Ключови фрази
Установителен иск * запис на заповед * прихващане * възражение за прихващане * установителен иск в заповедно производство


Р Е Ш Е Н И Е

№. 186

гр. София, 13.12.2014 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1026/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма] –гр. София срещу решение от 23.05.2012 г. по в.т.д. №635/2011 на ОС-Шумен, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на РС-Шумен по гр.д. №2949/2010 е отхвърлен установителният иск по чл.422 ГПК предявен от касатора срещу [фирма]-Шумен, С. П. С., И. Ц. К. и С. П. С. за признаване за установено дължимостта на сумата представляваща разликата между уважения размер от 3 846,48 лева до пълнопредявения от 23 000 лева на основание запис на заповед от 18.03.2009 г., поради извършено прихващане с насрещно вземане на първия ответник срещу ищеца, както и по насрещната касационна жалба на [фирма]-Шумен, С. П. С., И. Ц. К. и С. П. С. в частта, с която искът е частично уважен до размера на 3 846,48 лева, поради процесуалната обусловеност на разглеждането на двете касационни жалби по смисъла на чл.287 ал.4 ГПК
Ответниците по всяка една от двете касационни жалби в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.

С определение №281от 21.05 .2014 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите, към кой момент следва да се установи размера на вземането на кредитора в заповедното производство: към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК или и към по-късен момент и за възможността в производството по иск по чл.422 ГПК да се извършва съдебно прихващане по възражение на ответника направено в това производство.
Настоящото производство е било спряно на основание чл.292 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №4/2013 г., след което е възобновено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че процесния запис на заповед е издаден от първия ответник и авалиран от останалите, с оглед обезпечаване на вземания на ищеца като франчайзодател по договор за франчайзинг сключен с първия ответник на вземания основани на същия. Размерът на дължимите суми се установява от двустранноосчетоводени фактури на обща стойност 14 592,12 лева и няма данни това задължение да е било погасено от страна на ответника. Във връзка с направеното възражение за прихващане от страна на ответника, съдът е приел, че са налице основанията за това като е счел за доказано по основание и размера на 10 745,64 лева насрещно вземане за цената на гориво по фактури доставено от ответника на корпоративни клиенти на П. АД в периода 12.12.2008 г. -28.10.2010 г. , обхващащ и времето след подаването на заявлението за издаване на заповедта по чл.по чл.417 ГПК от 12.05.2010 г..
Относно правните въпроси, по които е допуснато въззивното решение до касационно обжалване:
Съгласно отговорите в т.9 и т.11в от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС В производството по иск по чл.422 ГПК , съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес-чл.235 ал.3 ГПК , като в това производство нормата на намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес и е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане.

По основателността на касационната жалба на [фирма] –гр. София срещу решение от 23.05.2012 г. по в.т.д. №635/2011 на ОС-Шумен, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на РС-Шумен по гр.д. №2949/2010 е отхвърлен установителният иск по чл.422 ГПК предявен от касатора срещу [фирма]-Шумен, С. П. С., И. Ц. К. и С. П. С.: При така дадените отговори на двата правни въпроса в задължителната тълкувателна практика на ВКС, касационната жалба е неоснователна, относно оплакването за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в разглеждането и уважаването на възражение за прихващане с насрещни вземания в производството по иска предявен по реда на чл.422 ГПК.
По основателността на насрещната касационна жалба на [фирма]-Шумен, С. П. С., И. Ц. К. и С. П. С. срещу решение от 23.05.2012 г. по в.т.д. №635/2011 на ОС-Шумен, В ЧАСТТА , с която е уважен установителният иск на [фирма]-София срещу ответниците-касатори до размера на 3 846,48 лева. По този иск е допуснато касационно обжалване, поради процесуалната обусловеност на разглеждането на двете касационни жалби по смисъла на чл.287 ал.4 ГПК . Наведени са оплаквания за необоснованост на изводите на съда , относно дължимостта на вземания установени с фактури,които изобщо не са приложени и не е дадена възможност на страната да се запознае с тях и евентуално да ги оспори, тъй като претендираното на основание каузално правоотношение вземане, наведено надлежно в процеса от страна на самия ищец и основано на такси по договор за франчайзинг е било уточнено по основание и размер по всяка отделна фактура едва пред въззивната инстанция с молба вх. № 1169 от 22.02.2012 г. след което е проведено едно съдебно заседание и делото е обявено за решаване. В действителност, доколкото молбата –уточнение на ИМ е подадена като такава, отстраняваща недостатъците на първоначалната нередовна искова молба и представлява по естеството си именно първо редовно сезиране на съда със спора, то за същата важат императивните процесуални правила по изпращането на препис на ответната страна и даване на законов срок за отговор, съгласно чл.131 ал.1 ГПК. Като е пропуснал изобщо да стори това, а директно е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, въззивният съд е нарушил правото на защита на ответниците-касатори по насрещната жалба като ги е лишил от възможност за отговор на исковата молба и оспорване на уточненото по фактури вземане предмет на претенцията на ищецовата страна. Касае се за особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.131 ГПК, което е основание, съгласно чл.281,т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение в обжалваната от касаторите по насрещната жалба част. В тази част делото следва да се върне, съгласно чл. 293 ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия- връчване на препис на ответниците от молба вх. № 1169 от 22.02.2012 г. имаща характер на искова молба с отстранени в нея нередовности и даване на срок за отговор на същата , съгласно чл.131 ал.1 ГПК.
По отношение на разноските :
В полза на ответниците по първоначалната касационна жалба С. П. С. и И. Ц. К. следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция , представляващи платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 2160 лева/ отбелязано плащане в брой в самото пълномощно по делото/. За насрещната касационна жалба се прилага чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 23.05.2012 г. по в.т.д. №635/2011 на ОС-Шумен, В ЧАСТТА , с която е уважен установителният иск предявен по реда на чл.422 ГПК на [фирма]-София срещу [фирма]-Шумен, С. П. С., И. Ц. К. и С. П. С. до размера на 3 846,48 лева.
ВРЪЩА, съгласно чл. 293 ал.3 ГПК в тази част делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 23.05.2012 г. по в.т.д. №635/2011 на ОС-Шумен в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на С. П. С. и И. Ц. К. разноските в настоящата инстанция , представляващи платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 2160 лева-общо за двамата.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.