Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 43
София, 27.01.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1723 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Земеделска кооперация Х. Б.-92“ ЕАД, чрез адв. И. Д. против решение № 260018/09.02.2021 г. по в.гр.д. № 427/2020 г. на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено решение № 260009 от 07.10.2019 г. по гр.д. № 205/2019 г. на Районен съд Тутракан, с което са уважени предявените от С. Х. Д. против касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК, въззивният съд не е допуснал изслушване на повторна съдебно-графическа експертиза, поискана във въззивната жалба, в резултат на което не е установена обективната истина по делото. Според касатора въззивното решение страда от липса на мотиви, които да отразяват решаващата дейност на съда.
В касационната жалба и в изложението са наведени доводи, че въззивното решение е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания за касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Съображенията, развити във връзка с първото основание са че съдът не е съобразил изявлението в исковата молба, че трудовото правоотношение между ищеца и кооперацията е било прекратено на 19.11.2018 г. - с изтичане на срока на връченото предизвестие, което изявление следвало да се прецени като признание на факт по смисъла на 175 ГПК, но вместо това съдът е приел, че правоотношението е било съществуващо и е изменено с подписаното от страните допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г. Според касатора това споразумение е недействително, тъй като е сключено след прекратяване на трудовото правоотношение, като то не може да се приравни и на сключен нов трудов договор, тъй като не съдържа всички императивно изискуеми реквизити по чл.66 КТ. По тези съображения към датата на издаване на оспорваната заповед не е било налице валидно трудово правоотношение между ищеца и кооперацията, тъй като последното е било прекратено още на 19.11.2018 г. Ето защо съдът е следвало да съобрази, че двумесечния срок за предявяване на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е изтекъл още на 21.01.2019 г., а исковата молба е постъпила на 16.04.2019 г., поради което е следвало да бъде оставена без разглеждане. Произнасяйки се по същество по иска, който е предявен след изтичане на срока по чл.358 КТ, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено. Обосновката на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на писмени доказателства за удостоверяване и проверка на квалификацията на вещото лице, изготвило заключение по допусната съдебно-графическа експертиза и недопускането на повторна такава от въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза; 2/ Каква е процесуалната сила и доказателствената стойност на съдебното признание на страна по делото, обективирано в исковата молба и потвърдено при приемане на окончателния доклад по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти и 3/ Може ли да бъде противопоставено на това неизгодно за страната съдебно признание друго доказателство, което съдържа изгодни за страната факти и съдебното признание да бъде отречено само въз основа на това друго доказателство. По първия въпрос се поддържа противоречие със задължителната практика на ВКС – т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и с практиката, обективирана в решение № 174/12.01.2011 г. по т.д. № 36/2010 г. на I т.о., решение № 243/31.05.2011 г. по гр.д. № 976/2010 г. на I г.о., решение № 288/11.01.2013 г. по гр.д. № 388/2012 г. на II г.о. и решение № 240/15.01.2021 г. по гр.д. № 3944/2019 г. на IV г.о. По останалите два въпроса се поддържа допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото без да е изложена конкретна обосновка за наличието на този допълнителен селективен критерий.
Ответната страна по жалбата – С. Х. Д., чрез пълномощника си адв. Б. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излагат се и подробни аргументи за неоснователност на поддържаните от касатора доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: наличие на трудово правоотношение между страните по силата на трудов договор № 04/15.08.2018 г., по силата който ищецът е назначен на длъжност „счетоводител“ с място на работа – Счетоводен отдел за срок от шест месеца; връчено на ищеца на 19.11.2018 г. предизвестие № 45/19.10.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, считано от 22.11.2018 г.; сключване на допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г. към трудов договор № 04/15.08.2018 г., по силата на което страните са споразумели за промяна на мястото на работа по трудовия договор, а именно от Счетоводен отдел в „обект Зърноплощадка и кантар“, считано от 22.11.2018 г. до края на трудовия договор – до 15.02.2019 г. вкл.; със заповед № 01/18.02.2019 г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – изтичане на уговорения срок, считано от 18.02.2019 г. От правна страна въззивният съд е приел, че преди да настъпят последиците на прекратяване на трудовото правоотношение с връченото на ищеца предизвестие от 19.10.2018 г., същото е оттеглено по арг. от чл.326, ал.4, изр. последно КТ , поради което то не е породило действие към 22.11.2018 г., на която дата страните са подписали допълнително споразумение към трудовия договор от 15.08.2018 г., с което са изменили мястото на работа на ищеца. За неоснователни са намерени доводите на ответника, че първоинстанционният съд не е съобразил изявлението в исковата молба и потвърдено в открито съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, че трудовото правоотношение е прекратено на 19.11.2018 г., което изявление имало характер на извънсъдебно признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК и поради което съдът е обвързан от него. В тази връзка въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.175 ГПК направеното от страната признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. По отношение на оспорената от ответника заповед от 18.02.2019 г., с която трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – изтичане на уговорения срок, въззивният съд е приел, че прекратяването в тази хипотеза не е настъпило с изтичане на уговорения срок, а по аргумент от чл.69, ал.1, вр. чл.335, ал.1 и ал.2, т.3 КТ- от момента на достигането до работника или служителя на волеизявлението на работодателя за прекратяване на правоотношението, което в случая е станало с връчване на ищеца на заповедта за прекратяване на трудовия договор на 18.02.2019 г. Доколкото исковата молба, с което са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ е депозирана на 16.04.2019 г., съдът е приел, че работникът е упражнил правото си да оспори законността на уволнението и да бъде възстановен на длъжността, заемана преди уволнението в посочения в чл. 358, ал.1, т.2 КТ давностен срок. Кредитирайки приетото по делото заключение на съдебно-графичната