2 Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 23.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 1784 по описа за 2017 година. Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по подадена от „Сити Марк“ ООД, чрез адв. К. М., касационна жалба против решение № 6719 от 15. 08. 2015 г. по гр. д. № 11072/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, с което е оставено в сила решение № I – 25 – 236 от 27. 02. 2013 г. по гр. д. № 25565/2009 г. на СРС, ГО, 25 с-в, с което е уважен предявеният от „Булгарплодекспорт“ ООД против „Сити Марк“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху следните недвижими имоти, находящи се в шестетажна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор .... по одобрената КККР, с административен адрес в [населено място], [улица], които са образувани след преустройство на търговски обект - магазин с площ от 240 кв.м., находящ се в партера на шестетажната сграда, при граници: [улица], [улица], [улица] сутеренно помещение към него от 50 кв.м., а именно: обект-магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ от 60, 21 кв.м., на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор ...., под обекта – няма; обект – магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ 47, 10 кв.м., на ниво 1, при съседи: обекти с идентификатори ...., ...., под обекта – няма; обект – магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ 60, 21 кв.м., на ниво 1, при съседи: обекти с идентификатори .... и ...., под обекта – няма; обект – магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ 56, 88 кв.м., на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор ...., под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор ....; обект – магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ 22, 52 кв.м., на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор ...., ...., под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор .... Излагат се съображения за недопустимост на решението, поради постановяването му по нередовна искова молба (с неуточнено придобивно основание), на незаявено придобивно основание (с твърдения, че ищецът не се е позовавал на ПМС № 201/1993 г., нито на чл. 17а ЗППДОП /отм./), относно незаявен спорен обект (с твърдения, че искът е предявен за едно магазинно помещение от 240 кв.м. и избено помещение от 50 кв.м., а по делото е установено, че такъв обект на собственост понастоящем не съществува, както и поради произнасяне за търговски обекти с номерация, различна от уточнената), при недопустимо изменение на обстоятелствената част и петитума на иска, при неправилно определена цена на иска. Поддържа се и неправилност на решението. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения: на чл. 154 ГПК (отм.) - неоткриване на производство за оспорване истинността на съдържащото се върху исковата молба удостоверяване на входящия номер и датата на подаването й в РС – Никопол; на чл. 188 ГПК (отм.) - необсъждане, поотделно и в тяхната съвкупност, на всички събрани по делото доказателства, касаещи възражението за неистинност на удостоверяването, на чл.чл. 142, 143 и 145 ГПК (отм.) – относно приетата дата на подаване на исковата молба в съда. Сочи се и необоснованост на акта. Твърди се, също, и неправилност, поради постановяване на решението в нарушение на ПМС № 201/1993 г., на чл. 17а ЗППДОП (отм.), на разпоредби от Указ 56 за стопанската дейност, на отменените разпоредби на чл. 7, 10 и 15, вр. 13 ЗС, на чл. 16, ал. 1 от Закона за държавните предприятия (отм.), на чл. 29 НДИ (отм.) , на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА. Иска се уважаване на жалбата. Подадена е касационна жалба от „Сити Марк“ ООД, чрез адв. М. Б., и срещу решение от 28. 11. 2016 г. по гр. д. № 11072/2014 г. на СГС, II Б въззивен състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6719 от 15. 08. 2016 г. относно посочената в диспозитива дата на потвърденото първоинстанционно решение. Твърди се неправилност на решението по чл. 192 ГПК (отм.), поради постановяването му при допуснато нарушение на чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.) – неотлагане на проведеното открито съдебно заседание, въпреки подадената от адв. Б. молба и представянето на доказателства, установяващи невъзможността му да се яви в съдебно заседание поради влошено здравословно състояние, както и молби на двамата управители на дружеството за невъзможността им за явяване, подкрепени с доказателства. Ответната страна по касационните жалби „Булгарплодекспорт“ ООД изразява становище за неоснователност на същите, допустимост и правилност на постановеното въззивно решение, поправено с решение по чл. 192 ГПК (отм.), и иска потвърждаването му. С определение № 562 от 1. 12. 2017 г. по гр. д. № 1784/2017 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси, касаещи приложението на чл. 1 от ПМС № 201/1993 г., чл. 17а ЗППДОП (отм.), на разпоредби от Указ 56 за стопанската дейност, на чл.чл. 154, 143, 144 и 145 и 148 ГПК (отм.). По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване. По материалноправните въпроси: Отговори на материално правните въпроси са дадени с цитираните от касатора решения на ВКС (решение № 52 от 3. 11. 2011 г. по т.д. № 325/09 г., 2 т.о., решение № 31 от 21. 06. 2013 г. по гр. д. № 310/2012 г., 1 г.о., решение № 218 от 5. 06. 2012 г. по т.д. № 704/2010 г., 2 т.о. ), както и с ТР № ТР № 4/14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че при преобразуване на държавни предприятия във фирми с държавно имущество по реда на пар. 5 ПЗР, вр. чл. 11 от Указ 56 за стопанската дейност, учредената държавна фирма не придобива правото на собственост върху държавното имущество, включено в уставния й фонд, а разполага само с правото на стопанисване и управление на това имущество. Едва след преобразуване на държавната фирма, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност, в еднолично търговско дружество по реда на пар. 7 ПЗР ТЗ, вр. чл. 61 и 62 ТЗ, вр. ЗОЕТДДИ от 1991 г., съотв. ЗППДОП (отм.) собствеността върху предоставеното за стопанисване и управление на държавните фирми имущество се трансформира от държавна собственост в собственост на търговското дружество. Държавата остава собственик на дяловете, съотв. акциите на дружеството, но не и на имуществото му. Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 1 от ПМС № 201/1993 г., съотв. чл. 17а ЗППДОП (отм.), включва като елемент и акт на съответния държавен орган за преобразуване на държавното предприятие или на държавната фирма, регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност, в търговско дружество по Търговския закон. Настоящият състав възприема становищата, изразени в така формираната непротиворечива практика, тъй като те са съобразени с разпоредбите на чл. 1 и чл. 20, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската дейност, както и с пар. 5 от Преходните и заключителните разпоредби на указа. Цитираните норми предвиждат, че указът се прилага при осъществяване на стопанска дейност във всички отрасли и сфери на народното стопанство, че стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост: предоставени за стопанисване обекти на държавна и общинска собственост, собственост на кооперативни и обществени организации, на граждани, на чуждестранни лица и смесена собственост, че в имуществото на фирмите освен право на собственост, може да се включи и право на стопанисване и управление върху предоставени за ползване държавни и общински имоти. Всички заварени от указа държавни предприятия и обединения се организират във фирми по реда на чл. 11 от същия. Съобразени са и с пар. 7 ПЗР ТЗ, вр. чл. 61 и 62 ТЗ, както и с ПМС № 201/1993 г. и чл. 17а ЗППДОП (отм.), според които държавните и общински фирми, регистрирани по Указ № 56 за стопанската дейност, продължават дейността си по досегашните разпоредби до преобразуването им в търговски дружества. С преобразуването им в търговски дружества предоставеното за стопанисване и управление на държавните фирми имущество се трансформира от държавна собственост в собственост на търговското дружество, а държавата остава собственик на дяловете, съотв. акциите на дружеството, но не и на имуществото му. Същото следва да е разрешението и в случаите, при които заварени към влизане в сила на УСД № 56/1989 г. държавни стопански организации за осъществяване на външнотърговска дейност по чл. 12, вр. чл. чл. 3, б. „в“ от Закона за външната търговия (държавни обединения, предприятия, дружества, кооперативни организации, на които е предоставено право да извършват външнотърговска дейност) се реорганизират в държавни фирми на основание пар. 5, вр. чл. 11 от указа или участват като съучредители в ограничено отговорни фирми. И тези държавни стопански организации (външнотърговските) не са притежавали право на собственост върху предоставените им от държавата недвижими имоти, а само право на стопанисване и управление. Имуществото им се е състояло от: право на оперативно управление върху държавни основни и оборотни средства, влогове в банки, права върху търговски марки, промишлени образци и лицензии, вземания, задължения и др. Горното следва от чл. 17 от Конституцията на НРБ от 1971 г., точки 14.1 и 14.3 от Правилника за държавните стопански организации, обн. ДВ, бр. 98/1970 г., чл. 105-107 от Правилника за икономическия механизъм, обн. ДВ, бр. 9/2. 02. 1982 г., чл. 2 и 9 от Правилника за държавните имоти, действал в периода 1952 г. – 1. 11. 1975 г., чл. 2, 89, 90 от Наредба за държавните имоти, обн. ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм. ДВ бр. 82/1996 г. Затова, при реорганизиране на външнотърговската държавна стопанска организация във фирма по УСД № 56/89г., в имуществото на учредената фирма се включва само правото на стопанисване и управление върху предоставените й държавни недвижими имоти, а собствеността върху същите остава държавна. Придобиване на собствеността от юридическото лице би могло да стане чрез преобразуването му в търговско дружество, на основание ПМС № 201/93г., съотв. чл. 17а ЗППДОП (отм.). По процесуалноправните въпроси: При спор относно истинността на удостоверена дата на съставен свидетелстващ официален документ съдът следва да събере доказателства, за да провери налице ли е съответствие между обективираната и действителната дата, както и да обсъди и извърши преценка на представените в тази връзка писмени доказателства Официален свидетелстващ документ съставлява доказателство за извършени от и пред съответното длъжностно лице действия само ако е издаден в рамките на удостоверителната компетентност на длъжностното лице и по установените в закона форма и ред. Частен документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е възпроизведен в официален документ Становища в този смисъл са формирани с цитираните от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които настоящият състав споделя (решение № 407 от 11. 01. 2012 г. по гр. д. № 161/2011 г., 3 г.о. и решение № 440 от 31. 05. 2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г., 3 г.о., решение № 44 от 3. 08. 2010 г. по гр. д. № 678/2009 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 117 от 26. 04. 2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. на ВКС, 1 г.о.). По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение съставът на градския съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е потвърдил постановеното от районен съд решение, с което са уважени предявените от „Булгарплодекспорт“ ООД против „Сити Марк“ ООД искове с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на собствеността и предаване владението върху описаните по-горе търговски обекти - магазини. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от правна страна, че „Булгарплодекспорт“ ООД е собственик на процесните самостоятелни обекти. Същите са били образувани, след преустройство чрез разделяне, на магазин от 240 кв.м. и прилежащото му помещение от 50 кв.м., находящи се, съответно, на партерния и сутеренен етаж от процесната шестетажната сграда, а дружеството – ищец е било придобило собствеността върху магазина от 240 кв.м. и помещението към него от 50 кв.м. на основание ПМС № 201/25. 10. 1993 г. и чл. 17а ЗППДОП (отм.). Прието е за допустимо и е разгледано направеното от „Сити Марк“ ООД, с въззивната жалба, възражение за придобиване на собствеността върху процесния имот по давност, чрез упражнявано добросъвестно владение по смисъла на чл. 70 ЗС, в установения в чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен придобивен давностен срок, започнал да тече на 3. 05. 1999 г., от сключване на договора за замяна между Столична община и „Сити Марк“ ООД. Възражението е прието за неоснователно, тъй като към подаване на исковата молба – 12. 03. 2004 г. не е бил изтекъл установеният в чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен придобивен давностен срок. Не е разгледано възражението на „Сити Марк“ ООД, според което за дата на подаване на исковата молба следва да се приеме 13. 09. 2007г. (когато исковата молба е възпроизведена за пръв път в заповеди № № 111 и 112 от 13. 09. 2007 г. на председателя на РС-Никопол Т. Т. и протокол от 13. 09. 2007 г., подписан от Г. Н., районен съдия в РС-Никопол, и Я. Н., главен счетоводител в съда), а не 12. 03. 2004 г., тъй като е установено по делото, че подписът в правоъгълния печат на РС-Никопол, след входящия номер не е положен от оправомощеното да приема книжа длъжностно лице (административния секретар), от граждански деловодител или от друг служител на съда. Тези правни изводи са направени при следните приети за установени факти: Процесният имот бил одържавен по ЗОЕГПНС, за което са били съставени актове за завземане на недвижим имот за държавен № № ... г. и ... г. В актовете е отбелязано, че на 11. 10. 1949 г. одържавеният имот е предаден на „Софжилфонд“, на основание пар. 51 от Правилника за приложение на ЗОЕГПНС. С протоколи № № 43/3. 10. 1961 г. и 36/19. 10. 1961 г. са взети решения от Съвета по планово изграждане на населените места при СГНС и от ИК при СГНС сградите върху одържавения имот да се съборят и същият да се предаде на ДТП „Булгарплодекспорт“ към Министерство на външната търговия, за построяване на сграда за нуждите на предприятието, като е приет и техническия проект на сградата на ДТП „Булгарплодекспорт“. С позволителен билет № 84/12. 02. 1962 г. на ДТП „Булгарплодекспорт“ е позволено да построи в имота административна сграда съгласно утвърдения план и дадената строителна линия. В периода 1962 г. – 1977 г. ДТП „Булгарплодекспорт“ е преобразувано във ВТО „Булгарплодекспорт“. През 1977 г., с РМС № 18/23. 02. 77 г., ВТО „Булгарплодекспорт“ е реорганизирана чрез разделянето й на ВТП „Булгарплодекспорт“ и ВТП „Булгарконсерв“, считано от 1. 04. 1977 г. През 1982 г., с РМС № 12/22. 04. 1982 г., ВТО „Булгарплодекспорт“ е преобразувана във ВТД „Булгарплодекспорт“, като е разпоредено активите и пасивите на външнотърговската организация да се поемат от външнотърговското дружество. През 1986 г., с РМС № 6/21. 03. 1986 г., е взето решение ВТД „Булгарплодекспорт“ да бъде преобразувано в ТД „Булгарплодекспорт“, което да поеме активите и пасивите на ВТД „Булгарплодекспорт“. ТД „Булгарплодекспорт“ е вписано в специалния регистър при Благоевския районен съд – София, под № .... г. Прието е, че през 1990 г. се учредява и вписва в регистъра при СГС, с решение от 8. 03. 1991 г. по ф.д. № 16091/1990 г., „Булгарплодекспорт“ ООФ, с уставен фонд 5080000 лв., от които са внесени 4100000 лв. от учредителя ТД „Булгарплодекспорт“ и 167000 лв. от учредителите АПК „Г.Димитров“, АПК „Спартак“, АПК „Дръстър“ и АПК „Сунгурларска долина“. В учредителния договор е посочено, че фирмата се учредява на осн. пар. 5 ПЗР УСД № 56/89г., вр. чл. 11, ал. 1 и ал. 3 б.“д“ от същия указ, че дяловете на съдружниците се определят в процент от уставния фонд. Прието е, въз основа на компютърна справка, че ООФ „Булгарплодекспорт“ е пререгистрирана в „Булгарплодекспорт“ ООД. Имотът и сградата, в която се намират процесните обекти, са актувани като държавни с АДС № 11909/20. 05. 1991 г. Актът съдържа отбелязване от 10. 11. 1992 г., според което през 1961 г. административната сграда е предадена на „Булгарплодекспорт“ към МВнТ, а магазинът в партерния етаж и помещението в подколонното пространство при входа на [улица]– на СГНС. С АОС № 12025/13. 06. 1995 г. е актуван като общинска собственост, на осн. пар. 7, т. 6 ЗМСМА и писмо № 26-00-92/95 г. на СГО, магазин и складови помещения с площи 220 кв.м. и 50 кв.м., помещение до входа на сградата от 18, 77 кв.м. и дъгообразно помещение на ъгъла на [улица]и [улица]. Посочено е, че имотът е предоставен на „БКС“ – София. Със заповед № РД-57-046/19. 03. 1997 г. на областния управител е отписан от актовите книги за държавна собственост партерното магазинно помещение с мотиви, че същото е част от общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско обслужване на населението. На 1. 07. 1997 г. е съставен АЧОС №39/1. 07. 1997 г.С решение № 28/9. 11. 1998 г. по протокол № 50/9. 11. 1999 г. на Столичен общински съвет е дадено съгласие да се извърши замяна на процесния имот срещу жилищни имоти на „Сити Марк“ ООД и е възложено на кмета сключването на договора за замяна. Със заповед № РД-56-736/10. 04. 1999 г. кметът на Столична община е наредил да се извърши замяната. На 3. 05. 1999 г. е сключен договор за замяна, по силата на който Столична община прехвърля на „Сити Марк“ ООД магазина от 240 кв.м. и сутеренно помещение от 50 кв.м., а дружеството прехвърля на общината собствеността върху 6 бр. апартаменти, находящи се в[жк],[жк],[жк],[жк],[жк]. Със заповед от 21. 05. 1999 г. е разпоредено отписване от актовите книги за общинска собственост на прехвърления чрез замяна търговски обект - магазин от 240 кв. и сутеренно помещение от 50 кв.м. На 15. 09. 1999 г., след сключване на договора за замяна, Столичният общински съвет е отменил решението си от 9. 11. 1998 г. за замяна на общинския недвижим имот, представляващ магазин от 240 кв.м. и сутеренно помещение от 50 кв.м., и е възложено на кмета на СО да предложи на „Сити Марк“ ООД друг общински нежилищен имот частна общинска собственост, равностоен на този, предмет на замяната. Отмяната на решението е постановена по съображения, че имотът е бил включен в капитала на „БКС Средец“ЕООД, а „БКС – Средец РМД“ АД е придобило 75 на сто от капитала на „БКС – Средец“ ЕООД, включващ и процесния имот. Относно датата на подаване на исковата молба е прието за установено, че върху същата има поставен печат на РС – гр. Никопол, в който е отразено, че молбата е получена на 12. 03. 2004 г. и заведена с вх. № 125а. В рамките на печата е положен и подпис. Не е обсъдено възражението на „Сити Марк“ ООД, че подписът в рамките на печата не е положен от служител на съда и събраните в тази връзка доказателства. По повод това възражение по делото е представен протокол от 13. 09. 2007 г., подписан от комисия в състав Г. Н. – районен съдия и Я. Н. – гл. счетоводител, назначена със заповед № 111/13. 09. 2007 на председателя на РС - Никопол, в който е посочено, че след проверка в кантонерка-шкаф, намиращ се в коридора на втория етаж в сградата на съда, в която са оставени папки и канцеларски материали след ремонт на помещения, е открита исковата молба, заведена на 12. 03. 2004 г., без по нея да е образувано гражданско дело. Установено е от заключението на СПЕ, че ръкописният текст и подписът в печата не е на В. Б. /И./, заемала длъжността административен секретар през 2004 г. и до 1. 11. 2012 г., чието задължение е било попълването на входящия регистър, нито на И. М. П., граждански деловодител. Не е установено подписът да е положен и от друго лице, работещо в съда. Вписването на исковата молба във входящия регистър под № „125а“ е извършено на последните два реда от страницата, след вписването с пореден № „125“, като ръкописният текст и подписът видимо се различават от ръкописния текст и подписа по предходното и следващо вписвания. Не е установено вписването да е извършено от служител на съда. В азбучника на гражданските дела за 2004 не е вписан като ищец „Булгарплодекспорт“ ООД. Образуваното наказателно досъдебно производство срещу неизвестен извършител е прекратено, поради изтекъл давностен срок за наказателно преследване, с постановление от 10. 10. 2014 г. по пр. пр. № 6936/2014 г. на СГП, потвърдено с постановление от 17. 12. 2014 г. на В.. В постановлението на СГП е прието за извършването на престъпление по чл. 308, ал. 1 НК - съставяне на неистински официален документ, но наказателното производство е прекратено, поради изтекъл давностен срок за наказателно преследване. В постановлението на В. е приета и липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер от съдия Т., председател на РС – Никопол. Представено е и становище на Инспектората при ВСС изх. № Ж-14-362/11. 06. 2014 г., според което има съмнения за некоректно поведение от страна на служител от РС – Никопол, но доводите за извършено престъпление не могат да бъдат подкрепени или отхвърлени. Разпоредено е препис от сигнала да се изпрати на Специализирано звено „Противодействие на престъпления, извършени от магистрати“ към СГП за прилагане към образуваното досъдебно производство. Така постановеното въззивно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на същото, поради постановяването му по нередовна искова молба, на незаявено придобивно основание и относно незаявен спорен обект, при недопустимо изменение на обстоятелствената част и петитума на иска, при неправилно определена цена на иска. Вярно е, че първоначалната искова молба и уточняващите молби (от 2. 06. 2011 г., 22. 02. 2011 г., 3. 10. 2011 г., 22. 02. 2012 г., 18. 04. 2012 г.) не съдържат ясни твърдения относно основанието, на което ищецът „Булгарплодекспорт“ ООД твърди да е придобил собствеността върху процесните търговски обекти. В първоначалната искова молба е въведено следното твърдение относно правопораждащите собствеността факти: „Дружеството ни е учредено като еднолична фирма с изцяло държавно участие. В капитала на дружеството още при учредяването му е включена и процесната сграда, находяща се на адрес: [улица], съгласно АДС от 1991 г.“ В уточняващите молби са индивидуализирани само спорните обекти. От депозираните по делата писмени становища обаче (напр. писмени бележки от 18. 11. 2013 г.) става ясно, че ищцовата страна се позовава на следните правопораждащи факти: а/. придобиване на собствеността върху имота и сградата, в която се намират процесните търговски обекти, от държавата; б/. предоставянето им за стопанисване и управление на ДТП „Булгарплодекспорт“, реорганизирано последователно във ВТП, ВТО, ВТД и ТД; в/. преобразуване, след влизане в сила на УСД № 56/89г. и на осн. пар. 5 от указа, на ТД „Булгарплодекспорт“ във ФОО „Булгарплодекспорт“, което преобразуване се твърди да е станало чрез учредяване на ФОО от ТД „Булгарплодекспорт“ и други предприятия от системата на СО „Булгарплод“ и при което преобразуване в уставния фонд на ФОО е внесена и собствеността върху процесната сграда; г/. пререгистрация на ООФ „Булгарплодекспорт“ в ООД „Булгарплодекспорт“ на осн. пар. 8, т. 3 ПЗР ТЗ, при което собствеността върху имота е придобита от „Булгарплодекспорт“ ООД на осн. ПМС № 201/1993 г. и чл. 17а ЗППДОП от 1992 г. /отм./. След като придобивното основание е изяснено в хода на производството, въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решения не са недопустими, поради постановяването им при нередовна искова молба и на непредявено основание. Решенията не са постановени за търговски обекти, различни от първоначално заявените, нито по недопустимо изменена искова претенция. Първоначално заявената претенция за установяване на собствеността и предаване владението върху търговски магазин с площ от 240 кв.м. и складово помещение към него от 50 кв.м. впоследствие е уточнена, като е конкретизирано, че този обект не съществува като такъв, а е преустроен от в пет самостоятелни магазина, всеки от които е индивидуализиран по площ, граници и идентификатор по одобрената със заповед № РД-18-33/15. 06. 2010 г. (след предявяване на иска) кадастрална карта. Касае се за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 128, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, извършено по реда на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК и за идентификация на обектите по одобрената след предявяване на иска кадастрална карта, а не за изменение на иска. Погрешното посочване от ищеца и определяне от съда на цената на иска към 2007 г., съответно, внасянето на държавна такса за разглеждането му в размер по-нисък от дължимия, не са обстоятелства, пораждащи недопустимост на постановените решения. А и съгласно чл. 56 ГПК (отм.) въпрос за цена на иска може да се повдигне от ответника или от съда най-късно в първото заседание. В случай, че съдът е приел като цена на иска посочената от ищеца и ответникът не е възразил в срок, възможността за преразглеждане на този въпрос се преклудира. Следва да се отбележи, че в случая цената на иска няма отношение към родовата подсъдност на делото, тъй като съгласно редакцията на чл. 80, ал. 1, б.“б“ ГПК (отм.) към 2004 г. и към 2007 г., исковете за защита на вещни права върху недвижими имоти са подсъдни на районен съд като първа инстанция, независимо от цената им. Решението е неправилно. Основателно е оплакването за неправилност на същото, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – на разпоредби от Указ № 56 за стопанската дейност, на чл. 17а ЗППДОП/отм./ и на ПМС № 201/1993 г., по тълкуването и прилагането на които е формирана съдебна практика със задължителен и незадължителен характер - ТР № 4/14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Държавните външнотърговски организации не са притежавали право на собственост върху предоставените от държавата при образуването им недвижими имоти, а само право на оперативно управление върху тях. Имуществото им се е състояло от: право на оперативно управление върху държавни основни и оборотни средства, влогове в банки, права върху търговски марки, промишлени образци и лицензии, вземания, задължения и др. Горното следва от чл. 17 от Конституцията на НРБ от 1971 г., точки 14.1 и 14.3 от Правилника за държавните стопански организации, обн. ДВ, бр. 98/1970 г., чл. 105-107 от Правилника за икономическия механизъм, обн. ДВ, бр. 9/2. 02. 1982 г., чл. 2 и 9 от Правилника за държавните имоти, действал в периода 1952 г. – 1. 11. 1975 г., чл. 2, 89, 90 от Наредба за държавните имоти, обн. ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм. ДВ бр. 82/1996 г. Затова предоставеното на ДТП „Булгарплодекспорт“ (реорганизирано във ВТП, ВТО, ВТД, ТД към влизане в сила на УСД № 56/89г.) недвижимо имущество е било държавна собственост. Външнотърговското дружество е имало право на оперативно управление (право на стопанисване и управление), но не е било носител на правото на собственост върху предоставените му за стопанисване и управление държавни недвижими имоти. На 13. 01. 1989 г. е обнародван Указ № 56 за стопанската дейност (ДВ бр. 4/89 г.). Съгласно разпоредбите на чл.чл. 1 и 20, ал. 1 от същия, както и на пар. 5 от Преходните и заключителните му разпоредби, указът се прилага при осъществяване на стопанска дейност във всички отрасли и сфери на народното стопанство. Стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост: предоставени за стопанисване обекти на държавна и общинска собственост, собственост на кооперативни и обществени организации, собственост на граждани, на чуждестранни лица и смесена собственост (чл. 1, ал. 2). Имуществото на фирмите се състои от: право на собственост, съответно на стопанисване, право на ползване и други вещни права, права върху обекти на интелектуална собственост, ценни книги, дялово участие в сдружения, вземания и други права и задължения (чл. 20, ал. 1). Заварените от този указ предприятия и обединения се реорганизират във фирми по реда на чл. 11 от указа, въз основа на учредителен акт, който е различен в зависимост от вида на фирмата: за държавните фирми - решение на МС или на определен от него министър или ръководител на ведомство, за общинските фирми – решение на общинския народен съвет, за дружествените фирми – учредителен договор, за фирмите на граждани – учредителен договор, за фирми на обществени организации – акт на органа, предвиден в устава на обществената организация, за дъщерна фирма – решение на управителния съвет на съществуващата фирма (пар. 5 и чл. 11). Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че при преобразуване на държавни предприятия във фирми с държавно имущество по реда на пар. 5 ПЗР, вр. чл. 11 от Указ 56 за стопанската дейност, учредената държавна фирма не придобива правото на собственост върху държавното имущество, включено в уставния й фонд, а разполага само с правото на стопанисване и управление на това имущество. В случая, съществуващото към влизане в сила на УСД № 56/89 г. държавно ТД „Булгарплодекспорт“ не е преобразувано в държавна фирма по чл. 11, ал. 3, т. 1, б.“а“ от указа, а е участвало като съучредител при учредяването на дружествена фирма по чл. 11, ал. 3, т. 1, б.“д“ от указа. В имуществото на учреденото ООФ е включено правото на стопанисване и управление върху сградата, в която се намират спорните обекти, но не и правото на собственост върху същата. След учредяването на „Булгарплодекспорт“ ООФ. държавата е останала собственик на процесната сграда. С Търговския закон (обн. ДВ бр. 48/98 г., в сила от 01. 07. 1991 г.) се предвижда, че държавните и общински предприятия могат да се регистрират като ЕООД или ЕАД, както и че образуването и преобразуването на държавни предприятия като ЕООД или ЕАД се извършва по ред, установен със закон, а на общинските – с решение на общинския народен съвет (чл. 61 и чл. 62). С пар. 7 и 8 (преди пар. 1 и 2) от ПЗР на ТЗ се предвижда, че държавните и общинските фирми, регистрирани по Указ № 56 за стопанската дейност, продължават дейността си по досегашните разпоредби до превръщането им в търговски дружества съгласно чл. 61 и 62 от този закон (пар.7), както и че извършеното регистриране на останалите фирми, образувани по Указ № 56 за стопанската дейност, запазва действието си, като по право се извършват следните промени: ЕФ се смята за ЕТ, КФ и ДФ на граждани – за СД, ФОО – за ДОО, АФ – за АД, НОФ – за КД или КДА. С разпоредбата на чл. 1 ЗОЕТДДИ в сила от 1. 07. 1991 г., приложим до приемането на закон по чл. 62, ал. 1 ТЗ (пар. 6 ПЗР ЗОЕТДДИ), се предвижда образуването и преобразуването на държавните предприятия като ЕООД и ЕАД да се извършва с акт на МС, правата на едноличния собственик на капитала да се упражняват от МС, а управлението да се възлага с договор за управление по ред, определен от МС. Съгласно чл. 1 ПМС № 201/1993 г., при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху недвижимите имоти, които са били предоставени за стопанисване и управление се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. В същия смисъл е и разпоредбата чл. 17а (нов - ДВ, бр. 51/94г.) от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия от 1992 г. (отм.). От изложеното следва, че едва с преобразуването на държавните фирми, регистрирани по УСД № 56/89г., в еднолични търговски дружества по реда на пар. 7 ПЗР ТЗ, вр. чл. 61 и 62 ТЗ, вр. ЗОЕТДДИ от 1991 г., ПМС № 201/1993 г., съотв. ЗППДОП (отм.) собствеността върху предоставеното за стопанисване и управление на държавните фирми имущество се трансформира от държавна собственост в собственост на търговското дружество, а държавата остава собственик на дяловете/акциите на дружеството, но не и на имуществото му. В тълкувателно решение № 4/14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 1 от ПМС № 201/1993 г., съотв. чл. 17а ЗППДОП (отм.) за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия включва следните елементи: държавата да е била собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие; с акта на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Вещно-транслативния ефект на сделката настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на последното. В случая няма данни нито за преобразуване на държавното ТД „Булгарплодекспорт“ в ДФ по Указ 56 за стопанската дейност, нито за преобразуване на учредената дружествена фирма „Булгарплодекспорт“ ООФ, в която ТД „Булгарплодекспорт“ е било учредител, в ЕООД. Учредената по Указ № 56 за стопанската дейност „Булгарплодекспорт“ ООФ, пререгистрирана като „Булгарплодекспорт“ ООД, не е придобила собствеността върху процесния търговски обект на основание ПМС № 201/1993 г. и чл. 17а ЗППДОП (отм.). Сградата, включително и намиращите се в нея търговски обекти, са останали собственост на държавата. Настоящият състав не възприема изразеното от ищцовото дружество становище, според което в случаите, при които заварени към влизане в сила на УСД № 56/89 г. държавни стопански организации за осъществяване на външнотърговска дейност по чл. чл. 12, вр. чл. 3, б. „в“ и от Закона за външната търговия (държавни обединения, предприятия, дружества, кооперативни организации, на които е предоставено право да извършват външнотърговска дейност) се реорганизират в ДФ на основание пар. 5, вр. чл. 11 от указа или участват като съучредители в ООФ, то създадената ДФ или ООФ придобива правото на собственост върху държавното имущество, предоставено за стопанисване и определение на реорганизираната във фирма държавната стопанска организация за осъществяване на външнотърговска дейност, като не е необходимо преобразуване на фирмата в търговско дружество по ТЗ, за да се осъществи придобивният способ, уреден в ПМС № 201/93 г. и чл. 17а ЗППДОП (отм.). Подобно становище не намира опора в нормативната уредба, действала към създаването на държавните стопански организации за осъществяване на външнотърговска дейност, според която същите са имали право на оперативно управление върху предоставените им за стопанисване недвижими имоти (цитираните по-горе чл. 17 КНРБ от 1971 г., точки 14.1 и 14.3 П., чл. 105-107 П., чл. 2 и 9 П., чл. 2, 89, 90 НДИ). Същото противоречи и на чл.чл. 1 и 20 и на пар. 5 ДЗР УСД № 56/89г., на ПМС № 201/2003 г. и на чл. 17а ЗППДОП (отм.). Изводът на въззивния съд в обратния смисъл е неправилен. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че ищцовото дружество „Булгарплодекспорт“ ООД не е придобило процесните търговски обекти по силата на придобивния способ, предвиден в чл. 1 ПМС № 201/1993 г., съотв. чл. 17а ЗППДОП (отм.). Същите са останали държавна собственост. Дали търговският обект, впоследствие преустроен в пет търговски обекта, е представлявал обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско обслужване на населението и дали с влизане в сила на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА собствеността е трансформирана от държавна в общинска или е останала държавна е без значение при преценка основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС. Тъй като не се установи дружеството да е придобило собствеността върху процесните обекти на заявения придобивен способ - чл. 1 ПМС № 201/1993 г., съотв. чл. 17а ЗППДОП (отм.), не е необходимо разглеждане на направеното от ответната страна „Сити Марк“ ООД възражение за придобивна давност. Не се налага и обсъждане на основанията за неправилност на решението, имащи отношение към това възражение. При този изход на делото „Булгарплодекспорт“ ООД ще следва да бъде осъдено да заплати на „Сити Марк“ ООД сумата 16601, 87 лв. разноски за трите инстанции (180 лв. разходи за експертиза и 2500 лв. адвокатско възнаграждение, платени в първоинстанционното производство; 800 лв. разходи за експертизи и 6000 лв. адвокатско възнаграждение, платени във въззивното производство, 1121, 87 лв. държавни такси и 6000 лв. адвокатско възнаграждение, платени в касационното производство). Неоснователно е възражението на ищцовата страна за прекомерност на заплатеното на адв. Михайловска адвокатско възнаграждение от 6000 лв. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 т. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждение, както и предвид размера на данъчна оценка на обектите, предмет на иска по чл. 108 ЗС - 211892, 20 лв., минималният размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване и за процесуално представителство в проведените открити съдебни заседания възлиза на 6886, 77 лв., която сума надхвърля уговорения и платен размер на адвокатския хонорар. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 6719 от 15. 08. 2015 г., поправено с постановеното по реда на чл. 192 ГПК (отм.) решение от 28. 11. 2016 г. по гр. д. № 11072/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Булгарплодекспорт“ ЕООД, ЕИК 000646170, със седалище гр. София, р-н „Изгрев“, ул. "Тинтява" № 86, против „Сити Марк“ ЕООД, ЕИК 040162615, с седалище гр. София, р-н „Овча купел“, ул. "Костур" № 4, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху следните недвижими имоти, находящи се в шестетажна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор .... по одобрената КККР, с административен адрес в [населено място], [улица], които са образувани след преустройство на търговски обект - магазин с площ от 240 кв.м., находящ се в партера на шестетажната сграда, при граници: [улица], [улица], [улица] сутеренно помещение към него от 50 кв.м., а именно: обект-магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ от 60, 21 кв.м., на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор ...., под обекта – няма; обект – магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ 47, 10 кв.м., на ниво 1, при съседи: обекти с идентификатори ...., ...., под обекта – няма; обект – магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ 60, 21 кв.м., на ниво 1, при съседи: обекти с идентификатори .... и ...., под обекта – няма; обект – магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ 56, 88 кв.м., на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор ...., под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор ....; обект – магазин с идентификатор .... по одобрената КККР, с площ 22, 52 кв.м., на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор ...., ....., под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор ..... ОСЪЖДА „Булгарплодекспорт“ ООД да заплати на „Сити Марк“ ООД сумата 16601, 87 лв. разноски за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: