Ключови фрази
Бягство на затворник * основание за възобновяване на наказателното дело

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

гр. София, 01 юни 2015г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Аврора Караджова.............................и с участието на прокурора......................Димитър ГЕНЧЕВ.............................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 62 по описа за 2015 г.

Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 71/14 г. на окръжен съд гр. Бургас. Като касационно основание се сочи нарушение на закона с признаването на подсъдимия Р. Г. Г. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 297, ал.1 от НК. Излагат се аргументи, че подсъдимият е признал фактите по обвинението, а съгласно трайно установената съдебна практика, всяко отклонение от изпълнението на наказание "лишаване от свобода" представлява бягство. Предлага се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура със същите аргументи.
Осъденият Р. Г. Г., редовно призован, не се явява в заседанието на касационния съд и не се представлява.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 59 от 27.06.2014г., постановено по внохд № 71/14 г. на Бургаски окръжен съд била потвърдена присъда № 1 от 03.01.2014г. на Бургаски районен съд, постановена по нохд № 4896/13г. на Бургаски районен съд, с която подсъдимият Р. Г. Г. бил признат за невинен в това, че на 08.09.2013г. в [населено място] като затворник н затворническо общежитие от открит тип "Ж." към Затвора [населено място] избягал - не се завърнал от месечен домашен отпуск, разрешен за времето от 06.09.2013г. до 08.09.2013г., поради което и на основание чл.304 от НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.297, ал.1 от НК.
Искането е подадено в срока по чл.421, ал.1 от НПК и е допустимо, а разгледано по същество е основателно.
Допуснато е нарушение на закона от страна на инстанционните съдилища. Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал фактите по обвинението. Сред тези факти е обстоятелството, че Г. не се завърнал в затворническото общежитие след изтичане на срока на месечния отпуск, което наложило обявяването му за издирване. На 11.09.2013г. същият бил установен и задържан в [населено място].
При оценката на така събраните доказателства районният и окръжният съдилища правилно са приели, че подсъдимият има качеството на затворник, тъй като се е намирал в отпуск, а не в прекъсване на изпълнението на наказанието. Като мотив за оправдаването на Г. съдилищата са приели, че незавръщането от домашен отпуск представлява дисциплинарно нарушение от една страна, а от друга - че изпълнителното деяние по чл.297, ал.1 от НК не може да се осъществи чрез бездействие.
Така изложените съображения не могат да бъдат възприети. Завръщането на лишения от свобода след срока на домашния отпуск е сред посочените в чл.100, ал.2, т.4 от ЗИНЗС дисциплинарни нарушения. Съгласно нормата на чл.100, ал.3 от същия закон, когато дисциплинарното нарушение съдържа признаците на престъпление от общ характер, наред с налагането на дисциплинарното наказание, преписката се изпраща в съответната прокуратура.
Настоящият случай е именно такъв. Според признатите от осъдения факти, не е налице завръщане със закъснение след изтичане на срока на разрешения отпуск, а незавръщане изобщо, което е наложило обявяването за издирване и задържането му. Самоволното отклонение на затворника от мястото на изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", независимо дали е без разрешение или след като срокът на даденото разрешение е изтекъл, представлява бягство по смисъла на чл.297, ал.1 от НК.
Наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК обуславя отмяната на въззивното решение по реда на възобновяването и връщането на делото на окръжния съд гр. Бургас за правилното приложение на закона.
По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 59 от 27.06.2014г., постановено по внохд № 71/14 г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.