експертиза, въззивният съд е приел за недоказано направеното от ответника оспорване на автентичността на подписите, положени от председателя на кооперацията - Ц. П. К. в качеството й на работодател. При съобразяване на разпоредбите на чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ, както и на § 1, т.8 ДР на КТ, в който е дадена дефиниция на понятието „изключение“ по смисъла на чл.68, ал.4 КТ, въззивният съд е приел, че трудовата функция за длъжността „счетоводител“ не налага извод за временна, сезонна или краткотрайна дейност, доколкото счетоводното обслужване на кооперацията е свързано с основната й дейност и се осъществява перманентно. Освен това в трудовия договор и допълнителното споразумение към него не е посочено наличието на „изключение“ по смисъла на §1, т.8 ДР на КТ, а и договорът е сключен за срок по-малък от една година, което предполага изрична молба от работника или служителя, предхождаща сключването на трудовия договор, а такава молба не е налице. По тези съображения, съдът е приел, че на основание чл.68, ал.5 КТ процесният трудов договор следва да се счита за сключен за неопределено време, поради което прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок, се явява незаконосъобразно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за неоснователни доводите на касатора, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, които са предявените след изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение по гр.д. № 4163/2008 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 1451/2009 г. на IV г.о. на ВКС, срокът по чл.358, ал.1, т.2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. Давността е въпрос на материалната основателност на претенцията, поради което делото не се прекратява поради недопустимост на иска. В конкретния случай въззивният съд е приел, че исковете са предявени в рамките на двумесечния давностен срок, т.е. намерил е за неоснователно направеното от ответника възражение в този смисъл и се е произнесъл по съществото на спора, като е приел за основателни наведените от ищеца в исковата молба основания за незаконност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение.
При изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, поставените от касатора въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, като съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Касационният съд не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Първият процесуалноправен въпрос е свързан с твърденията на касатора за неправилност на въззивното решение поради нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК, изразяващо се в недопускане на повторна съдебно-графическа експертиза във връзка с оспорване от страна на ответника на автентичността на положените подписи в трудовия договор и допълнителното споразумение към него от името на Ц. П. К. – председател на кооперацията. Този въпрос не покрива общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като няма значение за формиране на решаващата воля на съда. Видно от отговора на исковата молба, ответникът не е оспорил по смисъла на чл.193 ГПК автентичността на представените с исковата заверени от ищеца преписи на трудов договор и допълнително споразумение, а е поискал единствено представянето им в оригинал на основание чл.183 ГПК. С доклада по делото, ищецът е задължен да представи приложените с исковата молба документи в оригинал, а ответникът – да представи по делото личното трудово досие на ищеца. С молба от 14.06.2019 ответникът е представил последното, в което се съдържат оригиналите на трудовия договор от 15.08.2018 г. и на допълнителното споразумение към него от 22.11.2018 г., носещи подписите и на двете страни, като автентичността на подписите, положени за председателя на кооперацията, не е оспорена от ответника. В изпълнение на разпореждането на съда, ищецът е представил намиращите се у него екземпляри от същите документи, които обаче не са в оригинал, а представляват фотокопия на оригиналите, съдържащи се в трудовото досие, като единствено подписите за „работник/служител“ и „работодател“ са изпълнени със синя на цвят химикална паста. В първото по делото заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че оспорва тези документи по съображения, че са представени под формата на фотокопия на съдържанието им, а не в оригинал – изпълнени със синя химикална паста, така както са представени от ответника с молба от 14.06.2019 г. Неправилно прървоинстанционният съд е открил производство по реда на чл.193 ГПК относно автентичността на подписите, положени за председател на кооперацията в трудовия договор и допълнителното споразумение, оригиналите на които документи са се намирали в държане на ответника, тъй като това оспорване е следвало да бъде заявено от него още с отговора на исковата молба. Ето защо, въпросът длъжен ли е бил въззивният съд служебно да допусне повторна графична експертиза, няма никакво значение за изхода на спора и не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Останалите два въпроса също нямат характер на правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания на касатора по установените от съда факти, т.е. това са въпроси за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства, а неправилността и необосноваността не са касационни основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото въпросите касаят установената от съда фактическа обстановка, последните са неотносими към спора в производството по чл.288 ГПК, тъй като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, т.е. едва в производството по чл.290, ал.1 ГПК.
Противно на твърденията на касатора в конкретния случай не се разкрива хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС „очевидната неправилност“ се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. Очевидно неправилен ще е съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и в случаите когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност следва да се извежда от мотивите на съдебния акт и не предполага проверка на материалите по делото с обсъжданото в мотивите. В конкретния случай от мотивите на обжалваното решение не се разкрива твърдяната от касатора явна необоснованост поради нарушения на основни правила на съдопроизводствения ред.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Въпреки този изход на спора на насрещната страна по касационната жалба не следва да се присъждат своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600,00 лв., тъй като от нейна страна не са ангажирани доказателства, че същите са реално заплатени – липсва извлечение от сметка или друг документ, установяващ заплащане по банков път на договореното възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260018/09.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 427/2020 г. по описа на Окръжен съд Силистра..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: