6 Р Е Ш Е Н И Е N 147 гр. София 01. 08. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 805/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. З. Н. Х. чрез пълномощника си адв. П. О. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд от 03.04.2012г. по гр.д.№ 2402/2011г. в частта, в която е изключена от делбата на жилище, разположено на първия етаж в сградата в [населено място] , [улица]. С втора касационна жалба решението е обжалвано и от съделителите Красен Г. П. и В. Щ. Подгорска в частта, в която са признати права в съсобствеността на П. Н. В. като поддържат, че имотът е съсобствен само между тях и искът за делба , предявен от Д. С. В. като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1. обратното действие на уважения иск за отмяна на дарение по чл.227 ал.1 ЗЗД произвежда ли действие и за третите лица, придобили вещни права върху предмета на договора за дарение след вписване на исковата молба /по жалбата на З. Н. Х./ и 2. допустимо ли е при десезиране на съда от предявения иск и същевременно признаване на насрещно предявената претенция , решаващият орган да предостави права в делбения имот на съделител и да му определи дял /по жалбата на Красен Г. П. и В. Щ. Подгорска/ Производството е за делба във фазата по допускането. Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба срещу решението по допускане на делбата, постановено от Варненския районен съд,17 състав №2 от 25.02.2011г. по гр.д.№ 2104/2004г. от З. Н. Х., която е останала недоволна от квотата й в съсобствеността като е поддържала, че тя е 1/8, а не 1/16, колкото е определената й от районния съд. Жалба срещу първоинстанционното решение са подали и Красен Г. П. и В. Щ. Подгорска в частта за допускане на делба с участието на Д. С. В. респ. на наследника й по закон П. Н. В. , който е встъпил в правата й на основание чл.120 ал.1 ГПК /отм./ като са поддържали, че е налице съсобственост само между тях двамата и З. Н. Х. с квоти съответно 15/16 и 1/16 ид.ч. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил частично първоинстанционното решение за съсобствениците и техните права като е допуснал делба на жилището между П. Н. В. с квота 2/8 ид.ч. и общо 6/8 в режим на съпружеска имуществена общност за Красен Г. П. и В. Щ. Подгорска и е изключил от делбата З. Н. Х.. Въззивният съд е приел, че Н. П. В. е получил апартамента по делба с първата си съпруга по реда на чл.288 ал.2 ГПК /отм./ по време на брака си с Д. С. В.. С влизане в сила на решението и след заплащане на дължимото парично уравнение, е възникнала съпружеска имуществена общност за 1/2 от жилището с втората съпруга. Останалата 1/2 от имота е била лична собственост на съпруга. С договор, оформен с нот.акт № 173/1997г. Н. П. В. е дарил на съпругата си ¼ от личния си дял от имота . С решение № 780 от 05.07.2006г. по гр.д.№ 689/2005г. на Варненския окръжен съд по иск на Н. П. В. дарението е отменено за 1/8 ид.ч. Поради обратното действие на отмяната на дарението, тази идеална част се е върнала в правната сфера на Н. П. В. към 1997г. С развода му с Д. С. В. на 30.07.2003г., съпружеската имуществена общност върху 1/2 ид.ч. от имота се е трансформирала в обикновена съсобственост и при замяната през 2004г. по нот.акт № ../2004г. с К. Г. П. и В. Щ. П., Н. П. В. е могъл да се разпореди с 5/8 ид.ч. от имота. При тези права извършената замяна за ¾ или 6/8 ид.ч. е произвела вещно – прехвърлителния ефект за 5/8 ид.ч., колкото е била цялата притежавана идеална част на Н. П. В.. Към момента на смъртта си - 29.04.2007г., той не е притежавал никаква собственост върху спорния апартамент, която да бъде наследена от децата му. С договора за покупко – продажба от 2010г., оформен с нот. акт № .. от 30.04.2010г. Д. С. В. е продала на 1/8 ид.ч. от спорния имот. Към този момент тя е била собственик на 3/8 ид.ч. от него. Така с продажбата от 2010г., К. Г. П. и В. Щ. П.са придобили и 1/8 ид.ч. и притежават общо 6/8 ид.ч., а Д. В. е останала собственик на 2/8 ид.ч. След нейната смърт на 10.02.2011г., правата й са наследени от сина й П. Н. В. по силата на универсално правоприемство. По подадените касационни жалби Върховният касационен съд , първо гражданско отделение намира следното: І. По жалбата на З. Н. Х. . 1. По правния въпрос за допускане на касационното обжалване. При отмяна на дарение на основание чл.227 ал.2 ЗЗД, подареното имущество се връща в патримониума на дарителя. Когато дарението е отменено след като с имота е извършено разпореждане от дарения преди вписване на исковата молба, приобретателите запазват собствеността на имота и дарителят следва да бъде възмезден с неговата парична равностойност - чл.227 ал. 5 ЗЗД. Ако в течение на производството по иска за отмяна на дарението дарителят почине, по общото правило на чл. 227 ГПК, делото следва да продължи в лицето на правоприемниците, всеки от които встъпва в процеса за своята идеална част, придобита по силата на наследственото правоприемство. Ако някой от наследниците се откаже от иска, за неговата идеална част се запазват правата на дарения, респективно на лицата, в полза на които той се е разпоредил след дарението. При отмяната на дарение по отношение на един или част от наследниците, те встъпват в правата на дарителя само за своята идеална част. Когато след дарението на идеална част от имота , собственикът се е разпоредил с възмездна сделка в полза на други лица като е прехвърлил повече от притежаваните права, договорът ще породи вещнотранслативен ефект само за притежаваната част дори и при последваща отмяна на дарението по общото правило, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Правните последици на договора настъпват към момента на сключването му – чл.24 ал.1 ЗЗД, освен ако за пораждане действието на договора е необходимо да настъпи и друг юридически факт или при висяща недействителност , при която е необходимо волеизявление на лица, извън страните по договора. 2. По основателността на жалбата. С оглед изложението във връзка с основанието, по което е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторката З. Н. Х. , че притежава 1/8 идеална част от делбения имот. Тази идеална част тя е придобила по силата на решението за отмяна на дарението на основание чл.227 ал.2 ЗЗД, постановено от Варненския окръжен съд № 780 от 05.07.2006г. по гр.д.№ 689/2005г., потвърдено от Върховния касационен съд , ІV г.о. с решение № 1167 от 12.11.2007г. по гр.д.№ 1038/2006г. Другият наследник по закон на Н. П. В. починал на 29.04.2007г. – сина му П. Н. В., се е отказал от иска за своята 1/8 идеална част и производството за отмяна на дарението за тази идеална част е прекратено. Договорът за замяна, предмет на нот.акт № .../2004г. е произвел действие само за ½ идеална част от имота, защото към момента на сключването му Н. П. В. е притежавал половината от жилището, а разпореждането на Д. С. В. с 1/8 идеална част от имота е извършено с нот.акт № .../2010г. , след като дарението е било отменено по иска на З. Н. Х., следователно двете разпореждания не засягат нейните права. Тя притежава 1/8 идеална част и е следвало делбата да бъде допусната с нейно участие. Решението на въззивния съд, с което е изключена от делбата е незаконосъобразно и подлежи на отмяна на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК. ІІ. По жалбата на К. Г. П. и В. Щ. П.. 1. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Съсобствениците са задължителни необходими другари в производството за съдебна делба. Обжалването на решението от един от тях създава висящност за спора и за останалите, които не са подали жалба, защото решението трябва да бъде еднакво за всички – чл.216 ал.2 ГПК. Когато жалбоподателят притежава повече от признатите му с първоинстанционното решение права, те не могат да бъдат зачетени от въззивния съд, без да се изменят квотите на останалите. Десезиране на съда възниква, когато страната оттегля или се отказва от иска. Признаването на права на насрещната страна не е равнозначно на десезиране на съда. Изявлението на съделител, че не претендира дял от имота не обвързва съда, той трябва да установи правата на съделителите , произтичащи от документите за собственост и след обсъждане на доводите и възраженията във връзка със съсобствеността. 2. По основателността на жалбата. Законосъобразно въззивният съд е приел, че ½ идеална част от делбения имот, Н. П. В. е придобил преди брака си с Д. С. В., сключен през 1985г. и той е негова лична собственост. С ¼ от този имот Н. П. В. се е разпоредил в полза на втората си съпруга с нот.акт .../1997г. Другата ½ ид.ч. е придобита по време на брака и е станала съпружеска имуществена общност. Неоснователни са доводите на касаторите , че е опровергана презумпцията за принос на съпругата Д. С. В. при изплащане стойността на половината от жилището, придобита по делбата по време на брака от Н. П. В.. Съдът е обсъдил цялостно събраните по делото доказателства и обосновано е приел за недоказано твърдението за плащане на уравнението с лични средства на съпруга от негов спестовен влог, набран преди брака поради липса на сигурни данни за извършени плащания с изтеглените суми от този влог , както и от влога, набран по време на брака от пенсията на съпруга. Законосъобразни са и изводите на съда, че следва да се зачете принос на съпругата по смисъла на чл.19 ал.2 СК/отм./, приложим за имуществените отношения между съпрузите поради прекратяването на брака при неговото действие, при установеното по делото от гласните доказателства, че съпрузите са живяли в Германия , където е работила само съпругата и е поемала издръжката на семейството. При действието на отменения СК набраните по време на брака влогове не са лични на съпрузите , с оглед на което неоснователно се твърди от касаторите, че извършените от тази сметка преводи са с лично имущество. Съделителите К.Г. П. и В. Щ. П. са придобили права върху делбения имот с два нотариални акта . С първия нотариален акт № .../2004г. по силата на извършената замяна с Н. П. В. те са придобили ½ от имота, а с нотариален акт № .../2010 г. , те са придобили още 1/8 , прехвърлени им от Д. С. В. или общо притежават 5/8 идеални части. 1/8 идеална част притежава З. Н. Х., а на останалите 2/8 ид.ч. собственик е П. Н. В. по наследствено правоприемство от Д. С. В., колкото е определената й от първоинстанционния съд квота, тъй като тя не е извършила разпореждане с тази идеална част. Замяната на 1/16 ид.ч. с П. Н. В. преди смъртта майка му , не е породила вещнотранслативен ефект, защото той не е притежавал дял от имота от наследството на баща си, след като за неговата идеална част дарението не е отменено. С оглед на изложеното въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част за правата на съделителите по жалбата на З. Н. Х. и делбата да се допусне при квоти: 1/8 за нея, 2/8 за П. Н. В. и 5/8 съпружеска имуществена общност за К. Г. П. и В. Щ. П. . Разноски за касационното производство не следва да се присъждат на З. Н. Х., защото не са поискани. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд от 03.04.2012г. по гр.д.№ 2402/2011г. в частта относно съсобствениците и техните права и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на жилището на първия етаж в сградата на @@16@ [населено място] между З. Н. Х. , П. Н. В. , Красен Г. П. и В. Щ. Подгорска при следните квоти: 1/8 за З. Н. Х. 2/8 за П. Н. В. и 5/8 за К. Г. П. и В. Щ. П. в съпружеска имуществена общност. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: