2 Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 05.02.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1748/2019 г. и присъединеното за съвместно разглеждане т. д. № 1749/2019 г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Индиго“ ООД със седалище в [населено място] срещу решение № 37 от 28.01.2019 г., постановено по в. т. д. № 564/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив, и по касационна жалба на Н. С. С. срещу решение № 6 от 08.01.2018 г., постановено по в. т. д. № 459/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив. С обжалваното от „Индиго“ ООД решение по в. т. д. № 564/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив е потвърдено допълнително решение № 206 от 25.04.2018 г. по т. д. № 41/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора, изменено в частта за разноските с определение № 738 от 29.06.2018 г., с което по предявен от Н. С. С. против „Индиго“ ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ са отменени като незаконосъобразни поради противоречие с чл.139 ТЗ и чл.25.4 от дружествения договор решенията на общото събрание на съдружниците от 25.01.2016 г. за освобождаване на Н. С. като управител и за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място] в [населено място] и на основание чл.78, ал.1 ГПК „Индиго“ ООД е осъдено да заплати на Н. С. разноски в размер на 1 080 лв. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска по чл.74, ал.1 ТЗ с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че въззивният съд е преценил неправилно релевантните за приложението на чл.139, ал.1 ТЗ обстоятелства и е достигнал до незаконосъобразен извод, че нотариалната покана, с която ищецът Н. С. е уведомен за общото събрание на 25.01.2016 г., не удовлетворява изискуемата форма за редовно свикване на събранието. Излага оплакване, че съдът е проявил краен формализъм като е отдал приоритетно значение на уговорените в дружествения договор способи за уведомяване на съдружниците за провеждане на общо събрание пред „най-сигурния и легитимен начин“ за уведомяване - нотариална покана. С обжалваното от Н. С. решение по в. т. д. № 459/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив е потвърдено решение № 13 от 19.01.2017 г. по т. д. № 41/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора, изменено в частта за разноските с определение № 438 от 13.04.2017 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. С. против „Индиго“ ООД иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, за обявяване несъществуването на вписани промени в обстоятелствата по партидата на „Индиго“ ООД, съгласно заявление А4 20160202092647, и след отмяна на първоинстанционното решение в останалата част е отхвърлен предявеният от Н. С. против „Индиго“ ООД иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на вписването, извършено в Търговския регистър на 08.02.2016 г. по заявление А4 20160202092647. В жалбата се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи на касатора за нищожност на пълномощното, с което адв. И. И. е представлявала „Индиго“ ООД пред Търговския регистър по повод на оспорваното вписване, и за пороци на пълномощното, по силата на което адв. И. е представлявала другия съдружник Д. П. О С. при свикване и провеждане на общото събрание от 25.01.2016 г. Поддържат се доводи необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите на съда относно доказателствената сила на съставения от адв. И. протокол за събранието и валидното приемане на отразените в съдържанието на протокола решения. Оспорва се и правилността на изводите за законосъобразно провеждане на събранието с аргумент, че не е отчетена липсата на изрично пълномощно за адв. И. да представлява съдружника Д. П. О С. в конкретното общо събрание. С определение № 191 от 02.04.2020 г. решенията на Апелативен съд - Пловдив са допуснати до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната им допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по т. д. № 41/2016 г. е образувано пред Окръжен съд - Стара Загора по предявени от Н. С. в качеството му на съдружник в „Индиго“ ООД против „Индиго“ ООД искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на извършено в Търговския регистър, въз основа на заявление А4 20160202092647, вписване на промени по партидата на „Индиго“ ООД, произтичащи от решения на общото събрание на съдружниците от 25.01.2016 г. - промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, заличаване на Н. С. като управител и заличаване на обстоятелството, че дружеството се представлява заедно и поотделно от двамата управители Н. С. и Д. П. О С., и за установяване, че вписаните промени относно обстоятелствата по решението от 25.01.2016 г. са несъществуващи по смисъла на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Искът за недопустимост на вписването е основан на твърдения, че вписването е извършено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - адв. И. И., действаща като пълномощник на съдружника и управител Д. П. О С., а искът за установяване несъществуването на вписани обстоятелства - на твърдения, че на датата 25.01.2016 г. не е проведено общо събрание на съдружниците в ответното дружество (включително поради пороци в представителната власт на адв. И. И., посочена в протокола от събранието като пълномощник на съдружника Д. П. О С.) и не са взети валидно отразените в протокола дружествени решения. При условията на евентуалност с исковата молба е предявен и иск за отмяна на решенията на общото събрание на основание чл.74 ТЗ поради приемането им в нарушение на закона - чл.139, ал.1 ТЗ и чл.137, ал.4 ТЗ, и на дружествения договор - чл.25.4 и чл.26.3. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете, а с допълнителния отговор е направил възражение за тяхната недопустимост поради липса на правен интерес за ищеца от търсената съдебна защита. Възражението е аргументирано с влязлото в сила на 07.06.2016 г. решение № 129 от 25.04.2014 г. по т. д. № 617/2013 г. на Окръжен съд - Бургас, с което по повод на предявен от съдружника Д. П. О С. иск с правно основание чл.29 ЗТР е признато за установено по отношение на „Индиго” ООД несъществуването на обстоятелства, вписани по партидата на дружеството в Търговския регистър на 24.02.2011 г. въз основа на решение на общото събрание на съдружниците от 06.01.2011 г., сред които избор на Н. С. за управител. Първоинстанционният съд е преценил исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ като процесуално допустими и се е произнесъл с решение, с което е уважил иска за установяване недопустимост на извършеното вписване и е отхвърлил като неоснователен иска за установяване несъществуването на вписаните обстоятелства. Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Апелативен съд - Пловдив е постановил обжалваното с касационната жалба на Н. С. решение № 6 от 08.01.2018 г. по в. т. д. № 459/2017 г., с което е потвърдил решението на Окръжен съд - Стара Загора в частта за отхвърляне на иска за несъществуване на вписани обстоятелства и след отмяна на решението в останалата част е отхвърлил и иска за недопустимост на вписването. За да потвърди частично първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че приложените към заявлението за вписване от 08.02.2016 г. доказателства - заверени копия от пълномощно на адв. И. И. и декларация по чл.13, ал.4 на Д. П. О С. в качеството му на управител на „Индиго“ ООД, доказват легитимацията по чл.15, ал.2, т.2 ЗТР на адв. И. и представителната й власт за осъществяване на предприетите пред Търговския регистър действия. Отмяната на първоинстанционното решение и отхвърлянето на другия установителен иск е мотивирано с извода, че вписаните обстоятелства не са несъществуващи по смисъла на чл.604 ГПК, тъй като произтичат от валидно взети решения на общото събрание на съдружниците в „Индиго“ ООД, проведено на 25.01.2016 г. от съдружника Д. П. О С. чрез надлежно упълномощения негов представител адв. И. И.. За недоказано е счетено твърдението на ищеца за липса на представителна власт на адв. И. за свикване и провеждане на събранието и за вземане на решенията относно подлежащите на вписване обстоятелства. Въззивният съд е обсъдил представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Д. П. О С., с което последният е упълномощил адв. И. да извършва всякакви правни действия от негово име като съдружник и управител на „Индиго“ ООД, да свиква общо събрание на дружеството с дневен ред, какъвто е необходим за дейността му, да гласува и да го защитава пред общото събрание за вземане на решения от компетентността на събранието, включително по въпроси относно изменение на дружествения договор, избор на управител, освобождаване на съдружници и др. След като е констатирал, че пълномощното не е ограничено със срок и няма данни за оттеглянето му, както и че отговаря на единственото предвидено в дружествения договор изискване към пълномощното за представителство на съдружник в общото събрание - да е изготвено в писмена форма, въззивният съд е направил извод, че адв. И. е разполагала с валидно учредена представителна власт за провеждане на събранието и за вземане на решения от името на упълномощилия я съдружник. Изложил е съображения, че ищецът не е оспорил автентичността на протокола от събранието на 25.01.2016 г., съставен и подписан от адв. И. като пълномощник на съдружника Д. П. О С., поради което подписът на адв. И. е доказателство, че материализираните в съдържанието му изявления са извършени от нея в посоченото качество, а самият протокол се ползва с доказателствена сила досежно провеждането на събранието и приемането на обективираните в текста му решения за освобождаване на Н. С. като управител и за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, вписани съгласно заявлението от 08.02.2016 г. Липсата на отразено в протокола решение за промяна в начина на представителство на дружеството е преценено като ирелевантно за основателността на иска с аргумент, че заличаването на обстоятелството, че дружеството се представлява от двамата управители заедно и поотделно, е последица от взетото решение за освобождаване на Н. С. като управител. С допълнително решение № 206 от 25.04.2018 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, Окръжен съд - Стара Загора се е произнесъл по евентуалния иск с правно основание чл.74 ТЗ и е отменил решенията на общото събрание от 25.01.2016 г. с мотив, че при провеждане на събранието и приемане на решенията са нарушени чл.139, ал.1 ТЗ и чл.25.4 от дружествения договор на „Индиго“ ООД, тъй като ищецът - съдружник не е уведомен редовно за събранието и за неговия дневен ред. Решението по чл.250 ГПК е обжалвано с въззивна жалба от ответника пред Апелативен съд - Пловдив и е потвърдено с решение № 37 от 28.01.2019 г. по в. т. д. № 564/2018 г. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че оспорените с иска по чл.74 ТЗ решения са взети в нарушение на закона - чл.139, ал.1 ТЗ, и на дружествения договор - чл.25.4, тъй като при свикване на събранието не е съобразен чл.23.4 от договора, с който съдружниците са предвидили изрично допустимите способи за свикване на общо събрание - с писмена покана, изпратена по поща, телекс или телефакс. По съображения, че уговорените в дружествения договор способи за връчване имат приоритет, съдът е приел, че предприетото от адв. И. И. като пълномощник на съдружника Д. П. О С. уведомяване на ищеца чрез нотариална покана е нередовно и влече незаконосъобразност на проведеното събрание, а оттук - и на взетите решения. Въззивният съд е изложил и мотиви, че дори нотариалната покана да се счете за допустим и приложим в конкретния случай способ за свикване на общото събрание, ищецът не е уведомен редовно за проведеното на 25.01.2016 г. без негово участие събрание по причина, че изпратената до него нотариална покана е оформена като връчена на 09.12.2015 г. при условията на чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК, без да са били налице предпоставките за прилагане на чл.47, ал.1 ГПК. Решенията на въззивния съд, с които е разрешен по същество спора по предявените от Н. С. против „Индиго“ ООД искове, са валидни, но недопустими. Исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ са процесуален способ за защита срещу порочни вписвания в Търговския регистър, предоставен на всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност или недопустимост на конкретно вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете и трябва да е налице не само към момента на тяхното предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася по същество относно валидността и допустимостта на оспорваното вписване и/или относно съществуването на вписаните обстоятелства. Определящи за правния интерес са твърденията, с които ищецът обосновава необходимостта от търсената с исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ защита, но отсъствието на такива твърдения не лишава съда от правомощието да изследва служебно наличието на правен интерес, преценявайки дали и в каква степен положителното произнасяне по исковете, т. е. признаването на извършеното вписване за нищожно или за недопустимо и/или на вписаното обстоятелство за несъществуващо, ще рефлектира благоприятно в правната сфера на ищеца и ще доведе до настъпване на целения от него правен резултат. В депозираната пред Окръжен съд - Стара Загора искова молба ищецът Н. С. не е обосновал конкретен правен интерес от воденето на исковете по чл.29 ЗТТРЮЛНЦ, поради което признаването или отричането на правния интерес от търсената защита е обусловено от отговора на въпроса дали евентуалното уважаване на исковете ще осигури постигане на целения при завеждане на делото резултат. При предявяване на исковете ищецът се е легитимирал като съдружник в „Индиго“ ООД и макар съдружникът да е трето за регистърното производство лице, това качество в конкретния случай не е достатъчно за признаване на правен интерес от защита срещу оспорваното вписване. От съдържанието на решенията, взети от общото събрание на 25.01.2016 г., и от естеството на вписаните въз основа на тях промени по партидата на „Индиго“ ООД може да се направи извод, че пряката и непосредствена цел на ищеца е чрез успешно провеждане на исковете да бъде възстановен като управител на „Индиго“ ООД, респ. като представляващ дружеството, с оглед отразената в Търговския регистър промяна в начина на представителство. Постигането на тази цел обаче е невъзможно предвид влязлото в сила в хода на първоинстанционното производство (на 07.01.2016 г.) решение № 129 от 25.04.2014 г. по т. д. № 617/2013 г. на Окръжен съд - Бургас, на което се е позовал ответникът в допълнителния отговор на исковата молба. С цитираното решение, постановено по предявен от съдружника Д. П. О С. против „Индиго” ООД иск с правно основание чл.29 ЗТР, са признати за несъществуващи вписаните на 24.02.2011 г. по партидата на „Индиго” ООД обстоятелства, че Н. С. е избран за управител на дружеството с решение на общото събрание от 06.01.2011 г. и че дружеството се представлява заедно и поотделно от двамата управители Д. П. О С. и Н. С.. Съгласно чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, императивна правна последица от уважаването на иска на съдружника Д. П. О С. по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е заличаването на избора на Н. С. като управител на „Индиго“ ООД и като представляващ дружеството. Заличаването прекратява занапред действието на вписването - чл.8 ЗТРРЮЛНЦ, и създава правно положение, според което ищецът не се легитимира като валидно избран управител на „Индиго“ ООД с право да представлява дружеството. Признаването за несъществуващи на обстоятелствата по избора на ищеца за управител и правото му да представлява дружеството в отношенията с трети лица изключва правния интерес от установяване недопустимост на вписването и несъществуване на вписаните обстоятелства съгласно решенията на общото събрание от 25.01.2016 г. за освобождаване на ищеца като управител. Прекратяването на действието на вписването, според което ищецът управлява и представлява дружеството, препятства възможността той да бъде възстановен във функциите си на управител и на представляващ дружеството вследствие уважаването на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, чрез които се оспорва като порочно вписването, извършено въз основа на решенията на общото събрание от 25.01.2016 г. След като уважаването на исковете няма да доведе до положителна промяна в правната сфера на ищеца и в частност - на статута му в ответното дружество, той няма правен интерес от воденето на исковете и същите са недопустими. Ищецът не е обосновал самостоятелен правен интерес от провеждане на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ по отношение на вписаната промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, различен от интереса за установяване пороци на вписването относно освобождаването му като управител и правото му да представлява дружеството, поради което изложените съображения за липса на правен интерес важат и за тази част от исковете. Отпадането на правния интерес в хода на процеса като последица от влязлото в сила решение по т. д. № 613/2017 г. на Окръжен съд - Бургас не е констатирано от инстанциите по същество и постановените от тях решения са процесуално недопустими. Възприетото разрешение за отпадане на правния интерес от водене на установителните искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е относимо и към евентуалния иск по чл.74 ТЗ, с който ищецът е претендирал отмяна на решенията на общото събрание от 25.01.2016 г. като незаконосъобразни и противоречащи на дружествения договор. Конститутивният характер на иска по чл.74 ТЗ не предполага признаване a priori на правен интерес за ищеца от търсената отмяна на оспорваните по съдебен ред решения, тъй като отмяната би била лишена от смисъл, ако постигането й няма да доведе до възстановяване на правното му положение в дружеството отпреди приемане на тези решения. Аналогично на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, успешното провеждане на иска по чл.74 ТЗ би имало положителен ефект за ищеца само в случай, че като последица от отмяна на решенията на общото събрание от 25.01.2016 г. същият ще може отново да изпълнява функциите на управител и на представляващ „Индиго“ ООД. Настъпването на този ефект е осуетено с влизане в сила на решението по т. д. № 617/2013 г. на Окръжен съд - Бургас и вследствие на него ищецът е загубил правния си интерес от провеждането на иска по чл.74 ТЗ. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на иска, поради което въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която са отменени на основание чл.74 ТЗ решенията на общото събрание на съдружниците в „Индиго“ ООД от 25.01.2016 г., са недопустими. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК обжалваните решения, с които са разгледани по същество предявените от Н. С. против „Индиго“ ООД недопустими искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и чл.74 ТЗ, следва да бъдат обезсилени и производството по исковете да бъде прекратено. В зависимост от крайния изход на делото ищецът Н. С. следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника „Индиго“ ООД разноски при прекратяване на делото в размер на сумата 1 165 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 37 от 28.01.2019 г., постановено по в. т. д. № 564/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив, и потвърденото с него допълнително решение № 206 от 25.04.2018 г. по т. д. № 41/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора, изменено в частта за разноските с определение № 738 от 29.06.2018 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Н. С. С. против „Индиго“ ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците в „Индиго“ ООД на 25.01.2016 г. ОБЕЗСИЛВА решение № 6 от 08.01.2018 г., постановено по в. т. д. № 459/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив, и потвърденото с него решение № 13 от 19.01.2017 г. по т. д. № 41/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора, изменено в частта за разноските с определение № 438 от 13.04.2017 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. С. С. против „Индиго“ ООД иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за обявяване несъществуването на вписани на 08.02.2016 г., съгл. заявление А4 20160202092647, обстоятелства /промени/ по партидата на „Индиго“ ООД, и ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Н. С. С. против „Индиго“ ООД искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на вписването, извършено в Търговския регистър на 08.02.2016 г. по заявление А4 20160202092647 по партидата на „Индиго“ ООД, и за установяване несъществуване на вписаните по повод на същото заявление обстоятелства /промени/ по партидата на „Индиго“ ООД. ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН [ЕГН] с адрес за призоваване [населено място], [улица], ап.50, да заплати на „Индиго“ ООД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.5, сумата 1 165 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лв./ - разноски при прекратяване на делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :