Ключови фрази


6
решение по гр.д.№ 3889 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е




№ 17

София, 15.03.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3889 по описа за 2021 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. С. срещу решение № 260611 от 05.05.2021 г. по в.гр.д.№ 2608 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, X-ти граждански състав в частта му, с която е отменено решение № 3167 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 2494 от 2018 г. на Пловдивския районен съд, III-ти граждански състав по иска с правно основание чл.109 ЗС и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявения от А. Р. С. срещу П. Х. К. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на К. да извърши ремонт на В и К инсталацията в баня-тоалетна на собственото му жилище, находящо се на втория етаж на жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], като премахне от собствения на ищеца А. С. имот /жилище, находящо се на първия етаж в същата сграда/ тръбата за отвеждане на обратните води от сифона, отводняващ банята му, като отведе сифона си с нова тръба към общия щранг за обратните води, но по начин, по който включването в щранга да стане на нивото на пода на банята на ответника, като промени положението на тръбата на сифона от висящо към вкопано, без да висят тръбите за обратни води на сифона в жилището на ищеца.
С определение № 60382 от 10.11.2021 г. касационното обжалване на това решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с решение № 130 от 20.12.2018 г. по гр.д.№ 4650 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 625 от 03.12.2010 г. по гр.д.№ 1426 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Тълкувателно решение № 31 от 1984 г. на ОСГК на ВС/ по следния правен въпрос: Поддържането на състояния, от които възниква опасност от вредно и смущаващо въздействие върху имота на ищеца по иск с правно основание чл.109 ЗС, обосновава ли основателност на иска по чл.109 ЗС ?
Пълномощникът на касатора и самият касатор А. Р. С. не се явяват в открито съдебното заседание и не изразяват становище. В касационната жалба молят решението на Пловдивския окръжен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново за уважаване на иска. Претендират и за направените по делото разноски.
Пълномощникът на ответника по жалбата и самият ответник П. Х. К. също не се явяват в открито съдебно заседание и не вземат становище. В подадения отговор на касационната жалба оспорват същата и молят да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване приема следното: В посочената от касатора практика на ВКС /решение № 130 от 20.12.2018 г. по гр.д.№ 4650 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и цитираните в него решение № 625 от 03.12.2010 г. по гр.д.№ 1426 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Тълкувателно решение № 31 от 1984 г. на ОСГК на ВС/, се приема, че основания за защита чрез иска по чл.109 ЗС се пораждат не само при поддържане на състояние, което ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта на ищеца според предназначението й, но и когато поддържането на такова състояние създава сериозна опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита в бъдеще.
В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение е прието, че предявеният от А. Р. С. срещу П. Х. К. иск по чл.109 ЗС /за осъждане на К. да преустанови да пречи на С. да ползва собственото си жилище на ет.1 от сградата, находяща се в [населено място], [улица], като премести тръбата за отвеждане на обратните води от сифона, отводняващ банята на К., нахождяща се на ет.2 от същата сграда, така че тръбата да не виси в банята на С./, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, тъй като самата опасност от теч в банята на ищеца С. не била основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС.
Приетото от съда е в противоречие с материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната му не се налага извършването на нови или повтарянето на вече извършени от съда процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Съдът е бил сезиран от А. Р. С. с иск с правно основание чл.109 ЗС срещу П. Х. К. за осъждането му да премахне от собствения на ищеца А. Р. С. имот /жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.1/ тръбата за отвеждане на обратните води от сифона, отводняващ банята на П. К., находяща се на ет.2 от същата сграда, като отведе сифона си с нова тръба към общия щранг за обратните води, но по начин, по който включването в щранга да стане на нивото на пода на банята на ответника- промени положението на тръбата на сифона от висящо към вкопано, така че тръбите за обратни води да не висят в жилището на ищеца.
Не се спори между страните и от представените по делото нотариален акт № 35 от 12.08.2008 г., нотариален акт № ..... от 26.11.1965 г. и нотариален акт № .... от 29.01.2016 г. безспорно се установява, че ищецът А. Р. С. е собственик на жилище, находящо се на първия етаж от къща в [населено място], [улица], а ответникът П. Х. К.- на жилище, находящо на втория етаж от тази къща.
От заключенията на приетите по делото единична експертиза на вещото лице инж.Н. П. и комплексна експертиза на вещите лица инж.М. Б. и инж.К. Д. се установява, че в северозападния горен ъгъл в санитарното помещение в жилището на ищеца, находящо се на ет.1 от сградата, в обособена кутия от гипсокартонени плоскости /кнауф- кутия/ са скрити участъците от хоризонталния канализационен клон от РVC тръби и фасонни части, които са свързани с подовия сифон в санитарното помещение в жилището на ответника, находящо се на ет.2 от къщата. Този начин на закрепване на сифона от санитарното помещение на ответника /висящ/ отговаря на действащите към момента на построяване на сградата през 1957 г. и до 1986 г. строителни правила и норми- Нормите и правилата за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради, утвърдени с Решение № 186 от 28.08.1964 г. на Държавния комитет за строителство и архитектура и Нормите и правилата за проектиране на сградни водопроводни и канализационни инсталации, изпълнени от твърд поливинилхлорид, утвърдени с Решение № 20 от 28.11.1967 г. на Министерството на културата и благоустройството. Тези правила са допускали В и К тръбите за обратни води да преминават през плочата към по-ниския етаж, с оглед заустването им към вертикалния канализационен клон. Тези норми са отменени с т.2 от Заповед № РД-14-02-83 от 03.02.1986 г. на Зам.министъра на Министерството на строителството и селищното устройство относно сгради, чието проектиране започва след 01.07.1986 г. При този начин на закрепване на сифона обаче, поради прекалено големия наклон на канализационната тръба, се получава ситонаж, завихряне на отпадните води и изтичането ми с повишено налягане, което е предпоставка за често спукване и повреждане на тръбата и съответно за течове в банята на ищеца. Всяка една снадка е предпоставка за теч. Освен това, повишеното налягане води до поява на въздушна вълна с освобождаване на неприятна миризма на канализация, каквато вещите лица са усетили в банята на ответника К.. Поради всичко това към настоящия момент такива сифони вече не се използват.
В момента на огледа на вещото лице инж.П. по тавана на санитарното помещение на ищеца, южно и източно от кнауф- кутията се забелязват следи от проникнала влага в минал период: таванът е обрушен и на места с паднало бояджийско и шпакловъчно покритие. В обема на самата кнауф- кутия също има участъци с обрушено или липстващо шпакловъчно и бояджийско покритие, както и участъци на отвори с оголена армировка на междуетажната стоманенобетонна плоча и участъци със замазани отвори.
Вещото лице инж.Б. от комплексната експертиза счита, че има техническа възможност за включване на сифона в замазката над плочата между първия и втория етаж и е дала вариант как това да стане на стр.6 от заключението. Това налагало обаче и преработка на вертикалната инсталация на сградата, като било необходимо да се сложи фасонно парче, така наречената утка.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Л. С. /брат на ищеца/, Б. Г. /В и К специалист, многократно викан за отстраняване течовете в банята на ищеца/ и О. Ч. /ремонтирал банята на ответника през 2018 г./ безпротиворечиво се установява, че течовете от канализационната инсталация на ответника в банята на ищеца са чести. Тъй като до 2010 г. в една тръба се включвали три тръби за отпадни води от жилището на ответника /от кухнята, от подовия сифон на банята и от тоалетната чиния на ответника/, канализационната инсталация на ответника цял живот създавала проблеми на ищеца. Там винаги е имало теч и бащата на ищеца и самият ищец периодично /през година-две/ правели козметични ремонти. Ответникът отказвал да извърши какъвто и да е ремонт, който да отстрани причината за течовете, тъй като на неговия етаж нямало проблеми. Не желаел и да съдейства по какъвто и да било начин. През 2010 г. положението било нетърпимо, поради което семейството на ищеца предприело по-сериозен ремонт, при който сменили общата канализационна тръба с пластмасова и променили мястото на включване на две от тръбите за отпадни води на ответника- от кухнята и банята му. Сменили и тоалетната чиния на ответника изцяло за своя сметка. След този ремонт проблемна останала само тръбата от подовия сифон в банята на ответника, която ответникът отказал да смени, за да не разкъртва плочките в банята си, макар че ставало въпрос само за две-три плочки. Течовете реално не били спирали, намаляли и реално не се виждали заради изградената кнауф-кутия, но през 2016 г. вече избили и в съседното на банята на ищеца помещение- по тавана и стената на кухнята. Водата от течовете се е просмукала от зида и по фасадата на сградата. Ответникът направил ремонт в банята си през 2018 г., преместил с 15-20 см. мястото на сифона си по-близо до общата канализационна тръба, но не променил начина на закрепването му.
При така установената фактическа обстановка са налице основанията на чл.109 ЗС за уважаване на предявения иск: Налице е поддържано от ответника състояние, което има вредно въздействие върху собствената на ищеца вещ. Макар сифонът в банята на ответника да е отговарял на строителните правила и норми към момента на изграждането му, към настоящия момент при този начин на закрепване на сифона /висящо/ водата изтича от него с повишено налягане, което според вещите лица е предпоставка за често спукване и повреждане на тръбата и съответно за течове в банята на ищеца. Тоест, съществува опасност от бъдещо вредно въздействие върху собствената на ищеца вещ. Тази опасност е сериозна и много вероятна: макар към настоящия момент течове в банята на ищеца да няма /тъй като непосредствено преди завеждане на делото той е направил ремонт/, такива течове са чести- на всяка година-две от построяването на къщата /това се установява от показанията на свидетеля Л. С., брат на ищеца и имащ непосредствени впечатления от състоянието на имота дълги години/ и най-вероятно ще се появяват и в бъдеще на всеки 2-3 години /според заключенията на вещите лица/. Това, съчетано с пълната незаинтересованост на ответника от проблема и категоричния му отказ да поема разноските за налагащите се периодични ремонти в банята на ищеца, налага уважаването на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да промени начина на закрепване на сифона си /вкопано, вместо висящо, така че включването в щранга да стане на нивото на пода на банята на ответника/, за да се предотврати за в бъдеще вредното и смущаващо въздействие върху вещта на ищеца.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 3 468,40 лв., включващи 134 лв. държавна такса за завеждане на делото, 450 лв. възнаграждение за две експертизи, 900 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 700 лв. адвокатско възнаграждение за втората инстанция, 34,40 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 1200 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 260611 от 05.05.2021 г. по в.гр.д.№ 2608 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, X-ти граждански състав в обжалваната му част по иска с правно основание чл.109 ЗС и в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Х. К. от [населено място], [улица], ет.2 на основание чл.109 от Закона за собствеността да извърши ремонт на В и К инсталацията в баня-тоалетна на собственото му жилище, находящо се на втория етаж на жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], като премахне от собствения на ищеца А. Р. С. имот /жилище, находящо се на първия етаж в същата сграда/ тръбата за отвеждане на обратните води от сифона, отводняващ банята му и отведе сифона си с нова тръба към общия щранг за обратните води по начин, така че включването в щранга да стане на нивото на пода на банята на П. Х. К., тоест да промени положението на тръбата за отвеждане на обратните води от сифона, отводняващ банята на П. Х. К., от висящо към вкопано, така че тя да не виси в жилището на А. Р. С..
ОСЪЖДА П. Х. К. от [населено място], [улица], ет.2 да заплати на А. Р. С. от [населено място], [улица], ет.1 на основание чл.78 ГПК сумата 3468,40 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.