4 Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 14.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 93 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 971 от 07.08.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 487 от 31.10.2010 година по гр.д. № 857/2011 година на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от М. Г. А. от [населено място] против Хасковски окръжен съд за сумата 25500 лева, съставляващи обезщетение за вреди от съдебен акт. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса относно реда за реализиране отговорността на държавата по чл. 7 от Конституцията на България за вреди от незаконосъобразни съдебни актове, извън тези по чл. 2 ЗОДОВ. На основание чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е прието за установено, че с определение по ч.н.д. № 434/2008 г. на Хасковски окръжен съд е допуснато по реда на чл. 72, ал.1 НПК вр. с чл. 390, ал.1 ГПК и чл. 397, ал.1, т.1 и т.2 ГПК обезпечение на наказанията „глоба” и „конфискация на цялото или част от имуществото на дееца” чрез налагане запор върху банковите сметки на обвиняемия С. Т. С. и налагане възбрана върху три недвижими имота. С определение № 157 от 29.07.2009 г. по ч.н.д. № 319/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, допуснатите обезпечителни мерки са били от отменени до ½ ид.част предвид обстоятелството, че имуществото, върху което са наложени ограничения е съпружеска имуществена общност между обвиняемия и ищцата М. А.. Прието е за установено, че синът на ищцата боледува от епилепсия със съпътстващи заболявания, налагащи постоянен медикаментозен и хранителен режим. Невъзможността да осигури необходимите и средства за лечение на синът и поради наложените запори върху банковите сметки е причинила на ищцата емоционален срив и хормонални смущения, наложили медикаментозно лечение. При така установените факти, съдът е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат на неоснователно наложените върху имуществото и обезпечителни мерки. Същевременно, изхождайки от нормата на чл. 132 от Конституцията на България, съгласно която при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят отговорност за постановените от тях актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер, съдът е приел, че магистратът, постановил отменения съдебен акт не носи отговорност за вреди по чл. 45 ЗЗД и съответно, че не може да отговаря за вреди на основание чл. 49 ЗЗД и възложителят на работата, тъй като гаранционно обезпечителната му отговорност е за вреди, причинени от осъществен от изпълнителя на работата деликт. В касационната жалба против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, подадена от М. Г. А. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 132 от Конституцията на Република България, тъй като текстът не изключва отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразен съдебен акт. Ответникът по касационната жалба Хасковски окръжен съд не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 132 от Конституцията на Република България е основателно. Функционалният имунитет на съдията не изключва отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразен съдебен акт. Държавата, чрез процесуалният си субституент, в случая Хасковски окръжен съд, отговаря за вреди, когато те са причинна връзка с постановения съдебен акт. Независимо от изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила предвид формирания краен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Обезпечение на иска се допуска от съда по молба на ищеца, за да бъде възможно практическото осъществяване на целената с иска защита. Обезпечение се допуска винаги, когато предявеният иск (в т.ч. и бъдещият иск) е допустим и вероятно основателен, т.е., когато от въведените от ищеца твърдения следва, че претендираното право вероятно съществува, съответно отричаното право не съществува. Обезпечение се допуска въз основа на въведените от ищеца твърдения, подкрепени с убедителни писмени доказателства (чл. 391, ал.1,т.1 ГПК) или само въз основа на твърдения, неподкрепени с доказателства за вероятната основателност на иска, но при гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД (чл. 391, ал.1, т.2 ГПК), а когато в закона е предвидено, че гаранция не се дължи (чл. 391, ал.4 ГПК), обезпечение на иска се допуска и без представяне на гаранция. Когато законоустановеният ред позволява засегнатото от обезпечението лице да обжалва и да представи доказателства, съдът постановява акта си и въз основа на тях. За вреди от допуснато обезпечение винаги отговаря само ищецът, поискал обезпечението и никога държавата за действията на съда, който го е допуснал. Именно поради това, съгласно чл. 403, ал.2 ГПК, когато искът, по който е допуснато обезпечението бъде отхвърлен или делото прекратено, съдът освобождава внесената от ищеца гаранция само когато ответникът не е предявил иск срещу ищеца за причинените му от обезпечението вреди. Когато обезпечението бъде допуснато без гаранция по искане на държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл.5, ал.1 ЗЛЗ и в резултат на допуснатата обезпечителна мярка са претърпени вреди, то за вредите отговаря поискалият обезпечението. По делото е установено, че допуснатите от Хасковски окръжен съд обезпечителни мерки с определение по ч.н.д. № 434/2008 г. по реда на чл. 72, ал.1 НПК вр. с чл. 390, ал.1 ГПК и чл. 397, ал.1, т.1 и т.2 ГПК е по искане на Хасковска окръжна прокуратура за обезпечаване на наказанията „глоба” и „конфискация на цялото или част от имуществото на дееца” спрямо обвиняемия С. Т. С.. Съдът е допуснал обезпечението въз основа на представените от ищеца доказателства. Съобразно представените доказателства пред въззивната инстанция, с определение № 157 от 29.07.2009 г. по ч.н.д. № 319/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, допуснатите обезпечителни мерки са били от отменени до ½ ид.част поради това, че имуществото, върху което са наложени ограничения е съпружеска имуществена общност между обвиняемия и ищцата М. А.. Липсва причинна връзка между актовете на съда и евентуално настъпили вреди за ищцата, а доколкото са налице увреждания те могат да бъдат в причинна връзка само с действията на поискалия обезпечението. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 487 от 31.10.2010 година по гр.д. № 857/2011 година на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: