявил отговор и не е взел становище по нея .
С определение №194 от 13.12.2011г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по два въпроса - процесуалноправният въпрос за смесването на основанието на иска с неговата квалификация , когато собственикът иска от владелеца вече получени от последния наеми за имот и по материалноправния въпрос за правното основание на добросъвестното владение в полза на общини ,актували държавен имот и разясненията по т.9 (ІІІ)от ППВС №6/1974г
По обусловилия допускане до касационно обжалване процесуален въпрос следва да се провери и допустимостта на обжалваното въззивно решение ,в тази връзка Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира следното:
Искът следва да бъде разгледан на основанията, на които е предявен ,според наведените от ищеца факти. За основанието са от значение твърденията в исковата молба, положителни и отрицателни . Липсващи твърдения не могат да дадат основание за извод по основанието на иска . Щом не се твърди фактическо предаване на исковата сума от ищеца на ответника , то основанието на иска за тази сума не е чл. 55 ал.1 ЗЗД . Когато сумата представлява наеми, получавани от ответника по договор с трети лица и при твърдение на ищеца че е собственик ,на когото добивът принадлежи , твърдението дава правното основание на искане, чиято квалификация е по чл. 93 ЗС . Този иск ще се окаже неразгледан , ако съдът предпостави уважаването му от наличието на взаимоотношение по предаване и получаване между странитепо смисъла на чл. 55 ал.1 ЗЗД , или от липсата на облигационно основание за плащане между получателя и третите лица .
Като не е съобразил гореизложеното , въззивният съд е произнесъл главния иск на непредявено основание и е постановил недопустимо решение . Касационната жалба срещу въззивното решение е основателна.
До недопустим диспозитив се е стигнало поради неправилното разбиране на Пловдивски апелативен съд , че искът може да бъде основан на нещо , което липсва в обстоятелствените твърдения на ищеца и е несъвместимо с тях , но което се изисква от хипотезиса на нормата , посочена от самия ищец като квалификация на иска . Съставът на чл. 55 ал.1 ЗЗД действително предпоставя ищецът да е предал на ответника това , което иска да му бъде върнато от последния , но с иска не е заявено подобно обстоятелствено твърдение . Основанието на претенцията е , че ответникът е отдавал под наем и е събирал гражданските плодове от собствения на ищеца имот, поради което дължи да „върне полученото” на собственика , в размера на получените от трети лица наеми , което основание е по чл. 93 ЗС. Съдът е разгледал иска на непредявено основание ,като го е отхвърлил с довод че няма получено нещо ,няма и липса на основание според нормата на чл. 55 ал.1 ЗЗД , доколкото претендираното с иска е получено от трети лица , на правно основание между получателя- ответник и платеца.
Налага се обезсилване на обжалваното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд .
Щом главният иск е отхвърлен , но не е бил разгледан на предявеното основание и постановеното по него решение е недопустимо , няма предпоставки за разглеждане по същество и на евентуалния иск. Следва обаче да се изтъкне ,че съображенията на съда да не обсъжда евентуално наведеното правно основание на иска при неоснователно обогатяване , т.е да не разгледа евентуалния иск , в случая са принципно неправилни . При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да има предвид , че от значение за характеристиката на обективно съединения иск като евентуален, е искането на предявилия го ищец същият да се разгледа , ако не бъде уважен главния иск и тук обусловеността е свързана с произнасянето на съда , а не със самостоятелното значение , което има установяването,съответно доказването на факт по материалното основание на главния иск ,както неправилно приема Пловдивски апелативен съд . При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да има още и указанията , изведени в решение №№335 от 28.07.2010г по гр.д№ 660/2009г ІV г.о на ВКС и решение № 218/2011г по гр.д № 804/2010г І г.о, задължителна за него практика .
Материалноправнитят въпрос , сведен до това добросъвестно ли общината е владяла държавен имот , актуван от нея като отговрящ на критериите при обособяване на общинската собственост , ако не е имало знание , че същият е включен в капитала на търговско дружество ,е с решаващо за изхода на делото значение .Този въпрос, макар обусловил допускане на жалбата до разглеждане , не следва да бъде обсъждан и да му се дава отговор при положение , че предстои искът , съответно възраженията по него , да бъдат надлежно разгледани по същество от въззивен съд .

Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІг.о.




Р Е Ш И :


Обезсилва решение №213от 28.04.2011г по гр.дело № 63/2011г. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 14.10.2010г по гр.д. №116/2010г на Хасковски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: