Р Е Ш Е Н И Е № 323 София, 06.01. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 689 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 571 от 23.04.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 477 от 15.11.2013 година по гр.д. № 476/2013 година на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.ІІІ-ро ЗЗД, предявен от П. К. М. със съдебен адрес в [населено място] против П. Г. В. от [населено място] за връщане на сумата 10000 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпросите относно задълженията на довереника по отчетната сделка при мандатно правоотношение и основанието, на което се дължи даденото по договор, който е развален. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, в изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – полученото от трети лица и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението и. Когато договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл. 284, ал.1 ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си, последният разполага с възможността по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на поръчката. Когато договорът за поръчка е развален, връщане на даденото за изпълнение на поръчката се дължи на основание чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД на отпаднало основание. С развалянето на договора настъпва ново правно положение, което поражда задължение за реституция на даденото по него; страните не си дължат изпълнение по договора, а се поражда задължение да възстановят състоянието, предхождащо сключването му и да си върнат получените престации, независимо по чия вина е развалянето му. Облигационното отношение между страните е отпаднало и всяка от страните е длъжна да върне даденото на отпаднало основание, а когато полученото по договора не е налице дължи неговата равностойност. В обжалваното въззивно решение на Софийски окръжен съд е прието за установено, че през месец декември 2009 година между страните по делото е бил сключен договор, по силата на който ответникът се е задължил да достави на ищеца лек автомобил от чужбина, в изпълнение на който договор на 21.12.2009 г. ищецът е превел на ответника по банков път сумата 10000 лева. Съгласно постигнатата между страните договореност, ответникът е следвало да достави от чужбина употребяван лек автомобил марка „Мерцедес S 320L”, правото на собственост върху който да прехвърли на ищеца. Ответникът е доставил от чужбина лекият автомобил; не е прехвърлил собствеността му на ищеца, а сключеният договор е бил развален. Прието е, че ответникът не дължи връщане на полученото от ищеца капаро (задатък), тъй като ищецът е неизправна страна по сключения и развален поради неизпълнение договор за мандат – не е платил на ответника пълната цена на доставения автомобил, което обстоятелство съдът е приел за е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от П. К. М. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че възложителят е неизправната страна по договора за поръчка, съответно, че не се дължи връщане на дадените за изпълнение на поръчката средства. Изложени са оплаквания, че е дадена вяра на показанията на свидетел, без да се прецени евентуалната му заинтересованост от изхода на делото и без да се изложат мотиви защо се възприемат за достоверни твърдените от него факти. Ответникът по касационната жалба П. Г. В. я оспорва като неоснователна. По въведените срещу въззивното решение касационни оплаквания, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Изводите на въззивния съд за валидно възникнало между страните мандатно правоотношение са правилни, съобразени с доказателствата по делото. По делото е безспорно установено, че ищецът е възложил на ответника да му закупи определен модел лек автомобил и за изпълнение на тази поръчка му е превел сумата 10000 лева. Установено е, че ответникът е доставил лекият автомобил от Германия; че собствеността не е била прехвърлена, а колата е била продадена от ответника на трето лице. Неправилен обаче е изводът, че след разваляне на договора ответникът не дължи връщане на даденото за изпълнение на поръчката. С развалянето на договора правата, които произтичат от него, са отпаднали и страните си дължат взаимно всичко дадено по договора на отпаднало основание. В случая обаче, независимо от сочената от ищеца правна квалификация по чл. 55, ал.1 ЗЗД, претенцията е за връщане на даденото от ищеца капаро (задатък), поради което квалификацията на спорното право е по чл. 93, ал.2 ЗЗД – страната, която е дала задатъка иска връщането му поради неизпълнение от страната, получила задатъка. Предвид изложеното, въззивният съд е определил неправилна правна квалификация на предявения иск, чието основание е в чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Неправилен е и формираният във въззивното решение извод, че ищецът е неизправната страна по договора за мандат. От доказателствата по делото (вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели) е установено, че ищецът е одобрил докарания от Германия лек автомобил; че не е отказвал да му бъде прехвърлен, както и да заплати допълнително останалата част от цената, която е очаквал да набави. Установено е и че довереникът не е канил доверителя да извършат прехвърляне на автомобила, нито му е определил подходящ за това срок, а лекият автомобил е бил продаден на трето лице без поръчващият да се е отказал сделката да бъде довършена. Няма доказателства, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 285 ЗЗД, тъй като не е установено ответникът да е искал допълнителни средства за изпълнение на поръчката, заплащане на направените разноски или вреди, претърпени във връзка с изпълнението и, нито, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 281 ЗЗД да пази имуществото, което е получил във връзка с изпълнение на поръчката до прехвърлянето му на възложителя, съответно до постигане на съгласие за начина на изпълнение на договора или до развалянето му поради неизпълнение на възложителя. Договорът е развален с изявление на възложителя (покана, връчена на ответника на 26.04.2010 г.) по вина на изпълнителя на поръчката, чиито последващи изявления за разваляне на договора не са породили правно действие. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД са уважи като основателен – задължението не е изпълнено от страната, получила задатъка, поради което се дължи връщането му. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер общо на 1884 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение решение № 477 от 15.11.2013 година по гр.д. № 476/2013 година на Софийски окръжен съд. ОСЪЖДА П. Г. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на П. К. М. със съдебен адрес в [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 93, ал.2 ЗЗД сумата 10000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2010 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 1884 (хиляда осемстотин осемдесет и четири) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: