6 Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 19 март 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Н. Любенов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 1159/2017 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби от защитниците на подс. А. В. П. срещу решение № 147/ 04.07.2017г. по внохд № 159/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С жалбите се ангажират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК. Оспорват се изводите относно възприетия механизъм на транспортното произшествие, изведен на базата на неправилна процесуална дейност на съдилищата по допускането, събирането, оценката и анализа на доказателствен материал. Изтъкват се подробни съображения относно възприемането на констатациите по авто-техническите експертизи, като се заявяват че същите не отговарят на стандартите за научност, компетентност и обоснованост. Игнорирани били изцяло и доказателствените източници относно това, че вината за настъпилото автопроизшествие е изцяло на другия участник в него - частният обвинител М. Г.. Значителна част от доводите на защитата били оставени без коментар, поради което се претендира и липса на мотиви. Изразява се становище, че фактическата обстановка не е изяснена съобразно изискванията на процесуалния закон - при съществуващите противоречия в доказателствения материал съдът не положил усилия да ги преодолее - чрез разпит на полицейските служители, отишли първи на мястото на произшествието и отразили в в акта за установяване на нарушението и в съобщението за станалото, че причина за него е навлизането на автомобила, управляван от св. Г. в насрещното платно, както и чрез назначаване на втора, разширена авто-техническа експертиза за изясняване механизма на протичането му. В заключение се иска при условията на алтернативност -отмяна на съдебния акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане; отмяна на въззивното решение и постановяване на акт, с който подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение; изменяване на акта с прилагане на привилегирования състав по чл. 343а от НК и чл. 78а от НК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационните жалби, като изтъква подробни доводи в тяхна защита. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд, който след като събере допълнителни гласни доказателствени средства и назначи комплексна авто-техническа експертиза с участието на експерт - физик, да установи по безспорен начин фактологията, съобразно която и да обоснове изводите си по правото. Подсъдимият П. се присъединява към казаното от защитата. Прокурорът при ВПК намира жалбите за неоснователни. Счита, че приетите за установени факти са правилно изяснени от инстанциите по същество, липсва нарушение на материалния закон, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо. Повереникът на частния обвинител М. Г. моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Механизмът на произшествието бил изяснен при спазване на процесуалния закон и на базата на обосновано, задълбочено и компетентно авто-техническо експертно изследване. Доказателствата, на които се позовавала защитата, били противоречиви и изолирани от останалия доказателствен материал, поради което правилно не били поставени в основата на фактическите изводи. Полицейските служители, които пристигнали на местопроизшествието, не били преки очевидци, а действали по сигнал, поради което разпитът им бил недопустим. Повереникът на частния обвинител В. също пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Намира, че автотехническата експертиза е отговорила на всички въпроси като аргументирано е отхвърлена възможността частния обвинител Г. да е причина за настъпване на произшествието, чрез неправомерно навлизане на управлявания от нея автомобил в насрещната лента за движение, в която се е намирал автомобилът на подсъдимия. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези на страните в съдебно заседание и, след като извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 2 от 13.01.2017г. по нохд № 792/2016г. на Пловдивски окръжен съд подс. А. В. П. е признат за виновен в това, че на 02.08.2014г., при нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.16, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смърт на едно лице-В. А. П. с ЕГН [ЕГН] и телесни повреди на повече от едно лице – на М. К. Б. - Г. и на В. В. В., поради което на осн. чл.343, ал.3, б.”б” във връзка с ал.1 във връзка с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на 3/три/ години лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5/пет/години. На осн. чл.343г и чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложил на подсъдимия наказание”лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 4/четири/ години. Подсъдимият бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.70, ал.1 от ЗДвП. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното пред ВКС решение № 147/04.07.2017г. Пловдивският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда като признал подс. А. П. за невиновен да е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което го оправдал по обвинението да е извършил това нарушение на правилата за движение по пътищата и приел, че наказанието „лишаване от свобода” в размер на три години следва да се счита за определено при приложението на чл. 2, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок. В пределите на касационната проверка ВКС намери жалбите на подсъдимия за основателни. Въззивният съд е допуснал особено съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 във връзка с ал.1, т.2 от НПК. С въззивното решение са утвърдени фактическите изводи на първата инстанция, като е отхвърлено като неоснователно основното оплакване на подсъдимия, че не той е станал причина за настъпване на транспортното произшествие, а пострадалата Г., която неправомерно е навлязла в неговата лента за движение. Възприет е изцяло като несъмнен и безспорен сочения от основната и допълнителната авто-техническа експертиза механизъм на деянието. Съдът се е позовал на коментираните заключения, намирайки ги за обосновани, задълбочени и компетентни. Обсъдил е връзката им с показанията на св. Г. и находките, отразени в протокола за оглед - „следи от задиране на платното за движение и следи от разлив на течност, както и местоположението на автомобилите след удара”. Същевременно е приел, че дадените в хода на въззивно съдебно следствие, за първи път, обяснения на подсъдимия следва да се оставят без доверие, тъй като представляват защитна позиция, опровергана от доказателствата по делото. Отказал е да назначи поисканата от защитата повторна тройна авто-техническа експертиза, която по ясен и недвусмислен начин да изясни механизма на произшествието и на базата на деформацията на автомобилите. Съгласно чл. 144 от НПК експертиза се назначава когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката. В конкретния случай експертът, изготвил първоначалната и допълнителната авто-техническа експертиза, е дал категорично заключение, че ударът между автомобилите е станал в лентата за движение на л.а.”Л.”, управляван от пострадалата Г.. Позовал се е на законите на класическата механика и първия закон на Н., като е обосновал експертните си изводи на основата на констатациите в протокола за оглед - следи от застъргвания и от ГСМ - разляти масла и охлаждащи течности. Настоящият състав констатира, че въззивният съд неправилно е приел, че за правилното изясняване на релевантната за процеса фактология не се налага назначаване на тройна експертиза, която еднозначно да изясни механизма на деянието. По този начин въззивният съд е нарушил принципите на чл.13 и чл. 14 от НПК, съгласно които всякога съдът е длъжен да вземе всички възможни мерки за разкриване на обективната истина по делото, а това от своя страна е довело до сериозно ограничаване на правото на защита на подсъдимия П.. Известно е, че въпросът за отговорността на дееца може да бъде разрешен правилно, само ако съдът не е допуснал пороци при изясняване на фактите относно неговото поведение, като неотменимо задължение за инстанцията по същество е да анализира и оценява доказателствата, след като е изследвала цялостната доказателствена съвкупност и не е игнорирала нито едно доказателство. В конкретния случай, нарушението на този принцип от апелативния съд, се изразява в подценяване на противоречията в доказателствения материал и в доверяването на автотехническите експертизи, при липса на сериозна обосновка за техните изводи. Преки очевидци на инцидента не са налице. Двамата участници в произшествието са депозирали коренно противоположни твърдения относно това кой от тях е навлязъл при изпреварване в насрещната лента за движение. Несъмнено е, че деформациите по автомобилите са в техните предни леви части. Несъмнено е също и тяхното местоположение след удара. При все това, в доказателствения материал се наблюдават съществени противоречия относно това дали майката на подсъдимия е разговаряла с пострадалата Г., дали последната й е съобщила, че тя е предприела изпреварването, дали движението в нейната посока е било натоварено. Макар и първоинстанционният съд да е взел отношение по тези въпроси в мотивите си, въззивният съд ги е оставил без всякакъв коментар, очевидно пренебрегвайки задължението си да ги преодолее, а ако липсва процесуален способ за това - да посочи в мотивите си дали и кое от срещуположните твърдения по фактите, приема за достоверно. Нещо повече, по делото са налице обективни данни, че в първоначалния момент, е съществувала информация, че точно поради предприето неправилно изпреварване от страна на св. Г., се е стигнало до пътния инцидент. Тази информация е била отразена в справка/л.2, т.1/ и талон за съобщение/л.3,т.1/ от досъдебното производство. В последният посочен документ е отразено, че по съобщение на Г. Г.-РУ на МВР - Първомай, лек автомобил „Л. У”, управляван от М. Г., при „маневра изпреварване навлиза в лентата за насрещно движение и блъска движещия се срещу него лек автомобил „Рено Канго”. Макар и талонът за съобщение да няма характер на доказателствено средство, при съществуващите фрапиращи противоречия, съдът е дължал активност за изясняване как Г. Г. при РУ на МВР Първомай е получил подобна информация, чрез разпит на лицето в качеството на свидетел. Процесуалното действие се налага не само за проверка на изнесеното от подсъдимия, св. П. и св. С., но и за проверка на показанията на св. Г.. Друг е въпросът, че във връзка със състоянието на св. Г. да разговаря адекватно също са събрани противоречиви доказателства, които са останали незабелязани. Тези противоречия се съдържат в показанията на св. Н. С./ медицински фелдшер - че пострадалата е била в шок и не е била напълно адекватна/ и на св. Н. Н. /„ В съзнание си беше затиснатото момиче…..Докато аз бях на мястото на инцидента тя си беше в съзнание. Затиснатото момиче освен с мен, говореше и с други хора. Там имаше и други спрели автомобили- говореше, беше си в съзнание”/ и както бе посочено- останали са без коментар във въззивното решение. При посочените съществени противоречия в гласните доказателствени материали, съдът е бил длъжен да подходи с изключително внимание към заключенията на авто-експерта, тъй като те са решаващи за изхода на делото. Изясняването на въпроса в чия лента на движение е настъпил инициалният удар между двата автомобила, обуславя и съответната правна оценка на поведението на водачите, а оттам и на изводите относно съставомерността на деянието. Като основен недостатък на ценените от съдилищата авто-технически експертизи се констатира тяхната неубедителност, тъй като макар и формално вещото лице да е посочило, че е използвало данните от писмените и гласни материали, на практика е обосновало изводите си само на част от обективните находки- следи от задиране, следи от течност, деформации и положение на автомобилите след удара. При разясненията си пред първоинстанционния съд по допълнителната експертиза /л. 222 от нохд № 792/2016г. на Окръжен съд- Пловдив/ експертът е уточнил, че „въртенето е започнало в момента на удара”. Видно от приложените фотоалбуми към протоколите за оглед, по лекия автомобил „Л.” се наблюдават деформации и по средната му лява част, като не е уточнен механизма на получаване на тази деформация. Освен това, наред със следите от задиране и течност, в протокола за оглед на местопроизшествието са констатирани и други обективни находки, които могат да послужат за изясняване на движението на автомобилите след удара, а оттам - и за мястото на първоначалния удар между тях. Така, в протокола за оглед е отразено, че „навсякъде по пътното платно и най-вече в района между двата леки автомобила се намериха многобройни парчета от стъкло и пластмаса с различна големина, форма и цвят. Многобройни пластмасови и стъклени отломки се намериха от южната страна на пътя, извън самото пътно платно”. Фарът на автомобила”Рено Канго” пък е бил намерен спрямо приетия ориентир на „разстояние 11,5 м. западно и 7,3 м. северно”, от южната страна на пътното платно. Тези обективни находки, преценени във взаимовръзка със следите от задиране и следите от течности, е следвало да намерят отражение в разсъждението на съда относно механизма на деянието. Известно е, че съдът е длъжен да събере доказателствата по такъв начин, че да гарантира правилността на вътрешното си убеждение по фактите. Достигането до обективната истина в процеса налага чрез стриктна процесуална дейност по допускане, събиране, анализ и оценка на доказателствените материали, категорично да бъде изключена и минималната вероятност за друг, възможен механизъм на протичане на произшествието. Доколкото н ито експертът, нито инстанциите по същество са проявили активност за интерпретация на обективните находки на пътното платно, констатирани след удара, в контекста на предмета на доказване, както и към тезата, поддържана от подс. П., съдът е постановил решението си върху непълно изследване на обстоятелствата по делото. В този смисъл въззивният съд неправилно е отказал да назначи исканата от защитата тройна автотехническа експертиза за установяване на мястото на удара, в състава на която, с оглед областта на науката, в която са необходими специални знания, следва да вземе участие вещо лице- физик. С оглед изтъкнатото, заключението на съда за еднозначност на доказателствените материали и наличието на единствено възможен извод - че поради поведението на подс. П., изразило се в нарушаване на правилата за движение по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, е настъпило произшествието, са направени в нарушение на процесуалните изисквания по чл.13 и чл. 107 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения могат да бъдат отстранени чрез провеждане на повторно въззивно производство, което предпоставя отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд- Пловдив. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения, като въпросът за механизмът на произшествието бъде изяснен по ясен и недвусмислен начин, след което да се даде и отговор по приложението на материалния закон. Предвид изложеното и като намери касационните жалби за основателни, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на осн. чл. 354 ал.1, т. 4 от НПК Р Е Ш И: Отменя въззивно решение № 147 от 04.07.2017г., постановено по внохд № 159/2017г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: