О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 277 С., 21.05.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№205 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. С определение №3638/09.03.11г. по ч.гр.д.№2856/11г. на Софийски градски съд е потвърдено определението от 10.11.09г. по гр.д.№48911/09г. на Софийския районен съд, с което ищцата П. В. П. е била осъдена да заплати на ответника П. И. П. разноски по делото в размер на 450лв., при условията на чл.78, ал.4 от ГПК. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на иска, затова следва да му се присъдят сторените от него разноски по делото, което е прекратено поради оттегляне на исковата молба. Частна жалба срещу това определение е подадена от П. В. П.. Тя поддържа, че с поставянето на метални колове във владяното от нея място ответникът е нарушил владението и върху част от него и с това е дал повод за завеждането на владелчески искове по чл.75 и чл.76 от ЗС. При това положение не са налице условията на чл.78, ал.2, вр.ал.4 от ГПК и съдът не е следвало да му присъжда разноските при прекратяване на делото поради оттегляне на исковата молба. Жалбоподателката поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали се дължат разноски от ищеца при прекратяване на делото, ако с действията си ответникът е дал повод за завеждане на иска. Счита, че по този въпрос обжалваното определение противоречи на решение №119/01.12.56г. по гр.д.№104/56г. на ОСГК на ВС /ТР №119 от 01.12.56г. по гр.д.№112/56г. на ОСГК на ВС/ и ТР №15 от 18.02.70г. на ОСГК. Ответникът в производството П. И. П. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема следното: Данните по делото сочат, че са предявени два иска – по чл.76 от ЗС и евентуален иск по чл.75 от ЗС. Освен това няма спор, че ответникът е забил колчета в спорния имот, който се владее от ищцата и по този начин е нарушил владението и. При тези данни изводът на въззивния съд, че при прекратяване на делото поради оттегляне на исковата молба ищцата дължи на ответника направените по делото разноски, противоречи на практиката на ВКС по поставения въпрос, което е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съставът на ВКС споделя практиката, според която ищецът не дължи разноски на ответника при прекратяване на делото поради оттегляне на исковата молба, ако с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска. Ето защо, доколкото в настоящия случай с действията си ответникът е дал повод за завеждане на евентуалния иск по чл.75 от ЗС, не му се дължат направените по делото разноски при оттегляне на исковата молба. Като са приели обратното, двете предходни инстанции са постановили неправилни определения, които следва да бъдат отменени. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3638/09.03.11г. по ч.гр.д.№2856/11г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение №3638/09.03.11г. по ч.гр.д.№2856/11г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила определение от 10.11.09г. по гр.д.№48911/09г. на Софийския районен съд, с което ищцата П. В. П. е била осъдена да заплати на ответника П. И. П. разноски по делото в размер на 450лв., при условията на чл.78, ал.4 от ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: