Р Е Ш Е Н И Е № 475 гр. София, 24 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1720/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимия Д. К. А., чрез защитника му адвокат Г. С. Б. от С. адвокатска колегия, срещу постановената от Софийския градски съд, НК, V-ти въззивен състав нова присъда от 28 май 2013 годна по внохд № 1942/2013 година, след отмяна на присъда от 06 юни 2012 година на Софийския районен съд, НК, 97 състав, по нохд № 12322/2010 година. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност и неправилност на атакуваната присъда поради отказа на съда да кредитира за достоверност показанията на свид. А. (непълнолетен син на подсъдимия А.), което е довело до неверни изводи по фактите относно авторството на деянието. Претендира се отмяна на новата осъдителна присъда поради противоречието й с материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Д. А., както и защитникът му адв. Б., не се явяват, редовно призовани (последният поради отказ от приетата защита). Подсъдимият се представлява от назначения му от съда за служебен защитник адвокат Л. С. от САК, който поддържа касационната жалба при направеното в нея оплакване и отправено до съда искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д. К. А. за невинен в това, на 27. 05. 2010 година, в [населено място], да е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – тютюневи изделия на обща стойност 1036. 70 лева, с дължим акциз в размер на 519. 91 лева, като случаят е немаловажен, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК. В производство, инициирано по протест на прокурор при С. районна прокуратура с искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, е постановена атакуваната сега по реда на касационното обжалване нова присъда, с която е отменена присъдата на районния съд и подсъдимият Д. А. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, глоба в полза на държавата в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да упражнява търговска дейност в продължение на една година. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия. ВКС намира жалбата на подсъдимия А. за неоснователна. От лаконичното й съдържание може да се направи извод, че единствената причина за недоволството на подсъдимия от постановената нова въззивна присъда, са направените с нея фактически изводи за авторството на подсъдимия А. по отношение на инкриминираното деяние. Твърди се, че отказът на съда да кредитира за достоверност показанията на свид. А. за закупени от него, а не от баща му цигари без бандерол, има за последица неправилно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия А.. При това положение, заявената неправилност на присъдата и нейното противоречие с материалния закон очевидно визират допуснати нарушения при оценката на доказателствените източници, което сочи на различно от заявеното отменително основание – такова по т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК. В тази връзка и с оглед очертаване на рамката на касационната проверка, ВКС намира за необходимо да отбележи, че оплакването за нарушение на материалния закон в случая се подкрепя с доводи, относими към обосноваността на фактическите констатации, а тя е извън предмета на касационния контрол. Материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него (както в конкретния случай) касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна. В случая, оскъдните аргументи в касационната жалба сочат на недоволството на подсъдимия от формирането на изводите по фактите, както бе обяснено по-горе. ВКС извърши проверка в така очертаната рамка и констатира следното: В мотивите на атакуваната присъда (на л. 2 - 3) са изложени подробни и убедителни съображения от страна на въззивния съд за отказа му да кредитира за достоверност показанията на свид. А., които съображения ВКС не намира причини да не сподели изцяло, защото са съответни на доказателствата по делото и на правилата на формалната логика. Обективните данни по делото сочат несъмнено, че при извършената от свидетелите Т., С. и Р. внезапна проверка в заведението, стопанисвано от подсъдимия А., на рафтовете и под тезгяха са намерени цигари без бандерол от различни марки със залепени върху тях цени. Стоките са били в количество, по-голямо от заявеното от свидетеля А. като току-що закупено от него. Освен това е установено наличие и на отворени кутии с цигари за продажба на бройка. Всички тези обстоятелства се установяват от показанията на посочените свидетели, от съдържанието на изготвения по делото протокол за оглед и фотоалбум към него (л. 5, л. 22 от ДП) и позволяват направения от съда извод за недостоверност на показанията на свид. А. като изолирани по делото и противоречащи на така установените обстоятелства за наличие на акцизни стоки без бандерол в стопанисваното от подсъдимия А. заведение, като тези стоки са предлагани за продажба от един по-ранен момент, предхождащ този на извършената проверка. От съдържанието на мотивите на присъдата е видно, че събраните по делото доказателства, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени от въззивния съд за тяхната достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост и дават основание за направените от съда изводи по фактите. Към надлежно установените факти е приложена съответната материалноправна норма на чл. 234, ал. 1 от НК. Поради това, ВКС намира, че заявените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката от въззивния съд на доказателствата по делото не са налице. Затова оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Софийския градски съд, НК, V-ти въззивен състав нова присъда от 28 май 2013 годна по внохд № 1942/2013 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.