3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 793 гр. София, 04.12.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5580 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Я. против определение № 1496/22.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 1342/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответниците по частната касационна жалба не взимат становище. С обжалваното определение, въззивен съд се е произнесъл по допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост, по който производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес. Производството по настоящото дело е било спряно с определение № 579/20.09.2013 г. до приключване на тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като произнасянето на ВКС по това дело е от съществено значение за произнасянето на настоящия състав по допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивния съд. Тълкувателното решение е прието от ОСГТК и производството по настоящото дело ще следва да се възобнови. Възприетото от въззивния съд с обжалваното определение решение на правния въпрос относно наличието на правен интерес при предявен отрицателен установителен иск тогава, когато страната разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право противоречи на даденото разрешение на този правен въпрос с цитираното ТР №8/2012 г. на ОСГТК, съгласно което, дори и страната да разполага с възможността да предяви осъдителен иск за защита на същото право, това не води до липса на правен интерес от възможността да се предяви за същото право отрицателен установителен иск, тъй като избор на страната е вида на търсената защита. Това противоречие на възприетото от въззивния съд със задължителна съдебна практика, обективирана в цитираното тълкувателно решение води до наличие на касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което касационното обжалване ще следва да се допусне. С исковата молба, ищеца е предявил против ответниците отрицателен установителен иск, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, че длъжниците по посочено изпълнително дело не са собственици на определени идеални части от недвижим имот. Фактическото положение, на което основава иска си ищецът е, че извършената публична продан на целия сутеренен и партерен етаж от жилищна сграда засяга правото му на собственост върху притежаваните от него идеални части от сградата, доколкото общи части на същата се намират на тези етажи – стълбище, ел. табло, асансьор, рампа за инвалиди и по този начин се ограничава достъпа му до притежавания от него обект в жилищната сграда. С обжалваното определение, съдът е приел, че с извършването на публична продан на недвижим имот, находящ се на първия и партерния етажи на сградата не се нарушава правото на собственост на ищеца, тъй като общите части на сградата не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, в т.ч. и на публична продан. Съдът е приел, че дори и да е извършено прехвърляне на право на собственост на прилежащи към общите части на сградата обекти, то това прехвърляне е нищожно и не може да породи правни последици. Въз основа на това, съдът е приел и липса на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Тези доводи на съда са неправилни в насока преценка на правния интерес, доколкото те касаят разрешаването на спора по същество, не и доводите на ищеца по исковата молба относно наличието на правен интерес, свързан със защита на фактическо състояние, отричайки правата на ответниците – длъжници по изпълнително дело, по което е извършена публична продан. Твърдението на ищеца, че с тази публична продан се нарушават негови права и конкретно негово право на собственост, води до наличие на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Правния интерес при предявен отрицателен установителен иск са преценява на базата на твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, като изложените мотиви в тази насока от въззивния съд представляват доводи по съществото на спора, касаещи основателността на претенцията на ищеца. Втория довод на съда, относно наличието на процесуална възможност ищецът да предяви осъдителен иск за защита на правото си, не води до липса на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, предвид разрешението, дадено с т.2 на ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, след допускането на касационното обжалване, определението на окръжния съд ще следва да се отмени, като делото се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на спора по същество. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 5580/2013 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1496/22.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 1342/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна. ОТМЕНЯ определение № 1496/22.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 1342/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна. ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна, за продължаване на процесуалните действия по гр.д.№ 9418/2011 г. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.