Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
София, 21.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря Петя Петрова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 912 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Ц. В. чрез адв. Е. Ф. в качеството си на особен представител срещу решение № 2913/11.12.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 2357/2018 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което касаторът е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФ „Земеделие“/ сумите: 457017.01 лв. – главница на основание чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД; 19852 лв. – мораторна лихва на основание чл.86 ал.1 ЗЗД; законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2015 г. до окончателното й плащане и съдебни разноски.
С определение № 19/07.01.2020 г. на ВКС, ТК, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на САС за преценка за съответствие на решението на САС с т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по обуславящия изхода на спора въпрос: за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, съгласно чл.146 ГПК, при наличие на оплакване във въззивната жалба за липса на доклад от първоинстанционния съд.
В касационната жалба, касаторът поддържа оплаквания за нарушение на процесуалните правила, свързани с липсата на доклад по делото и разпределение на доказателствената тежест, неизпълнени от въззивния съд задължения във връзка с оплакването във въззивната жалба за липса на доклад на първоинстанционния съд и необсъждане на възраженията на касатора във въззивната жалба във връзка с оспорени доказателства, поддържа се и нарушение на материалния закон с оглед приетите предпоставки на връщане на платеното в договора. Излагат се и оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд по оценка на събраните по делото доказателства. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Касаторът иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго отхвърлящо предявените искове, евентуално връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба – Държавен фонд „Земеделие“ я оспорва по съображения в писмен отговор, а в о.с.з на 11.06.2020 г. е изпратил молба, с която поддържа писмения си отговор, като моли да се „отхвърли касационната жалба“. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на особения представител ако такова бъде поискано за присъждане.
ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното:
Пред СГС са предявени искове от ДФ „Земеделие“ срещу С. В. за връщане на безвъзмездна финансова помощ от 457017.01 лв. и лихва от 127136.80 лв. за периода от 07.05.2012 г. до 12.02.2015 г. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор № 3247/01.10.2007 г. за предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предпресъединителна програма на Европейски съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ за реализиране на стопанска дейност. По силата на този договор бенефициентът С. В. следва да получи безвъзмездно финансова помощ в размер на 457017.01 лв. Предметът на този договор е извършване на дейности, посочени в Приложение № 1 към него, а именно – „създаване на 210 дк лозови насаждения с подпорна конструкция и изкупуване на специализирана земеделска техника“. Помощта е отпусната изцяло, като сумата е приведена по сметка на бенефициента на 08.05.2009 г. При извършена проверка от ДФ “Земеделие“, възложена със заповед № 921/25.03.2014 г. е установено, че обектът на инвестицията, финансиран по програма САПАРД на С. В. не функционира според договореното предназначение, поради което ДФ „Земеделие“ е предявил осъдителни искове за връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ в размер от 457017.01 лв. и лихва от 127136.80 лв. Исковете са уважени от СГС по чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за главницата – 457017.01 лв. и по чл.86 ал.1 ЗЗД за 19852 лв., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Присъдена е и законна лихва върху главницата и разноски. По жалба на ответника решението на СГС е потвърдено от САС в уважителната му част. СГС не е извършил доклад по делото по реда на чл.146 ГПК, не е разпределил доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти /чл.146 ал.1 ГПК/, не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства /чл.146 ал.2 ГПК/ и това е първото оплакване във въззивната жалба пред САС, поддържано и в проведеното о.с.з. от 09.11.2018 г. от особения представител на ответника – адв. Е. Ф. /протокол от о.с.з. от 09.11.2018 г./. В това о.с.з. САС също не е извършил доклад, счел е делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество, след което е постановил решение, потвърждаващо решението на СГС в обжалваната му уважителна част. В постановеното решение САС не е обсъдил и не е изложил съображения по оплакването за липса на доклад от първоинстанциония съд, както и останалите оплаквания във въззивната жалба във връзка с доказателствата и установяване от тях на твърдените от ищеца нарушения на сключения между страните договор.
По обуславящия изхода на спора въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, отговор е даден в т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС: Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Приетото от САС в конкретния случай е в отклонение от даденото разрешение в т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както се посочи по-горе в първоинстанционното производство не е извършен доклад по делото по реда на чл.146 ГПК, не е разпределена доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти, не са дадени указания на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства /чл.146 ал.2 ГПК/, а това е първото оплакване във въззивната жалба пред САС, поддържано и в проведеното о.с.з. от 09.11.2018 г. от особения представител на ответника. САС не е извършил доклад по делото и след това оплакване, а е счел делото за изяснено и е дал ход по същество. С оглед констатираното отклонение от приетото в т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решението на САС се явява неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Допуснатият порок на обжалваното решение не може да бъде отстранен от настоящата инстанция, поради отсъствие на произнасяне от апелативния съд по наведените възражения за липса на доклад от първоинстанционния съд и за неизвършен такъв от въззивния съд, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на САС. При новото разглеждане въззивният съд следва да съобрази задълженията си във връзка с липсата на доклад по делото пред СГС – оплакване във въззивната жалба и даде необходимите на страните указания относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относимите за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие на доклад. При това въззивният съд следва да съобрази и направените конкретни оплаквания във въззивната жалба по обосноваността на първоинстанционния акт и анализа на доказателствения материал по делото.
По отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК, а доколкото ответникът по делото и настоящ касатор С. В. участва в процеса чрез назначен особен представител – адв. Е. Ф., въззивният съд следва да съобрази, че дължимата държавна такса по касационната жалба и разноските следва да се присъдят с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода по делото – т.7 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2913/11.12.2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 2357/2018 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|