Р Е Ш Е Н И Е № 450 Гр.София, 29 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1397/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 21/21.05.12 г., постановена по В.Н.Д.447/12 г.,АС-София /САС/,НО, 1 състав, е отменил оправдателна присъда, постановена на 11.01.12 г. от ГС-София /СГС/,НО, 5 състав и е признал подсъдимия Ц. И. Е. за виновен в извършено от него престъпление по чл.257,ал.1,пр.1 вр. чл.255,ал.1,пр.3 НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от пет години- на основание чл.66,ал.1 НК, както и глоба в размер на 5 000 лв. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който в срок го атакува чрез свой защитник, сочейки касационните основания по чл.348,ал.1 НПК. Моли се присъдата да бъде отменена и касаторът-оправдан или след отмяна на присъдата –делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се измени същата, като бъде намалено наложеното наказание- и лишаването от свобода, и глобата. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. И двамата му защитници поддържат жалбата с изтъкнатите в нея аргументи и искания, като се представят и писмени бележки в тази връзка. Представителят на ВКП моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Някои от възраженията, описани в жалбата и писмените изложения пред ВКС, са основателни, други- не. На първо място, голяма част от относимата към казуса документация присъства в делото под формата на копия. Това се дължи на факта, че документите са набавяни години след инкриминираното деяние и не са налични техни оригинали. Същевременно приложените по делото ксерокопирани важни за обвинението документи изхождат от ясен източник- те са набавени и заверени или от данъчната администрация, или от банкова институция. При това положение могат да бъдат обект на преценка по същество. На второ място, и пред въззивната инстанция се е спорело по въпроса за това има ли легитимно изземване на относимите към обвинението документи. САС е отразил твърдения, приемани от страна на ВКС за отговарящи на процесуалната действителност, че е разкривана банкова тайна, когато е било нужно и след това са били прилагани документи. Останалата документация е била изисквана във връзка с образуваното вече наказателно производство или е предоставена по линия на инициатора за наличие на данни за престъпна деятелност- АФР . На трето място, вярно е, че по вменените на касатора платежни нареждания още по обвинителен акт внесените суми са в дойче марки, докато на него му е инкриминирано обвинение за суми в български левове. Не е направено разграничение между вида валута, с каквато са захранвани сметките и са нареждани плащанията с основание процесния договор за франчайзинг и обстоятелството, че обвинението за недеклариране на суми следва да е в български лева, каквато е официалната парична единица в РБ. Това обаче не навежда на извод за толкова флагрантно незаконосъобразие с дължимо охарактеризиране като съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия /за него е следвало най-напред да следи съдията-докладчик от първата инстанция/. Казаното е така, защото от една страна финалното обвинение е за сума в български левове, а от друга-към процесния период- 2000 г.- България е във валутен борд съгласно ЗБНБ и паричната й единица е приравнена към германската марка в съотношение 1 към 1. В контекста на последното казано, на четвърто място, и пред висшата съдебна инстанция по наказателни дела защитата оспорва неспазване на правилата, заложени в ТРОСНК 1/09 г. по повод автономност на наказателното производство и преценка на доказателства по него, събрани със средствата и способите на НПК. Споменатото е във връзка с неприсъствие в кориците на делото на платежни нареждания, по които подсъдимият да е привеждал български левове. Този недостатък по делото съществува, но може да се счита за преодолян, предвид изложеното по-горе. На пето място, неснователен е укорът, отправен в жалбата на подсъдимия и поддържан в открито съдебно заседание пред ВКС, че липсва аргументация, нужна предвид спецификата на повдигнатото обвинение, за това дали сумите, за които е направен извод, че са приход и следователно доход, подлежащ на деклариране, не са набавени през 1999 г., в каквато връзка да са подлежали на годишно деклариране през 2000 г. САС е посочил, че дружеството е регистрирано в началото на декември 1999 г. и че в годишната данъчна декларация и финансов отчет за тази година официално е декларирано,че то не е извършвало дейност и няма печалба. В допълнение, захранването на банковата сметка е започнало през месец март 2000 г. и е приключило през октомври 2000 г. Затова е направен и законосъобразен извод, че годишната данъчна декларация за 2001 г. е тази, в която е следвало да се декларират съответните приходи. В същото време, при постановяване на осъдителната присъда срещу подсъдимия, въззивната инстанция не е изпълнила свои задължения, произтичащи от заложените в чл.13,14 и 107,ал.5 НПК правила. Пред този съд са визирани възражения за липса на изследване на авторството на инкриминираната на касатора декларация, липса на изследване по съответен експертен ред кой е попълнил данните в нея, както и кой я е представил пред съответната данъчна служба. Реализирането на правото на защита дава възможност да бъдат излагани процесуални и материалноправни доводи и пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, неотправяни по-рано в хода на производството,както е сторено понастоящем. В крайна сметка първостепенният и второстепенният съдилища, които са такива по същество, трябва да положат максимални усилия за правилно установяване на обективната истина по делото. Прегледът на доказателствения материал потвърждава частична законосъобразност на описаните искания. Тя е такава по отношение на липсата на изследване дали подсъдимият е автор на инкриминираната му декларация, която е на хартиен носител, а не в електронен вид. Вярно е, че поначало лицето не е отричало да е положило подписа си, но същевременно винаги са били поднасяни твърдения, относими и към субективната страна, че нему са били предоставяни документи за подпис, без то да знае какви са те. Предвид това още на досъдебното производство органът по разследване, а по-късно и съдът са били задължени да подложат на експертен анализ коментираната декларация /това е част от предмета на доказване/, доколкото графолог може да се ангажира с професионални изводи за човека, положил подписа под инкриминирания документ- копие на оригинала. Като не е сторено това, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. А кой е попълнил текста на декларацията и кой я е представил пред данъчната служба, са вторични въпроси, решими от съда по фактите едва след изясняване на третирания току-що въпрос. По-нататък, в хода на производството е изслушано становище на вещо лице, изготвило графическа експертиза, част от отговорите по която касаят инкриминираните на дееца платежни нареждания. Те са единадесет на брой, според изследването са взети предвид осем и декларации към тях,като САС е уточнил, че за четири ордера не може да се отговори дали са подписани от касатора. Поведението на въззивната инстанция, за първи път осъдила Е., търпи упрек поради изписване на мотивировката, от която не става ясно защо е прието, че всичките единадесет платежни нареждания са подписани от дееца. Това е важно не само от обща доказателствена гледна точка, а и предвид отправяните от защитата възражения за разминаване в сумите по преводите от една страна, а от друга- в чисто квалификационен план спрямо повдигнатото обвинение по чл.257 НК. Поради изложеното, присъдата на въззивния съд подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. ВКС не намира предвид събрания доказателствен материал на този етап, че може да се направи извод за несъставомерност на вмененото на подсъдимия деяние, поради което да се пристъпи към директното му оправдаване на основание чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.НПК. След набавяне на доказателства по начина, указан в предишната част на настоящото решение и тяхна интерпретация в светлината на останалите такива и повдигнатото обвинение, решаващият съд трябва да даде отговор на въпроса приложими ли са важимите към съответния процесуален момент ЗКПО и ДПК. За тази цел следва да бъдат отчетени нормите на чл.1 и чл.23,ал.2,т.13 и 14 от ЗКПО и чл.109, ал.1,т.3 ДПК. Все във връзка с това е нужно да се даде отговор за наличието или не на фигурата на посредствено извършителство, теза, която е лансирана в хода на процеса и не е приета от САС. ВКС не е в състояние понастоящем сам да даде отговор на тези въпроси, отново предвид недопущенията по отношение на събрания доказателствен материал, сериозно относим към същината на повдигнатото обвинение, които недопущения са с характер на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 21/21.06.12 г., постановена от АС-София,НО, 1 състав по В.Н.Д.447/12 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/