Ключови фрази
установяване право на собственост * изпълнително производство * сила на пресъдено нещо * отмяна на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план * Иск за оспорване на вземане по изпълнителен лист * нови факти и доказателства * установяване на вземане


Р Е Ш Е Н И Е

№ 198

С., 11.05.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на пети май две хиляди и единадесета година, в състав:


Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4864 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. М. от [населено място] срещу решение №136 от 24.04.08г. по гр.д.№123/08г. на Хасковския окръжен съд.
В жалбата се поддържа оплакване за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК. Според жалбоподателката въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК /отм./ и с това е постановил недопустимо решение. Освен това неправилно съдът свързал настъпването на последиците на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ с провеждането на административната процедура по §8, ал.2, т.3.
Ответникът в производството Д. Г. Д. оспорва жалбата. Счита, че въззивният съд се е произнесъл допустимо по заявеното с исковата молба спорно право и е постановил правилно решение. С определение №444 от 25.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите: при какви условия може да се оспорва чрез иск изпълнението, когато то е основано на влязло в сила съдебно решение и дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, или е необходимо провеждането на административна процедура, която да преустанови това действие.
За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предмет на делото са два обективно съединени иска – по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - за установяване правото на собственост на ищцата върху 53 кв.м., разположени в североизточната част на собствения и имот пл.№4926 в кв.238 по плана на [населено място], както и иск по чл.255 от ГПК /отм./, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение на задълженията, произтичащи от влязлото в сила решение по гр.д.№1266/1995г. на Хасковския районен съд, с което е била осъдена да отстъпи собствеността и предаде на Д. Д. владението върху 12кв.м. – реална част от бивш парцел V-582 в кв.238 по плана на [населено място] от 1958г., сега ПИ №4926 от кв.238, както и не дължи да премахне гаража, навлизащ в бившия парцел V-582 в кв.238. Искът е основан на новонастъпило обстоятелство – отпадане по силата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1958г., с който спорните 12 кв.м. са придадени по регулация от имота на ищцата към парцела на ответника.
Районният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост на 53 кв.м., както и с искове за установяване на факти с правно значение – че не се дължи предаване на владение и събаряне на гараж. Приел е, че първият иск е недопустим, тъй като липсва реално обособена вещ, а за другите – че не са сред кръга на допустимите искове за установяване на факти с правно значение. Постановеното решение е за отхвърляне на исковете като недопустими.
С обжалваното в настоящото производство решение на Хасковския окръжен съд е прието, че са предявени положителни и отрицателни установителни искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Те са недопустими, но по други съображения, различни от изложените от районния съд. Прието е, че спорното право, чиято защита се иска по настоящото дело, е обхванато от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение между същите страни и по същия правен спор. Поради забраната на чл.224 от ГПК /отм./, спорът не може да бъде пререшаван. Разпоредбата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ не е новонастъпил факт, тъй като отпадането на отчуждителното действие на дворищната регулация от 1958г. е обусловено от административна процедура по изменение на плана, която се инициира от заинтересуваното лице, а в случая няма данни такава процедура да е проведена. С диспозитива на въззивното решение е обезсилено решението на районния съд и е прекратено производството по предявения иск.
Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са следните: при какви условия може да се оспорва чрез иск изпълнението, когато то е основано на влязло в сила съдебно решение и дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, или е необходимо провеждането на административна процедура, която да преустанови това действие. По тези въпроси настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.224, ал.1 от ГПК /отм./, сега – чл.299, ал.1 от ГПК, спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на чл.255 от ГПК /отм./ - сега чл.439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на пресъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото ще бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще бъде прекратено на основание чл.330, б.”е” от ГПК /отм./, сега чл.433, т.7 от ГПК.
Когато изпълнението е основано на съдебно решение по иск за собственост, уважен с позоваване на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план, новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.255 от ГПК /отм./ може да бъде последващото отпадане на това отчуждително действие по силата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, ако планът не е бил приложен до изтичане на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от същия закон. Съгласно приетото междувременно ТР №3/28.03.2011г. по т.гр.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Ето защо изтичането на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ и отпадането на отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план е ново обстоятелство, на което може да се основе иск по чл.255, ал.1 от ГПК /отм./.
По съществото на касационната жалба:
По настоящото дело е установено, че спорните 12 кв.м. са част от място с площ от около 40 кв.м., което с дворищнорегулационния план на [населено място] от 1958г. е придадено от имот №581 на ищцата към съседния парцел V-582 на ответника. Установено е, че двата съседни имота попадат в квартал, обявен за архитектурен резерват, който не се обхваща от новите регулационни планове от 1974г., 1979г. и 1988г., а за него има одобрени само нови кадастрални планове с нова номерация на имотите. При постановяване на предходното съдебно решение по гр.д.№1266/1995г. на Хасковския районен съд, чието изпълнение се иска сега, действаща за този квартал е регулацията от 1958г. С това решение са уважени исковете на Д. Г. Д. срещу Р. Т. М. по чл.108 и чл.109 от ЗС – ответницата е осъдена да предаде на ищеца 12 кв.м., които са придадени с плана от 1958г. от нейния имот към парцела на ищеца, както и да събори гаража, който частично попада върху тези 12 кв.м. Решаващо за уважаване на тези искове е било отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1958г. по отношение на спорните 12 кв.м. За изпълнение на влязлото в сила решение е било образувано изп.д.№699/1996г. на съдия-изпълнител при Хасковския районен съд.
Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба по настоящото дело ищцата Р. М. се е позовала на влязлото в сила решение между същите страни по исковете с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС; на образуваното изпълнително производство срещу нея, основано на това решение, както и на последващото приемане на ЗУТ и по-специално – на отпадане на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове - §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, предявеният от нея иск, че не държи предаване на владението на тези 12 кв.м. и събаряне на частично попадащия в тях гараж, следва да бъде квалифициран по чл.255 от ГПК /отм./. Въззивният съд неправилно е приел, че е сезиран с положителни и отрицателни искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Освен това неправилно е свързал извода си, че няма новонастъпил факт след влязлото в сила решение между същите страни по спора им за собственост, с допустимостта на новия иск, а не с неговата основателност. След като в исковата молба се твърди наличието на такъв новонастъпил факт, това обуславя допустимостта на иска по чл.255 от ГПК /отм./. Дали действително има такъв нов факт е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост. Ето защо неправилно въззивният съд е прекратил производството по този иск. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да съобрази решението си с разясненията в настоящото решение и с ТР №3/28.03.2011г. по т.гр.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивното решение е недопустимо. След като е приел, че предявените искове са недопустими, въззивният съд е постановил и съответния диспозитив за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по предявените искове на основание чл.209, ал.1, изр. 1 от ГПК /отм./. Отделен е въпросът дали този извод е правилен, но във всички случаи той не води до недопустимост на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №136 от 24.04.08г. по гр.д.№123/08г. на Хасковския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: