6 Р Е Ш Е Н И Е № 404 София, 25 февруари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1423/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по реда на чл. 419 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на в.н.о.х.д. № 555/14 г. по описа на Софийски окръжен съд и отмяна на постановената по него нова присъда от 09.03.2015г., с която Й. Б. Г. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК. В искането на Главния прокурор са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображенията, като моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на Софийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Й. Г. изразява становище за неоснователност на направеното искане при липса на заявените нарушения на материалния и процесуален закон. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е подадено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. С присъда № 53 от 25.11.2014 г. по н.о.х.д. № 606/2014 г. Ботевградският районен съд е признал подсъдимия Й. Б. Г. за виновен в това, че на 02.03.2014 г. в района на хижа „име”, землището на [населено място], област /област/, като държал законно притежавано огнестрелно оръжие - пистолет „марка”, кал. /модел/, с № /номер/, с пълнител и 8 бр. патрони /модел/ в раницата, която носел и не осъществил постоянен надзор над същата, като я оставил без наблюдение, не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции, а именно чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ: „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им”, поради което и на основание чл. 338, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание глоба в размер на петстотин лева. Предмет на настоящата проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК е постановената от Софийски окръжен съд нова оправдателна присъда. Доводите за допуснато нарушение на чл. 14 от НПК, изразяващо се в необективна оценка на въззивния съд на поведението на подсъдимия, оставил собственото си оръжие без да е разснарядено, при възможност да бъдат произведени „случайни изстрели”, без постоянен надзор и при липса на достатъчно мерки за сигурност по опазване му са частично основателни. Решаващите инстанции са възприели еднаква фактическа обстановка, изградена на базата на всички налични доказателства по делото, ценени отделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на същата са направили различни изводи относно съставомерността на извършеното от Г. деяние. Престъплението по чл.338, ал.1 от НК е от кръга на общоопасните престъпления. От обективна страна съставът му изисква деецът да упражнява провомерна фактическа власт върху предметите, поставени под специален режим по цитирания текст, както и да е демонстрирал поведение, довело до неприлагане на необходимите мерки за сигурност и такива, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции. Нормата е бланкетна, като в случаят е инкриминирано нарушение на разпоредбата на чл.59 от ЗОБВВПИ. За разлика от първата инстанция обаче, Софийски окръжен съд е приел, че подсъдимият не е извършил престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК, тъй като не е допуснато нарушение по чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В този смисъл са изложени съображения относно общите правила на последно посочената норма и липсата на конкретно дължимо поведение, изразяващо се в конкретни действия по опазването на процесния пистолет. Изводите на Софийски окръжен съд не могат да бъдат възприети за правилни, тъй като фактическите констатации/приети за установени от двете инстанции/ по несъмнен начин сочат, че Й. Г. не е взел достатъчно и адекватни с оглед на ситуацията, в която се е намирал, мерки по опазването на собственото му оръжие. Принципно правилно е възприетото от окръжния съд разбиране, че разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ формулира общи правила, поради което държането, пренасянето и пр. на огнестрелно оръжие и боеприпаси задълженото лице следва да се уповава на опит и наложилата се за съответните случай житейска практика. Оставайки пистолета в раницата си на открито място, при наличие на други лица, не сочи на действие което в достатъчна степен го опазва от достъп на други лица. В подкрепа на този извод и самият факт, че раницата му е била взета и пистолетът е изваден и захвърлен в района на хижата. Независимо от това, настоящата инстанция намира, че крайният извод на въззивния съд за оправдаване на подсъдимия е правилен, но на друго основание – чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно-без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително.Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК-не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения.Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения . Конкретният случай касае деяние, което формално осъществява обективните и субективни признаци на предвиденото в чл. 338, ал. 1 от НК престъпление, но поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност и обуславя приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Този извод се налага от съвкупната оценка на самото деяние и данните за личността на дееца, които сочат, че в случая, поведението на Г. не се отличава с типичната за този вид прояви обществена опасност и не налага ангажиране на наказателната му отговорност. Независимо, че цялостното поведение по носене на оръжието от страна на Г. не съответства на дължимото се, с оглед на конкретната ситуация, не могат да не се отчетат фактите, че първоначално оръжието е било носено в раницата; няма данни да е използвано; и Г. притежава разрешително и за други оръжия. До момента той няма други противообществени прояви, включително такива, касаещи правилното съхранението, държането и пренасянето на огнестрелните оръжия, които притежава. Всичко това наред с чистото съдебно минало сочат, че извършеното деяние очевидно е изолирана проява, която не засяга в достатъчна степен обществените отношения, обект на защита по Глава ХI, раздел І от НК, за да бъде третирано извършеното като престъпление. Ето защо, настоящият състав намира за неправилни изводи на въззивната инстанция за несъставомерност на деянието, но се касае са явна незначителност на обществената опасност на извършеното. Също така счита, че не следва да се възобновява производството, тъй като де факто последиците от приложението на чл.9, ал.2 от НПК- инкриминираното деяние не се явява престъпно, водят до крайни изводи, еднозначни с тези, направени от въззивния съд. И в двата случая на различни основания обаче се достига до извод да липса на престъпление, което налага оправдаване на подсъдимия. Поради изложените съображения, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за Главния прокурор за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 555/14 г., по описа на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: