Ключови фрази
Неоснователно обогатяване - субсидиално приложение * договор за аренда * обедняване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

Гр. София, 25.09.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 512/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], чрез процесуалния й пълномощник, против решение № 109 от 22.10.2015 г. по в. т. д. № 231/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, търговско отделение. С него, след отмяна на решение № 133/14.04.2015 г. по т. д. № 317/2014 г. на Бургаския окръжен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу Л. Е. [населено място] искове за заплащане, на основание чл. 59 и чл.86 ЗЗД, на сумите: 29 601.60 лв. – обезщетение за ползване на собствения на общината земеделски имот № 019058 с площ от 211.440 дка, III категория в м. Гьотвердията, землище [населено място], за периода от 01.10.2010 г. до 30.09.2013 г., както и 1 145.24 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2014 г. до 03.07.2014 г., като общината е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 2 770 лв. и 615 лв. съответно за двете инстанции.
Оплакванията са, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на такова по същество, с което исковете да бъдат изцяло уважени, с присъждане на разноските за трите инстанции. Излага се, че фактическите и правни констатации на съда са в разрез със събраните по делото доказателства, които не са анализирани логично, съвкупно и в тяхната взаимовръзка, както и че съдът е отдал значение на факти, които не са релевантни към спора с правно основание чл.59 ЗЗД. Въпреки доказването на всички предпоставки за уважаването на иска, съдът е счел, че обогатяването и обедняването в случая не произтичат от общ факт, без да обсъди възможността те да са в резултат на обща група от факти. В тази връзка мотивите на съда са алогични и неясни, а изведеният краен извод е необоснован и противоречи на материалния закон, за което в жалбата се сочат подробни съображения.
Ответникът по касационната жалба Л. Е., чрез процесуалния пълномощник, счита жалбата за неоснователна, а въззивното решение – за правилно. В подкрепа на горното излага доводи за неоснователност на предявените искове: че ползва имота по силата на валиден договор за аренда с третото лице - помагач, че общината не е придобивала правото на собственост върху него, че трайните насаждения в имота са извършени от ответника, поради което той не дължи заплащането на сума, съответна на наемната цена за ползването им. По същата причина счита, че общината не е доказала обедняването си. Моли решението да бъде потвърдено.
Третото лице–помагач на ответника - С. Училищно настоятелство на ОУ Х. Б. и ЦДГ, [населено място], не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд, разглеждайки възраженията и доводите на ответника по иска, поддържани с въззивната му жалба /напълно идентични с тези в отговора на касационната жалба/, е приел, че ищецът [община] е собственик на имота, по отношение на който претендира обезщетение. За формиране на този извод съдът е съобразил, че земеделският имот е бил възстановен в полза на ОУ Х. Б. [населено място], с решение на ПК - [населено място] от 1999 г. и въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне; че през 2003 г. училището е било закрито със заповед на Министъра на образованието и науката, като имуществото му е станало общинска собственост; че въпреки закриването му, през 2005 г. в полза на Училищното настоятелство е бил извършен въвод във владение от ОСЗГ; че на 17.03.2005 г. по отношение на имота е сключен договор за аренда с арендодател - Училищно настоятелство на ОУ Х. Б. и ЦДГ – [населено място] и арендатор – Л. Е.; че с решение на МС на РБ от 30.04.2010 г. [населено място] е отделено от [община] и е присъединено към [община], като с Указ № 121 на Президента на РБ са утвърдени новите граници между двете общини; че през 2013 г. е съставен акт за общинска собственост в полза на ищцовата община, а с писмо от 12.02.2014 г. тя е отправила покана до ответното дружество за възстановяване държането на имота и заплащане на парично обезщетение. Съдът обаче е намерил, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, който ползва имота, не произтичат от един и същи факт, поради което и последният не се е обогатил неоснователно. В подкрепа на горното е изложил съображения, че независимо, че договорът за аренда е сключен с несобственик, той е бил изпълняван от ответника, който е заплащал редовно арендните вноски на арендодателя. [община] не се е противопоставила на това ползване след узнаването за него /с писмо от 02.07.2010 г. от ответника до ищеца за изграждане на система за капково напояване/ и едва на 12.02.2014 г. е предявила претенции в тази връзка. Имотът не е бил в държане нито на [община], нито на [община], а ответникът го е държал на договорно основание със знанието на ищеца, което е счетено за достатъчно основание от съда за отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД против него.
С определение № 20/11.01.2017 г. по настоящото дело, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса, от значение за изхода по настоящия правен спор, свързан с преценката за наличие на материално-правните предпоставки на неоснователното обогатяване по общия фактически състав на чл.59 ЗЗД, предвид необходимостта обедняването и обогатяването да произтичат от общ факт или обща група от факти.
І. По него, становището на съдебния състав се основава на следното:
С Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, т.5 на съдилищата е посочено, че връзката между обогатяването и обедняването в хипотезата на чл.59 ЗЗД неправилно се квалифицира като причинна – обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и другото са последица на общ факт или група от факти, поради което по субсидиарния иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 ЗЗД съдът следва да изясни, дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана в определението по чл.288 ГПК. В постановеното решение № 251 от 04.04.2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО по т.д. № 1023/2015 г. се съдържа и следното задължително за долустоящите съдилища тълкуване, основано на постоянната практика на този съд, а именно, че всяко владение /държане/ без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл.59 ЗЗД. С последното разрешение, споделяно изцяло от настоящия съдебен състав, се отговаря на въпроса, относим към контекста на настоящото дело, а именно, налице ли е неоснователно обогатяване в хипотеза, в която лице ползва чужд имот без наличие на основание, противопоставимо на собственика. С решение № 398/06.08.2014 г. по гр.д.№ 1933/2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО е изяснено, че общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице - несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика - ответник на собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
ІІ. По основателността на касационната жалба:
С оглед така дадения отговор на поставения правен въпрос, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че обжалваното въззивно решение е частично неправилно – необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Това налага частичната му отмяна и разрешаване на спора по същество от касационната инстанция, доколкото липсва основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В противоречие с фактите, установени по делото, и при неточно прилагане на нормата на чл.59 ЗЗД, съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че не са налице в изискуемата съвкупност елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че [община] се легитимира като собственик на процесния имот, като правоприемник на [община], която е придобила това право със закриването на ОУ Х. Б. [населено място]. За да формира извод за липса на обогатяване от страна на ответника – държател на собствения на ищеца имот, съдът се е позовал на факти, които нямат значение за основателността на предявения иск – че ответникът е изпълнявал точно и добросъвестно договора за аренда, сключен с несобственик - третото лице – помагач, че общината е била в течение за това основание за ползването на имота й, но не му се е противопоставила и не е предявила по-рано своите претенции като собственик. Ирелевантно за спора е и обстоятелството, кой е бил държател на процесния имот преди исковия период /01.10.2010 г. - 30.09.2013 г./. Необосновано и в нарушение на закона, съгласно посоченото в п. І от настоящото решение, е приетото от съда, че спорът между страните не произтича от общи факти, т.к. от осъществяваното от ответника ползване без правно основание на собствения на ищеца недвижим имот произхожда както обедняването на ищеца, така и обогатяването на ответника.
В тази хипотеза размерът на обедняването на собственика, настъпило от ползването без основание на неговата вещ от лице, което няма годно правно основание за това, се определя на базата на средния пазарен наем. Изключения с оглед субекти или вид собственост не могат да се обосноват. В случая е без значение, че обеднилият се е община и че имотът е частна общинска собственост. Наличието на одобрена наредба от Общинския съвет – Б. и определен размер на тръжни цени за наем на декар земя не значи, че за исковия период от време би се намерил наемател, който да я плаща. Единственият обективен критерий за определяне размера на паричното обедняване на собственика е само пазарът – търсенето и отдаването под наем на недвижими имоти с характеристиките на процесния, в този смисъл – решение № 293/30.09.2015 г. по гр.д.№ 119/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.
Без значение за основателността на иска и/или размера на обедняването са доводите, въведени от ответника, че имотът е бил облагороден от него, чрез засаждането на лозе и изграждане на напоителна инфраструктура /по аргумент от чл.92 ЗС/. Произтичащите от тези факти насрещни имуществени претенции следва да бъдат предявени пред съда по предвидения в закона ред - под формата на възражение за прихващане, насрещен иск или самостоятелно в друго исково производство.
С оглед горното, при установен от вещото лице среден пазарен годишен наем на земеделски имот с характеристиките и местоположението на процесния в размер на 37 лв./дка, без заключението да е било оспорвано или опровергано от страните, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 23 469.84 лв., с която неоснователно се е обогатил за негова сметка в периода от 01.10.2010 г. до 30.09.2013 г. Върху тази сума се дължи и обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода след получаване от ответника на поканата за плащане и при съобразяване на предоставения едномесечен срок за погасяване на задължението – т.е. от 17.03.2014 г. до предявяване на исковата молба в съда – 04.07.2014 г., която възлиза на 718.60 лв. До тези размери предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени, след отмяна на обжалваното решение в тези части. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта относно разноските, за сумата над 701.18 лв., присъдена в полза на ответника за двете съдебни инстанции. За разликата до предявения размер на иска по чл.59 ЗЗД от 29 601.60 лв. /формиран на основание приетите от ОбщС – Б. начални тръжни цени/ и за разликата до предявения размер на иска по чл.86 ЗЗД от 1 145.24 лв., решението на въззивния съд е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноските за три съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, възлизащи общо на 2 160.55 лв. Ответникът не е направил разноски за касационната инстанция.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 109 от 22.10.2015 г. по в. т. д. № 231/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, търговско отделение В ЧАСТТА, с която, след отмяна на решение № 133/14.04.2015 г. по т. д. № 317/2014 г. на Бургаския окръжен съд, са отхвърлени предявените от [община] срещу Л. Е. [населено място] искове с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите: 1/ 23 469.84 лв. – обезщетение за ползване на собствения на общината земеделски имот № 019058 с площ от 211.440 дка, III категория в м. Гьотвердията, землище [населено място], за периода от 01.10.2010 г. до 30.09.2013 г.; 2/ 718.60 – мораторна лихва върху главницата, както и с което общината е осъдена да заплати разноски за две инстанции за сумата над 701.18 лв.; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на ОБЩИНА Б. сумата 23 469.84 лв., с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, чрез ползването на собствения на общината недвижим имот № 019058 от 211.440 дка в м. Гьотвердията, землище [населено място], за периода от 01.10.2010 г. до 30.09.2013 г., на основание чл.59 ал.1 ЗЗД; сумата 718.60 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.03.2014 г. до 04.07.2014 г., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД; както и сумата 2 160.55 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за три съдебни инстанции, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 22.10.2015 г. по в. т. д. № 231/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, търговско отделение в останалите обжалвани части.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: