Ключови фрази

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 183/09.05.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети май през две хиляди и двадесет и втора година, чрез съдията Кристияна Генковска, за да се произнесе по ч.т.д. № 1016 по описа за 2021г., взе предвид следното:

С определение № 17/19.01.2022г. по ч.т.д. № 1016/2021г. на ВКС, I т.о.е върната като просрочена частна жалба вх. № 69498/09.12.2021г. от „Бардгруп“ЕООД. Последната частна жалба е срещу определение № 60249/29.06.20021г. по ч.т.д. № 1016/2021г. на ВКС, I т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане /като недопустима поради липса на правен интерес за ответника по главния иск/ частна касационна жалба от „Бардгруп“ЕООД срещу определение № 11844/12.08.2020г. по ч.гр.д. № 1824/2020г. на САС, с което е потвърдено определение на СГС за недопускане на главно встъпване на „Маверик груп“АД.
Срещу определение № 17/19.01.2022г. по ч.т.д. № 1016/2021г. на ВКС, I т.о. е подадена частна жалба вх. № 1602/17.02.2022г. от „Бардгруп“ЕООД. Същата частна жалба е оставена без движение с разпореждане от 21.02.2022г. с указания до частния жалбоподател да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 15лв. за разглеждане на частна жалба вх. № 1602/17.02.2022г.
С молба от 23.03.2022г. /по пощата на 22.03.2022г./ „Бардгруп“ЕООД е поискало да бъде освободено от внасяне на 15лв. държавна такса, като твърди, че приложение намира чл.620, ал.5 ГПК, тъй като производството, във връзка с което са постановени изброените по-горе определения, вкл. и това от 19.01.2022г., е за попълване масата на несъстоятелността на „Полисан“АД /н/. С разпореждане от 30.03.2022г. по т.д. № 1016/2021г. на ВКС съдия-докладчикът е оставил без уважение тази молба и отново е указал на „Бардгруп“ООД да внесе таксата от 15лв. Съобщението до страната е било надлежно връчено на 21.04.2022г.
С поредна молба - вх. № 3853/29.04.2022г. /пощенско клеймо от 28.04.2022г./ „Бардгруп“ ЕООД е поискало от съда освобождаване от внасяне на държавна така, която е обосновало с изпитвани от дружеството финансови затруднения поради световна пандемия от Ковид-19.
По молба вх. № 3853/29.04.2022г.:
Не са налице основания за освобождаване на търговското дружество от заплащане на такса в минимално предвидения за всички възможни нормативно определени държавни такси в производствата по ГПК размер от 15лв.
Горният извод е съобразен както със съществуващата практика на СЕС (Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern), така и с практиката на Европейския съд по правата на човека (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). В цитираните актове е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Националният съд обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Конкретно когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им. В този смисъл той може да вземе под внимание например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.
След преценка на релевантните обстоятелства ВКС намира, че дължимата държавна такса за подадената частна жалба в размер на 15лв. не се явява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, което не е обявено в несъстоятелност и което като краен резултат /поредица от подадени частни жалби срещу различни съдебни актове/ иска да му се признае правен интерес от обжалване на определение за недопускане на трето лице -„Маверик груп“АД, да встъпи главно в процес по предявен от „УниКредит факторинг“ЕАД срещу „Бардгруп“ЕООД иск по чл.422 ГПК за сумата от 1 389 668,07лв.
Следва да се съобрази и правоорганизационната форма на същото дружество – ЕООД, като липсват доводи относно евентуална невъзможност на едноличния собственик да набави необходимите средства за заплащане на държавна такса. Не се сочат никакви доказателства за въздействие на извънредното положение във връзка с разпространение на Ковид-19 върху конкретната търговска дейност на дружеството, а те не могат да се презумират от съда.
Съвкупната преценка на така изложените обстоятелства налага извод за неоснователност на молбата.
Предвид горните съображения

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3853/29.04.2022г. на „Бардгруп“ЕООД за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба вх. № 1602/17.02.2022г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на разпореждането на „Бардгруп“ЕООД да се изпрати съобщение с указания за внасяне в едноседмичен срок от съобщението на определената държавна такса от 15лв. и представяне в същия срок на платежен документ. В противен случай частната жалба вх. № 1602/17.02.2022г. ще бъде върната.


СЪДИЯ: