Р Е Ш Е Н И Е № 283 София 16.07.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1105 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. уст. на им.,пр. от пр. д. [населено място] срещу решение № 244 от 17.05.11г.по в.гр.дело № 121/11г.на Апелативен съд - Пловдив,с което е потвърдено решение № 1618 от 15.11.10г.по гр.дело № 1952/09г.на Окръжен съд-Пловдив.С него е отхвърлено искането на комисията по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД против Б. Г. С.,М. Д. С. и А. В. Ш. за отнемане в полза на държавата имущество на стойност 689 111.50 лв. С определение № 416 от 2.04.12г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса следва ли сумите,получени от продажба на имущество,за което се твърди,че е придобито с пари от престъпна дейност,да се признават за доход на проверяваното лице с оглед предпоставките на чл.28 ЗОПДИППД,като разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика – решение № 834 от 23.12.10г.по гр.дело № 1417/09г.на ІV г.о.на ВКС и решение № 806 от 10.02.11г.по гр.дело № 1335/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според посочената задължителна практика е прието,че предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД или да е налице условие по чл. 3, ал.2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е сезиран с мотивирано искане на К. по чл.28 ЗОПДИППД,че ответникът Б. С. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.209 ал.1 НК,което попада в приложното поле на чл.3 ал.1 т.8 ЗОПДИППД,както и че за проверявания период от 1.01.1988г.до 21.12.2008г.е придобито имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 ПЗР от закона.По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,изпълнена от в.л.Р.,която е дала различни варианти на съотношение на приходи и разходи през проверявания период.Въззивният съд не е възприел нито едно от заключенията й,като е изложил съображения,че изследвайки приходите на ответниците вещото лице е включило в тях получените средства от продадени МПС и недвижими имоти по цени,посочени в съответните документи,а за разходите,направени за закупуване на МПС и недвижими имоти е използвал пазарните цени към момента на придобиването им,т.е.извършено е сравнение по несъпоставими величини.Освен това е счел,че неправилно в експертизата всички придобивни сделки са приети като разходи и не са включени като приходи суми,получавани от ответниците от техни близки.С оглед отговора на поставения въпрос и в отклонение от практиката съдът е направил самостоятелен анализ на събраните доказателства, използвал е заключенията на автотехническата и оценъчна експертиза за пазарните оценки към момента на придобиването и свидетелските показания,при което е приел,че придобитото движимо и недвижимо имущество е със законни средства / дарения от майката на ответниците и нейния съпруг,което се потвърждава по делото от банкови преводи;дарения от родителите на ответницата; продажба на собствен на ответницата апартамент с нот.акт № г.;наследство от бащата на ответника;продажба на наследствено жилище на ответника с нот.акт № г. ; продажба на лек автомобил А. ,придобит чрез замяна с подарен недвижим имот; продажба на недвижим имот на [улица],придобит чрез замяна с лек автомобил,подарен на ответника.В резултат съдът е приел,че приходите са повече от разходите – в размер на 2760.79 М..Въз основа на това е прието,че презумпцията за придобиване на процесното имущество със средства от престъпна дейност е оборена и искането на К. за отнемането му в полза на държавата е неоснователно. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа,че неоснователно въззивният съд не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза във варианта,поискан от него,което установява,че за проверявания период е констатирано превишаване на разходите над приходите в размер на 1516.67 МРС.Необосновано съдът е възприел като приходи всички направени банкови преводи и получени в заем суми и само на тази основа е направил извода за наличие на достатъчно средства за придобиване на имуществото,чието отнемане се иска,без ответниците да са доказали достатъчно лични доходи от трудови или граждански правоотношения,или получени от търговска дейност.Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважат предявените искове. Ответниците по жалбата Б. Г. С.,М. Д. С. и А. В. Ш. молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. Съгласно т.10 от ТР № 1 от 4.01.01г.на ОСГК на ВКС по т.д.№ 1/00г.съдът може както по молба на страните,така и по своя преценка да назначи експертиза,когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките,изкуството,занаятите и др.са нужни специални знания,които съдът няма – чл.195 ГПК.Назначаването и формулирането на задача на експертизата може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна.В разглеждания случай съдът не е проявил необходимата активност да формулира допълнителна задача към вещото лице – икономист съпоставката между приходи и разходи да бъде извършена по пазарни цени.В заключението не е била посочена отделна графа за наличието за приходи към момента на придобиване на движимото и недвижимо имущество на проверяваното лице.Съдът е допуснал да бъде прието по делото непълно заключение,в резултат на което е достигнал до необосновани изводи.Неправилно е отчетена като приход сумата 302 940 лв,равняваща се на 8.93 М.,представляваща продажната цена на собствен на ответницата М. С. апартамент,продаден преди сключване на брака,тъй като не е семейна имуществена общност и не би следвало да е предмет на изследване.Продажбите на автомобилите, придобити през проверявания период, са отчетени от съда като приходи,без да се съобрази обстоятелството,че са закупени на по-висока стойност,отколкото са продадени.В противоречие със задължителната практика на ВКС е приел законоустановени доходи от дарения на парични средства от родителите на ответниците,без да изследва в пълнота с какви средства са разполагали преди и по време на проверявания период,от какви източници са ги придобили,какви доходи са декларирали и какви са били направените от тях разходи.В решение № 131 от 4.05.12г.по гр.дело № 755/11г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че в производството по предявени искове по чл.28 ЗОПДИППД съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата,за които ответникът по иска твърди,че са направили дарения в негова полза на имущества,предмет на спора или чрез които са придобити имуществата,предмет на спора,както и да съобрази разходите им преди и към момента на даренията. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че следва да отмени въззивното решение и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на основание чл.293 ал.3 ГПК.Поради необходимостта от използване на специални знания следва да се назначи нова съдебно-икономическа експертиза,която да установи стойността на имуществото,като сбор от реалната пазарна стойност на посочените в исковата молба имоти и движими вещи към момента на придобиването им; за тези,които са продадени - пазарната стойност, на която са продадени; както и за разликата между двете стойности ,като се приравни на минимални работни заплати.Вещото лице следва да извърши и проверка за декларираните доходи от проверяваното лице и съпругата му към момента на придобиване на движимите вещи и имоти; както и за декларирани доходи от лицата,които са правили дарения в негова полза преди и към момента на даренията / А. Ш.,Д. Ш.,М. К./движението на средства по банковите им влогове,ако имат такива и за разходите им. Като изслуша експертизата съдът следва да направи извод за законността на средствата,с които е придобито имуществото към момента на придобиването му,а не към последващ момент,като при доказване на доход на дарителя следва да се зачетат даренията като законен източник на средства. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 244 от 17.05.11г.,постановено по в. гр.дело № 121/11г.на Апелативен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: