Ключови фрази
Частна касационна жалба * предсрочна изискуемост * извлечение от счетоводни книги * редовен от външна страна документ


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
Гр.София, 29.11.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 674 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Р. /България/”ЕАД, [населено място] срещу определение № 121/18.05.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 346/11г., с което Хасковският окръжен съд е отменил разпореждане № 1118/30.12.2010г. по гр.д.№ 1043/10г. на Харманлийския районен съд и е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК против И. П. Т. и К. К. Т., като е обезсилил издадения изпълнителен лист.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците И. П. Т. и К. К. Т., [населено място], общ.Х. оспорват частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че представеното извлечение от счетоводните книги съдържа данни за договора за кредит, за договора за поръчителство, за дължимите неплатени суми, за размера на лихвите и за периода, за който се изчислени, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Изложени са съображения, че липсвали доказателства за сбъдване на условията по договора за кредит за предсрочната изискуемост на вземането по правилата на чл.60, ал.2 ЗКИ.
Частният жалбоподател въвежда два въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС: “На какви изисквания следва да отговарят документите по чл.417, т.2 ГПК, които да установяват вземания на банките?” и “Какъв е обсегът на служебната проверка, която следва да извърши съдът по редовността на тези документи съгласно чл.418, ал.2 ГПК ?”.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В представените от частния жалбоподател и от ответниците с отговора на жалбата определения на ВКС са посочени изискванията, на които следва да отговарят документите по чл.417, т.2 ГПК, както и относно установяването и удостоверяването на предсрочната изискуемост на предоставен кредит. С оглед на възможностите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по правилата на чл.60, ал.2 ЗКИ или при условия, уговорени в договора, преценката на съда за изискуемостта на вземането се извършва за всеки конкретен случай. Въззивният съд се е позовал на Определение № 426/16.07.2009г. по ч.т.д.№ 332/2009г. на ВКС, І т.о. и Определение № 118/24.02.2009г. по ч.т.д.№ 252/2009г. на ВКС, І т.о., в смисъл, че от заявлението и от извлечението от счетоводните книги следва да може да се направи извод, че вземането подлежи на изпълнение, който да е на база на съдържанието на документа, а не да се налага тълкуването му. Това принципно правилно становище следва да се съобрази с крайния резултат от преценката на решаващия съд, предвид на данните по делото, поради което частната жалба следва да се разгледа по същество.

Въззивното определение е неправилно.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.471, т.2 ГПК – “извлечение от счетоводните книги за размера на дълга на [фирма], И. П. Т. и К. К. Т. по договор за банков кредит № 511-037И от 23.08.2007г., изменен и допълнен с анекс №1/14.07.2009г. и анекс № 2/30.11.2009г., сключени между “Р. /България/” ЕАД – кредитор и [фирма] – кредитополучател – в несъстоятелност, И. П. Т. – солидарен длъжник и К. К. Т. – солидарен длъжник съгласно договор за поръчителство от 30.11.2009г.”. Искането е заповед за изпълнение да се издаде само по отношение на длъжниците – физически лица, тъй като за длъжника – търговско дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 29.10.2010г. Към заявлението са приложени извлечението от счетоводните книги, описаните договори, писма и обратни разписки.
В извлечението от сметката на длъжника [фирма] са описани договора за кредит с анексите към него и договора за поръчителство, а дългът е отразен към дата 29.12.2010г.
Според чл.6 на анекс №1 към договора за кредит, същият става автоматично предсрочно изискуем в пълен размер при неплащане от страна на кредитополучателя и/или солидарните длъжници в продължение на 60 дни изцяло или частично на което и да е задължение по договора -непогасената главница с таксите и разноските, лихвата и наказателната лихва. В анекс № 2 е установено между кредитодателя и кредитополучателя, че размерът на дълга е 85162 евро и е уговорен начин на плащане: на 6 вноски от по 150 евро, считано от 15.12.2009г. до 15.05.2010г., и на 146 вноски от по 574 евро от 15.06.2010г. до 15.07.2022г., с изравнителна вноска на 15.08.2022г. В анекса е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на целия кредит при неизпълнение в продължение на 60 дни изцяло или частично на което и да е от задълженията.
Според договора за поръчителство между банката и физическите лица – И. Т. и К. Т. при обявяване от страна на банката за предсрочно изискуеми и незабавно платими, усвоените от кредитополучателя по договора за кредит суми и лихвите, за което банката уведомява поръчителя, поръчителят се задължава при писмено поискване да плати тези суми по начин, определен от банката в писмено искане, адресирано до поръчителя.
С писма изх.№ 511-169820.12.2010г., получени на 22.12.2010г. и представени със заявлението, банката е уведомила поръчителите, че на падежа на задължението – 15.06.2010г. кредитополучателят не е заплатил дължимите суми от 2424.02 евро, задълженията стават предсрочно изискуеми, считано от 16.08.2010г., и същите са в размер: 84262 евро- главница, 17572.82 евро - лихви и 1682.64 евро - комисионни. Поръчителите са поканени да погасят дълга на кредитополучателя.
При тези данни съдът констатира, че банката е уведомила поръчителите за настъпилата по договора за кредит автоматична предсрочна изискуемост, посочила е датата й и размера на задължението, включително с неплатената вноска и начислените лихви. Уведомлението е направено в съответствие с договора за поръчителство, като размерът на дълга, според поканата до поръчителите, съвпада с извлечението от счетоводната сметка на кредитополучателя.
В този смисъл, удостоверяването на подлежащото на изпълнение вземане срещу поръчителите по договора за кредит се основава на извлечението от счетоводните книги, договора за кредит с анексите и договора за поръчителство. Установяването на настъпилата предсрочна изискуемост представлява твърдение на банката, че е налице неизпълнение на длъжника, както и се удостоверява с представянето на документи за спазване на уговорките по договора за поръчителство – уведомление и обратна разписка за получаването му. Тези твърдения са заявени от кредитора и документите са представени със заявлението по чл.417 ГПК.
Прилагането на правилото, че всички данни следва да се съдържат в извлечението от счетоводните книги, т.е. да са отразени както неплатените вноски, така и датата на настъпване на предсрочната изискуемост, когато за същата е необходимо предприемането на определени действия от страна на банката, би довело до изискване извлечението да представлява възпроизвеждане на документите, от които възниква вземането на кредитора. Липсват законови правила за съдържанието на извлечението от счетоводните книги, но когато относимите към ликвидността и изискуемостта на вземането данни се твърдят от кредитора и могат да се установят от други документи, приложени към заявлението, то преценката на съда по чл.418, ал.2 ГПК може да се направи въз основа на тяхното съдържание. Аргумент за обхвата на проверката на съда е и нормата на чл.417, т.2, която наред с извлеченията от счетоводните книги определя като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и “документ, с който се установяват вземания на банките”, т.е. различен от извлечението. Също така, по правилото на чл.418, ал.3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на определено обстоятелство, това обстоятелство трябва да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.
При доказването на настъпила автоматично предсрочна изискуемост на целия кредит освен извлечението от счетоводните книги, банката следва да се позове на договора за кредит и да представи същия със заявлението. Ако предсрочната изискуемост настъпва след предприемане на действия от страна на банката, то извлечението от счетоводните книги дори и да съдържа данни за това обстоятелство /посочване на неплатената вноска и датата на предсрочната изискуемост/, следва да е придружено от договора за кредит и документ за уведомяване на длъжника, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, респ. други документи, според уговорката между страните.

По тези съображения съставът на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице условията по чл.418, ал.2 ГПК, поради което заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 и чл.418, ал.1 ГПК следва да се уважи. Обжалваното въззивно определение следва да се отмени, като делото се изпрати на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Разноски за настоящото производство не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 121/18.05.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 346/11г. от Хасковския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК за заплащане солидарно от И. П. Т., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [община], [улица] К. К. Т., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [община], [улица], в полза на “Р. /България/” ЕАД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], за сумата от 84262 евро – главница по договор за банков кредит № 511-037И от 23.08.2007г., изменен и допълнен с анекс №1/14.07.2009г. и анекс № 2/30.11.2009г., сключени между “Р. /България/” ЕАД – кредитор и [фирма] – кредитополучател – в несъстоятелност и договор за поръчителство от 30.11.2009г., както и за сумите: 7485.66 евро – редовна лихва за периода от 15.07.2009г. до 14.06.2010г., 10031.92 евро – наказателна лихва за периода от 15.06.2010г. до 09.12.2010г., 1682.64 евро – комисионна за управление и 515.92 евро – законна лихва за периода от 10.12.2010г. до 29.12.2010г. и законна лихва от 30.12.2010г., както и за 8584.27 лв. – разноски по делото.
ВРЪЩА делото на Харманлийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.