Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 11.01.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2036/2017 година Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. С. Г. в качеството на [фирма] от [населено място], обл. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 1339 от 23.06.2015 г. по т. д. № 1366/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 1823 от 21.11.2014 г. по т. д. № 4809/2013 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от И. Г., действащ като [фирма], против [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 51 534.30 лв., претендирана като застрахователно обезщетение във връзка със застраховка „Индустриален пожар” по застрахователна полица № 0014042/06.03.2012 г. Молителят поддържа, че след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) е открил нови доказателства, които не са му били известни при разглеждане на делото и с които не е могъл да се снабди своевременно, но са от съществено значение за правилното решаване на спора. Представя писмо изх. № 1084/27.03.2012 г. на [фирма], молба от [фирма] вх. № 1316/07.06.2017 г., добавък № 1 към застрахователна полица, писмо изх. № 0439/07.06.2017 г. на [фирма] - финансов център П., и писмо изх. № 0876/08.11.2013 г., с което - според твърденията в молбата, от страна на [фирма] е направено волеизявление за отказ от определеното обезщетение по щета № 08-03-12-0121-0999 и застрахователна полица „Индустриален пожар” № 0014042/06.03.2012 г. Като твърди, че се е снабдил с доказателствата на 07.06.2017 г. и че те установяват извършен от [фирма] отказ от уговорката за получаване на застрахователно обезщетение, молителят прави искане влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е подаден писмен отговор от ответника [фирма] /правоприемник на [фирма]/ със седалище в [населено място] - чрез юрк. Е. Т., който оспорва молбата за отмяна като неоснователна и изразява становище за оставянето й без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна по отношение на съдебен акт, който подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Молителят твърди, че е узнал и се снабдил с представените в производството по отмяна писмени доказателства на 07.06.2017 г., и тъй като това твърдение не е опровергано, следва да се приеме, че с подаването на молбата на 21.06.2017 г. е спазен тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. По основателността на молбата за отмяна : С решението по т. д. № 1366/2015 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение от 21.11.2014 г. по т. д. № 4809/2013 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от И. Г., действащ като [фирма], против [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 51 534.30 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по застраховка „Индустриален пожар”, оформена със застрахователна полица № 0014042/06.03.2012 г., за причинени вреди на застрахованото имущество - оранжерия в [населено място], вследствие настъпили застрахователни събития, покрити от застраховката. За да отхвърли иска, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът - едноличен търговец не е доказал твърдените застрахователни събития „естествено натрупване на сняг или лед” и „буря” да представляват осъществил се риск, предвиден в застрахователния договор. Съдът е мотивирал извода си със съображения, че застрахователната полица не визира изрично покритите рискове по застраховката „Индустриален пожар” и че поради непредставяне от ищеца на общите условия към застрахователния договор е невъзможно да се установи дали конкретните събития, при които са причинени вреди на застрахованото имущество, действително съставляват покрит от застраховката риск. Изразил е и становище, че приетите по делото метеорологични справки и заключение на съдебнотехническа експертиза изключват извода за причинени на застрахованата оранжерия вреди от естествено натрупване на сняг и лед в периода 9 - 16 март 2012 г. Въззивният съдебен състав е посочил и още един самостоятелен аргумент за неоснователност на иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) - липса на принадлежност на правото на застрахователно обезщетение към патримониума на ищеца [фирма]. В тази насока са изложени мотиви, че застрахователната полица, с която е оформена застраховката „Индустриален пожар”, съдържа уговорка в полза на трето лице - [фирма], която по волята на страните в застрахователното правоотношение легитимира като носител на правото на обезщетение бенефициера, а не ищеца, който е сключил договора. Съдебният състав е констатирал, че по делото няма доказателства уговорката в полза на трето лице да е отменена или третото лице да се е отказало от нея, съобразно изискванията на чл.22, ал.1 ЗЗД, за да е възникнало за ищеца право да търси и получи застрахователното обезщетение. Твърдението на ищеца, че третото ползващо се лице [фирма] се е отказало от уговорката в негова полза с получено от ответника - застраховател писмо изх. № 1085/27.03.2012 г., е счетено за недоказано по съображения, че писмото изхожда от мениджър ФЦ П., за когото няма данни да е овластен да представлява [фирма] и да може от нейно име да направи валиден отказ от уговорката за ползване от застрахователното обезщетение, както и че самото писмо не съдържа изричен отказ от уговорката в полза на [фирма], а изявление за „даване съгласие” обезщетението по застраховката да бъде изплатено на ЕТ „Е. - И. Г.. Решението по т. д. № 1366/2015 г. на Софийски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване с определение № 522 от 13.06.2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, и е влязло в сила съгласно чл.296, т.3, пр.1 ГПК. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Молителят е обосновал искането си за отмяна на решението с твърдение за наличие на нови писмени доказателства, с които не е могъл да се снабди и да представи при разглеждането на делото и които имат съществено значение за правилното разрешаване на спора по чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Твърденията в молбата са относими към отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, приложимо в случаите, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, за чието съществуване заинтересованата от отмяната страна не е могла да узнае или с които не е могла да се снабди своевременно и да ги представи в хода на делото, въпреки положената грижа за добро водене на процеса. При наличие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК Върховният касационен съд отменя влязлото в сила решение и връща делото за ново разглеждане от компетентния съд, за да бъде разрешен повторно спора съобразно новите доказателства. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не отговарят на изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК да са новооткрити и да имат съществено значение за правилното решаване на спора, предмет на влязлото в сила решение по т. д. № 1366/2015 г. на Софийски апелативен съд. Добавък № 1 към застрахователна полица № 0014042/06.03.2012 г., в който е обективирана уговорка за застраховане на собственото на молителя имущество в полза на [фирма], е приета като доказателство още в първоинстанционното производство пред Софийски градски съд и е взет предвид при постановяване на решението. Молба вх. № 1316/07.06.2017 г., с която молителят е поискал информация от мениджъра на Финансов център П. при [фирма] дали банката е направила отказ от определеното обезщетение по щета № 08-03-0121-099, и писмо изх. № 0439/07.06.2017 г., с което молителят е уведомен, че в отговор на молбата мениджърът на ФЦ П. му изпраща копие от писмо на банката с изх. № 0876/08.11.2013 г., нямат самостоятелно значение за спора по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) и не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В писмо изх. № 0876/08.11.2013 г. са обективирани уведомление от мениджъра на ФЦ П. до [фирма], че с писмо изх. № 1085/27.03.2012 г. от страна на [фирма] е дадено съгласие определеното застрахователно обезщетение по щета № 08-03-0121-0099 и застрахователна полица „Индустриален пожар” от 06.03.2012 г. да бъде изплатено от [фирма] на [фирма], както и изявление за потвърждаване на „изразеното в писмото становище” за изричен отказ на банката от определеното обезщетение. В частта, имаща характер на уведомление, писмо изх. № 0876/08.11.2013 г. не може да се квалифицира като ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като възпроизвежда текста на писмо изх. № 1085/27.03.2012 г., което е представено и обсъдено при разглеждане на иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.), но след преценка на съдържанието му съдът е направил извод, че то не доказва изричен отказ от постигнатата при сключване на застраховката уговорка в полза на [фирма] и изхожда от лице, за което няма данни да разполага с правото да представлява банката. В частта относно изявлението за отказ от обезщетение писмото също не носи белезите на ново писмено доказателство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, установяващо релевантния за изхода на спора по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) факт легитимиран ли е молителят да получи застрахователно обезщетение поради отказ на третото ползващо се лице. На първо място, писмото изхожда от същото лице - мениджър ФЦ П. при [фирма], за което във влязлото в сила решение е прието, че не е доказано да има правото да представлява [фирма] и да обвързва валидно банката с волеизявление за отказ от уговореното в нейна полза право на застрахователно обезщетение. На второ място, от писмото е видно, че то е изготвено по повод молба на [фирма] от 08.11.2013 г., което означава, че молителят обективно е разполагал с възможност да се снабди с него и да го представи своевременно при разглеждането на делото от инстанциите по същество, за да бъде съобразено при разрешаване на спора за дължимост на търсеното застрахователно обезщетение. Предвид изложеното, представените от молителя писмени доказателства не предпоставят отмяна на влязлото в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна на решението е неоснователна. Неоснователността на молбата за отмяна произтича и от следното : Представените писмени доказателства са относими към единия от решаващите изводи на Софийски апелативен съд за отхвърляне на иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) - липса на право за ищеца /сега молител/ да получи застрахователно обезщетение с оглед включената в застрахователната полица уговорка в полза на [фирма]. Отхвърлянето на иска обаче е мотивирано и с друг самостоятелен извод, в еднаква степен значим за отричане на правото на застрахователно обезщетение - недоказаност на застрахователно събитие, покрито от застраховката „Индустриален пожар”. При формирания от съда извод, че не е доказано застрахователно събитие като предпоставка за възникване на правото на застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ (отм.), и преклудираната възможност при евентуално ново разглеждане на делото да се ангажират доказателства за установяване на събитието, приобщаването към делото и съобразяването от съда на новите доказателства за валидно извършен отказ от уговорката в полза на трето лице няма да доведе до промяна на постановения с влязлото в сила решение правен резултат. Поради това, дори да се счетат за нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, представените писмени доказателства не биха имали съществено значение за правилното решаване на делото и решението не може да бъде отменено въз основа на тях в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 1366/2015 г. на Софийски апелативен съд следва да се остави без уважение като неоснователна. В зависимост от изхода на производството за отмяна и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. С. Г. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК] от [населено място], обл. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 1339 от 23.06.2015 г., постановено по т. д. № 1366/2015 г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА И. С. Г., действащ като [фирма], с ЕИК[ЕИК] от [населено място], обл. П., да заплати на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 300 лв. /триста лв./ - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :