4 Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 11 март 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари двехиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1173 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото – второ, по реда касационно производство по чл.346, т.2 и сл. от НПК, е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. Г. – адв.И. Л., против въззивна присъда от 18.06.2018 г., постановена по внохд № 230/2018 г. по описа на Окръжен съд - София. В жалбата и в двете допълнения към нея са визирани бланкетно трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, без същите да са подкрепени с конкретни доводи. Посочено е единствено липсата на отговор на въззивния съд по направените от защитата възражения, с което били нарушени основни принципи на процеса по чл.13, чл.14 и чл.22 от НПК. Твърди се, че неоснователно и безмотивно са отхвърлени обясненията на подсъдимия и показанията на част от свидетелите и те са превратно тълкувани, като визирания порок при формиране на вътрешното убеждение на съда е довел до неправилно приложение на закона и налагането на явно несправедливо наказание, поради осъждането на подсъдимия за несъставомерно деяние. Претендира се да се отмени обжалваната въззивна присъда и Г. да бъде оправдан. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Въпреки очакванията на настоящия състав, предвид определението, с което е отменено разпореждането на съдията - докладчик от въззивния съд за връщане на касационната жалба, не се изложиха допълнителни доводи съобразно гарантираната от разпоредбата на чл.351, ал.4 от НПК възможност за това. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 102/11.07.2016 г. по нохд № 323/2016 г. на РС - Ихтиман подсъдимият Р. Г. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП - Ихтиман е образувано внохд № 946/2016 г. по описа на Окръжен съд - София. С въззивния съдебен акт е отменена постановената от районния съд оправдателна присъда и подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години и пет месеца, считано от влизане на присъдата в сила и една година лишаване от право да управлява МПС. В тежест на Г. са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия е образувано н.д. № 992/2017 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. С решение № 270/16.01.2018 г., поради наличието на предшестващо административно производство, довело да нарушение на залегналия в чл.24, ал.1, т.8 от НПК принцип „ne bis in idem”, въззивната осъдителна присъда е отменена и наказателното производство е спряно. С решение № 438/18.04.2018 г. по ахд № 109/2018 г. по описа на Административен съд - София област е възобновено административно наказателното производство по нахд № 44/2015 г. на РС - Ихтиман, като са отменени постановеното по делото решение от 13.07.2015 г. и наказателно постановление № 570/12.01.2015 г. на началника на РУП - Ихтиман. С решение от 20.04.2018 г. на ВКС, първо наказателно отделение, е възобновено наказателното производство и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - София. С обжалваната присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена оправдателната присъда на районния съд и е постановена нова, с която Г. е признат за виновен в това, че на 22.11.2014 г., около 02,50 ч. в [населено място] е управлявал МПС - л.а. „А.” с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,1 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„Б” вр. с чл.2, ал.2 от НК е осъден на пробация – задължителна регистрация по настоящия адрес с явяване и подписване два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, като и двете задължителни пробационни мерки са с продължителност от по осем месеца. На основание чл.343г от НК Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, а на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 50 лв. При извършената касационна проверка на обжалвания въззивен съдебен акт настоящият състав не констатира да са допуснати очертаните бегло в жалбата нарушения. Възприетата в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и проверен по надлежния процесуален ред от първостепенния съд доказателствен материал. Изведените, от събраните по делото доказателства, правно значими факти са анализирани детайлно, съобразно действителното им съдържание, без да е налице каквато и да било превратност при тяхното обсъждане. Изложени са подробни съображения относно обективността и истинността на гласните доказателства и фактическите положения, които се извеждат от тях. Преценени сами по себе си показанията на тримата полицейски служители не дават основания да се приеме, че те са недостоверни или че възпроизвеждат факти, които те не са възприели. Показанията им са съпоставени с обясненията на подсъдимия, със заявеното от св.В. А. и св.П. В.. Подробно е посочено защо съдът дава вяра и кредитира заявеното от полицаите - очевидци на случилото се, установяващи категорично, че към инкриминирания момент именно подсъдимият е управлявал „собствения” му лек автомобил /водещ се по документи на трето лице/, а не непритежаващият свидетелство за правоуправление на МПС, но не употребил алкохол, негов приятел - В. А., който бил закупил леката кола преди десет дни, без продажбата да е оформена. Направените изводи са правилни и логически издържани, поради което се налага заключението, че при изследване на доказателствената съвкупност въззивният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като е извършил самостоятелен и задълбочен анализ на доказателствата, излагайки ясни и подробни съображения относно приетите въз основа на тях фактически положения. Въззивният съд подробно е отговорил на всички възражения на защитата на подсъдимия, включително относно различните маршрути на движение на лекия автомобил при предприето преследване от полицейските служители, пристрастността на прокурора, подал протеста срещу първоинстанционната присъда и законния повод за образуване на наказателното производство, които се споделят изцяло и от настоящия състав. В този смисъл не са налице пороци, както при формиране на фактическите изводи относно авторството на инкриминираното деяние, така и относно твърденията за отсъствието на отговор на направените от защитата възражения, обосноваващи наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила, приетите фактически обстоятелства – управлението на МПС с установена концентрация на алкохол в кръвта от 2,1 на хиляда, правилно са подведени от въззивния съд под нормата на чл.343б, ал.1 от НК, поради което Г. не може да бъде оправдан. С определеното при условията на чл.55 от НК наказание - пробация, при това само с двете задължителни пробационни мерки, с продължителност близка до минималната предвидена в закона и постановено лишаване от правоуправление, подсъдимият е получил достатъчна и адекватна компенсация за продължителния срок на разглеждане на делото, който с оглед на ниската фактическата и правна сложност на разглеждания случай, излиза извън разбирането за „разумен срок” по смисъла на чл.22, ал.1 и ал.2 от НПК и чл.6, т.1 от ЕКПЧ. С оглед на изложеното обжалваната въззивна осъдителна присъда се явява правилна и законосъобразна, и като такава следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда от 18.06.2018 г., постановена по внохд № 230/2018 г. по описа на Окръжен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: