6 РЕШЕНИЕ N7 С., 14.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 283-2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.С. срещу въззивното решение от 30.11.09 г. по г.д.№2055/07г. на АС-г. С.-г.отд. 4-ти с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 9.03.06г. по г.д. №646/2005г. на СГС, ГК, 7 с-в и вместо него е постановено друго, с което се осъжда [фирма]-г.С. да заплати на Р. Ч. Н. от г.С. сумите 4600 щ.д., 15000 евро и 13500 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.03.05 год. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.451 ТЗ/отм./ като обезщетение за неизпълнение на задълженията на банката по договор за банкова касета от 7.04.04г. В касационната жалба се инвокират оплаквания за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, както и за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281т.2 и т.3 ГПК/. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен процесуалноправен въпрос, а именно относно процесуалната допустимост на предявените от ищцата в обективно кумулативно съединение искове. В тази връзка касаторът развива съображения, че предявените осъдителни искове, предмет на делото са с неуточнено фактическо основание, тъй като е налице неопределеност на обстоятелствата, на които се основават исковите претенции. Ответникът по касационната жалба Р. Ч. Н. от г.С. поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Конституираната подпомагаща страна З.[фирма] не е ангажирала становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил следните основни въпроси, които са от значение за правилния изход на спора и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и закона и са от значение за развитие на правото: - неизлагането на конкретни факти, на които се основава претенцията за обезщетение поради неизпълнение от страна на банката на задълженията й по договора за банкова касетка обуславя неуточнено фактическо основание на така предявените искове, предмет на делото, обстоятелство което ги прави процесуално недопустими - с оглед правилата за тежест на доказване, установени в чл.127 ал.1 ГПК/отм./ и чл.154 ал.1 ГПК ищцата не е провела по делото главно и пълно доказване на правно релевантни факти и обстоятелства от съществено значение за правилното разрешаване на спора, а именно имало ли е неоторизиран достъп до процесната банкова касета - налице ли е реално влагане от ищцата на описаните в исковата молба суми във валута и лева, както и на посочените в нея вещи - допустими ли са в настоящия случай гласни доказателствени средства/свидетелски показания/ предвид установените забрани в чл.133 ал.1 б.”в” ГПК/отм./, съответно в чл.164 ал.1 т.3 ГПК С определение №58723.09.2010г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280ал.1т.3 ГПК по прилагане на нормата на чл.451 ТЗ/отм./ във вр. с чл.79 ал.1ЗЗД и по-специално относно начина по който може да се реализира отговорността на банката под формата на обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на банката по договора за банкова касетка при необявено от ползвателят съдържание като е взето в предвид и обстоятелството, че не е налице и относима съдебна практика/задължителна и казуална/ по тези въпроси. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281 ГПК приема, че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. От представените по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка: Между страните по делото има сключен договор от 7.04.04 г. за банкова касетка със срок на действие за периода 25.04.04г. до 25.04.05г. На 19.07.04г. ищцата е отворила банковата касета със собствения си ключ, след като е заявила на банковите служители, че от касетата липсва вложеното в нея. Били са извикани полицаи и е било образувано дознание. Дошлият по сигнала на място дознател М. е направил огледа и констатирал, че касетата на ищцата не е била разбита , както и че не имало следи от насилие върху нея, каквито са и показанията на служителя на трезора/вж.св.показания на св.Г., дадени пред първоинстанционния съд/. От проведеното дознание не е установено да има разбита ключалка на касетата, нито да има проникване, респ. неоторизиран достъп от неоторизирани лица в периода 8-19.07.04г., нито преди това в процесната касета. По делото е безспорно установено, че трите ключа от процесната банкова касета са били предадени на ищцата, поради което единствено тя или нейната пълномощничка са имали достъп до нея, обстоятелство което изключва възможността за достъп от неоторизирани лица. Това че през м.Март 2004г. е имало взломно проникване в трезора е ноторен факт, но процесната касета е останала незасегната, обстоятелство доказано по делото. По делото не са представи доказателства, обосноваващи твърдението на ищцата, че е имало неоторизиран достъп до нейната касета в периода 8-19.07.04г./последното посещение на ищцата в трезора е надлежно документирано и отразено на 8.07.04г./. По делото не е проведено пълно и главно доказване на правно релевантния факт относно това имало ли е реално влагане от ищцата на описаните в исковата молба суми във валута и лева, както и на посочените в нея вещи. Единственото доказателство относно наличието на посочените в исковата молба парични суми и бижута са показанията на майката на ищцата. Тези показания не кореспондират и са в явно противоречие с направеното от ищцата уточнение на датата, на която е внесла сумите от 12000 евро и 10000 лв. в касетата-8.07.04г. От представените по делото и приети като писмени доказателства страници от водения от банката регистър на посещенията в трезора се установява, че в периода между 8-19.07.04г. майката на ищцата не е посещавала трезора, при което положение тя не би могла да знае какви суми са били депозирани от ищцата в касетата на 8.07.04г. Свидетелските показания на бащата на ищцата единствено сочат на факта, че той срещу разписка й бил дал на съхранение негови 3000 щ.д. Тези показания не установяват, че той лично е видял тази сума да е била депозирана от ищцата в банковата касета. По делото са представени договор от 27.04.04г. между ЕТ”Н.-Н.Н.” и негов контрахент, разходен касов ордер/без достоверна дата/, предварителен договор от 1.07.04г. за покупко-продажба на недвижим имот, закупен от Н. Г. Н. с н.а.№92, т.V, рег.№ 2712, н.д.847/25.06.04г. и разписка за получени от ищцата и Н. Г. Н. сумата от 12000 евро във връзка с предварителния договор от 1.07.04г. Тези писмени доказателства по своята правна характеристика са частни свидетелстващи документи, които установяват изгодни за ищцата факти и обстоятелства. Те нямат обвързваща съда доказателствена стойност и не доказват, че получените суми, обективирани в тези документи са реално депозирани от ищцата в процесната банкова касета. Единствено представения по делото н.а.№92, т.V, рег.№ 2712, н.д.847/25.06.04г. е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, според който обаче Н. като купувач е заплатил/ а не получил/ на продавача сумата от 10 000 лв. По делото липсват доказателства, обосноваващи твърдението на ищцата за депозиране на процесните бижута в банковата касета. Представените сертификати за бижута са частни документи, които не удостоверят че процесните бижута са собственост на ищцата. Нещо повече, те не удостоверят, че ищцата реално ги е оставила за съхранение в процесната касета. Необоснован и неподкрепен с доказателства по делото е и направения от въззивният съд извод, че банката не е проявила дължимата грижа по съхранението и опазването на касетите от неоторизиран достъп. По делото са представени и приети като писмени доказателства Правила за наемане на лични сейфове и копия от регистъра за посещенията в банковия трезор. ВКС-ТК намира, че банката е изпълнявала точно задълженията си по договора от 7.04.04 год. Служител на банката е водел надлежно регистъра за посещенията в банковия трезор като е отбелязвал датата на всяко едно посещение както и името на посетителя, в качеството му на наемател на банковата касета. Б. не е притежавала ключ от банковата касета, факт безспорен по делото и няма данни тя да е нарушила банковата тайна и неприкосновеността на вложеното в касетата. В този смисъл са и приетите по делото свидетелски показания на св.А. и св.Г.. Относно направеното от касатора оплакване за неизлагането от ищцата на конкретни факти, на които се основава претенцията за обезщетение поради неизпълнение от страна на банката на задълженията й по договора за банкова касетка, което обуславяло неуточнено фактическо основание на така предявените искове, предмет на делото, обстоятелство което ги правело процесуално недопустими настоящия състав на ВКС-ТК намира същото за неоснователно. В хода на делото с молба от 11.05.09г. ищцата е направила уточнение на исковата претенция, а именно че сумите от 12000 евро и 10000 лв. е вложила в касетата на 8.07.04г., а останалите ценности е оставяла на съхранение в периода 19.04.01 г. до 19.07.04 год. Също така с молба от 15.06.09г. е пояснено от ищцата, че материалните ценности, за които не може да се посочи кога точно са били вложени в банковата касета, се посочва че те са били там налице към датата на подписване на договора-7.04.04 год. Изложеното позволява да се обобщи, че така предявените искове са недоказани и изцяло неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете предявени от Р. Ч. Н. от г.С. срещу [фирма]-г.С. следва да бъдат отхвърлени изцяло. С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по иска [фирма]-г.С. следва да бъдат присъдени 8158 лв. съдебни разноски за всички инстанции. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 30.11.09 г. по г.д.№2055/07г. на АС-г. С.-г.отд.4-ти с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 9.03.06г. по г.д. №646/2005г. на СГС, ГК, 7 с-в и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Р. Ч. Н. от г.С. срещу [фирма]-г.С. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.451 ТЗ/отм./ искове за обезщетение поради неизпълнение на задълженията на банката по договор за банкова касета от 7.04.04г. за сумите 4600 щ.долара/четири хиляди и шестстотин щ.долара/, 15000 евро/петнадесет хиляди евро/ и 13500 лв./тринадесет хиляди и петстотин лева/. ОСЪЖДА Р. Ч. Н. от г.С. да заплати на [фирма]-г.С. 8158лв./осем хиляди сто петдесет и осем лева/ съдебни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: