Р Е Ш Е Н И Е № 335 София, 11 юли 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Кирил Иванов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1009 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№207/2013 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия В. К. К.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник с писменно допълнение и с ангажирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона,наказанието на подсъдимия изключително леко,а жалбата му изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 5.04.2013 г. постановено по внохд.№207/2013 г. на Апелативен съд гр. София е изменена присъда по нохд.№4230/2011 г. на Софийски градски съд,като е намален срока на наложеното на В. К. К. наказание лишаване от свобода за срок от две години на една година. С посочената присъда подсъдимия К. е признат за виновен в това ,че на 2.01.2011 г. в [населено място] причинил на М. В. Ж. старши полицай при ОГПМ –СДВР, по време изпълнение на службата му,лека телесна повреда ,изразяваща се в разстройство на здравето не опасно за живота,поради което и на основание чл.131 ал.2 т.3 вр. с чл.130 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години,изтърпяването на което наказание на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА на под.К. : С жалбата и допълнението към нея са ангажирани всички касационни основания,като се акцентира на допуснатите съществени процесуални нарушения.Според защитата на първо място е нарушен чл.339 ал.2 НПК,тъй като въззивния съд не е обсъдил редица доводи на защитата,отнасящи се до съществени елементи от състава на престъплението и касаещи вида на причинената на пострадалия телесна повреда.На второ място-липсата на основание за въззивния съд да приеме,че леката телесна повреда е „лек централен фациалис” ,което било в противоречие със заключението на тройната съдебно медицинска експертиза,назначена от въззивния съд и което е в смисъл –на пострадалия единственото травматично увреждане получено и установено след инцидента е кръвонасядане на долния клепач на дясно око и дясна скула.На трето място защитата счита ,че признаване на виновност за увреждане,каквото не съществува у пострадалия нарушава всички основни принципи на наказателния процес и особено съществено правото на защита. Доводите са неоснователни и това е така защото : С обвинителния акт окончателно формулираното обвинение срещу подсъдимия е затова че, на 2.01.2011 г. в [населено място],чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на дясна скула на М. Ж.-полицейски служител,причинил средна телесна повреда,изразяваща се в контузия на мозъка с постравматичен оток,разстройство на здравето временно опасно за живота.С присъдата – виновен на същата дата и място,чрез същия удар причинил лека телесна повреда ,на същия пострадал –разстройство на здравето,неопасно за живота.Или вида на телесната повреда нанесена с удар с юмрук в дясна скула на полицейския служител е основния въпрос стоял на вниманието на инстанционните съдилища.За отговор на този въпрос са събрани и обсъдени ,заключението на в.л.д-р Г., две тройни съдебно медицински експертизи назначени и изслушани при първоинстанционното разглеждане на делото и повторна тройна съдебно медицинска експертиза назначена с определение по чл.327 НПК от въззивния съд.Първоинстанционния съд е оправдал подсъдимия по обвинението за нанесена средна телесна повреда и е приел,че увреждането е „мозъчно сътресение”, което по своята медико биологична характеристика представлява разстройство на здравето неопасно за живота.Въззивния съд възприема изцяло заключението на повторната съдебно медицинска експертиза изслушана пред него ,на основание на което заключение е и извода за „установено едно увреждане,причинено от удара-кръвонасядане на долния клепач на дясно око и дясна скула ,което причинило болка,но отокът е предизвикал централен фациалис вдясно представляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота”. Обобщено изводите по фактите, инстанционните съдилища са направили след внимателен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.По делото липсват допуснати от съдилищата нарушения на правилата за проверка или оценка на доказателствата по делото,които да са съществени и да пречат на правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на фактически положения,а не само на приложение на закона.Липсват и сочените от защитата противоречия и неясноти. Изложеното по горе дава основание на Върховният касационен съд на РБ да приеме за неоснователни оплаквания за нарушено право на защита на подсъдимия,на когото „не е дадена възможност да разбере въз основа на какво е призната неговата виновност”,като се има предвид дори само фактическото обвинение обективирано в обвинителния акт ,че на инкриминираната дата и място подсъдимия е нанесъл удар на полицейски служител, в дясно око и скула на пострадалия,от който удар е нанесена телесна повреда. Невярно е и твърдението ,че липсва основание за приетото от въззивния съд увреждане .На л.24 от заключението на тройната съдебно медицинска експертиза ясно е записано „описания централен фациалис и по живи рефлекси в дясно, могат да се свържат с травматичен оток от установената травма в дясна лицева половина и преживяното травматично стресово разстройство на Ж.”. Неоснователно е и оплакването за липса на отговор от въззивния съд на направени пред него възражения.Доводите във въззивната жалба са обсъдени и са посочени основанията, поради които не се възприемат,т.е. изпълнени са задълженията по чл.339 ал.2 НПК. Няма основание и довода за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение,въззивния съд е намалил наполовина наказанието,като е приел че пияното състояние не следва да се отчита, като отегчаващо вината обстоятелство/спорен извод но липсата на протест обезсмисля обсъждането му/,изключена е и упоритостта при преследване на вредоносния резултат.С приложението на чл.66 ал.1 НК наказанието на подсъдимия е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила ,а жалбата на подсъдимия К. неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№207/2013 г. на Апелативен съд гр. София с което е изменена присъда по нохд.№4230/2011 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :