Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. София, 16.10.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2591 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на А. М. Р., чрез пълномощника му адв. Ив. И., против въззивното решение от 30.01.2013 год. по гр. д. № 598/2012 год. на Софийския окръжен съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното допълнително решение № 81 от 25.06.2012 год. по гр. д. № 522/2010 год. на Свогенския районен съд е постановено друго, с което е допусната делбата на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. * по плана на [населено място], Софийска област, с площ 658 кв. м., а по графично измерване 565 кв. м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ 20 кв. м. и стопанска сграда с площ 21 кв. м., при описаните в решението граници, между Р. М. Д. и А. М. Р. при равни дялове за двамата съделители. Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което искът за делба на описания имот се отхвърли. Ответницата по жалбата Р. Д., чрез пълномощника й адв. Н., я оспорва по съображенията в представената писмена защита и иска въззивното решение в обжалваната му част да се остави в сила. Претендира направените разноски по представения списък за такива в настоящето производство. С определение № 218 от 6.06.2013 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по релевантния за спора въпрос за доказателствената сила на нотариалния акт, обективиращ дарението относно установяване наличието на предпоставките по чл. 13, ал. 7 от отменения СК от 1968 год., при действието на който е сключена сделката. Прието е от съдебният състав, че произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в противоречие с представената съдебна практика, приемаща наличие на формална доказателствена сила на нотариалния акт относно констатациите на нотариуса и за представените при сключване на сделката документи, която при необорването й от другата страна следва да се зачете, като се приеме, че описаните в акта документи, в т. ч. и декларацията по чл. 13 ал. 7 СК от 1968 год. /отм./ е налице. Доводите в писмената защита на ответницата в настоящето производство относно недопустимост на жалбата на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, са предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановеното определение от 6.06.2013 год. Поради това и същите са неотносими към предмета на настоящето производство и не могат да бъдат обсъждани. По релевантния за спора въпрос, настоящият състав приема за правилна практиката по представените от касатора съдебни решения, приемаща, че нотариалният акт се ползва с формална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса и за представените при сключване на сделката документи, поради което и при необорването й същата следва да се зачете, като се приеме, че описаните в акта документи са били представени. Утвърдено е в съдебната практика и становището, че констатациите в нотариалния акт следва да се опровергаят от този, който ги оспорва. Нотариалният акт, обективиращ сключения между страните договор /в случая дарение/, представлява официален документ – съставен е от нотариуса в качеството му на оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установените в закона форма и ред. Като такъв документ той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК /чл. 143, ал. 1 от отменения ГПК/относно извършените от нотариуса действия, в т. ч. и относно представените и описаните в акта документи. Тази доказателствена сила важи спрямо всички, т. е. нотариалният акт притежава обвързваща доказателствена сила относно третите лица, като ги задължава да приемат, че извършените от нотариуса действия са се извършили по посочения в него начин. Оборването на констатациите в акта относно представянето на изискуемата се по чл. 13, ал. 7 СК от 1968 год. /отм./ декларация от съпругата на дарителя, предприето от съделителката Р. Д., цели отпадане на легитимиращото действие на нотариалния акт за дарение в полза на касатора. То не може да се осъществи с твърдението, че тъй като в нотариалния акт не е описан представения документ като нотариално заверена декларация, съгласно изискванията на закона, то и не е осъществен фактическия състав на сделката дарение. Да се приеме тази теза означава да се обезсмисли нотариалното производство, в което е съставен нотариалния акт за дарението и функцията на нотариуса като длъжностно лице при съставянето на този документ като свидетелстващ. За да бъде осъществено предприетото оспорване на констатацията на нотариуса, че при сделката е представено изискуемото се по закон съгласие на съпругата на дарителя във формата на нотариално заверена декларация, то оспорващата страна носи тежестта да установи твърдението си по несъмнен начин, като докаже, че към момента на сключване на сделката не е било налице необходимото съгласие в предвидената в закона форма. Такова пълно обратно доказване в случая не е налице - нито позоваването на описанието на представения документ в т. 6 от нотариалния акт, нито данните от СлВп - [населено място], че в периода 1.01-26.05.1975 год. липсва заверка на подпис на Е. В. на декларация пред тази служба могат да обосноват извод за неспазване формата на съгласието й за дарението по нот. акт № 907/75 год. на Свогенския РС. С оглед горните съображения при отговора на обуславящия изхода на спора въпрос, въззивното решение в обжалваната му част е неправилно. Съображението на въззивния съд, че нотариалният акт не съдържа удостоверително изявление относно формата на съгласието на съпругата противоречи на признатата от закона обвързваща материална доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ, довело и до нарушение на правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса, вменявайки на ползващото се от акта лице да установи наличието на съгласието в необходимата форма. Както се посочи вече – страната, оспорваща констатацията на нотариуса, че при сключване на договора е представена нотариално заверена декларация за съгласие на съпругата на дарителя, съгласно изискването на чл. 13, ал. 7 СК /отм./, за което сочи описания в акта документ /без значение е техниката на описването му - липсата на конкретно обозначение за нотариална заверка на подписа/, носи тежестта да го установи по един несъмнен и безспорен начин, чрез т. н. главно, пълно и обратно доказване. Това не е постигнато в процеса, поради което и доказателствената сила на представеният нотариален акт за дарение на спорния имот в полза на касатора следва да се зачете, като се признае този имот за негова изключителна собственост. Поради това и искът за делбата му е неоснователен, тъй като не е налице съсобственост по наследство от общия наследодател на страните по отношение на дарения имот. С оглед тези съображения не се налага излагане на такива по евентуално поддържаното възражение за придобиване на собствеността по давност от страна на касатора. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия след отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, искът за делба за процесния имот следва да се отхвърли. С оглед този изход на спора въззивното решение подлежи на отмяна и в частта му за разноските, като съдът съобрази становището на ответника по повод допускане на делба на втория имот – пл. * с площ 235 кв. м., включен в УПИ *-за детски дом и детски ясли, кв. 8 по плана на [населено място], и съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да се възложат върху ищеца. Разноски в настоящето производство не се присъждат на касатора поради липса на направено искане за това. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 60 от 30.01.2013 год. по гр. д. № 598/2012 год. на Софийския окръжен съд в частта му, с която е допусната делба на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. * по плана на [населено място], Софийска област, с площ 658 кв. м., а по графично измерване 565 кв. м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ 20 кв. м. и стопанска сграда с площ 21 кв. м., при граници улица, УПИ *, УПИ * и УПИ *-за детски дом и детски ясли, всички в кв. * по плана на селото, между Р. М. Д. и А. М. Р. при равни дялове и в частта му за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. Д. от [населено място], Софийска област, кв. 21, [жилищен адрес] против А. М. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 2, ап. 6 иск за делба на горния имот. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.