О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 634   София,03.11.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско     отделение, в закрито заседание на  петнадесети октомври  две хиляди и девета    година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ              ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                 ЕМИЛ МАРКОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 488/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Т” АД – гр. Р. против определение №285/ 30.06.2009г. по ч.гр.д. №499/2009г. на Русенски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Русенски окръжен съд е потвърдил определение от 14.05.2009г. по гр.д. 3573/08 на Русенски районен съд, с което е обезсилена издадената в полза на “ Т. Р. ” АД заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. И. О. и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел за правилно процедирането на районния съдия, който е приложил разпоредбата на чл.47 ГПК по отношение връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение и е назначил негов особен представител, съобразно чл.47, ал.6 ГПК. Съдът е приел още, че така назначения служебен защитник надлежно е упражнил правото на длъжника на възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържал, че въпроса относно приложимостта на чл.47, ал.6 ГПК, в заповедното производство е въпрос, чието разрешаване не може да бъде изведено директно от регламента на закона, поради което и разпоредбите се нуждаят от тълкуване, което да изясни тяхното съдържание. Посочено е още, че по този въпрос, с оглед новата процесуална уредба няма съдебна практика и съответно произнасянето на ВКС по него ще има значение за точното прилагане на закона и уеднаквяване на практиката на съдилищата, свързана с процедирането им в случаите, в които съдът е извършил преценка за редовното уведомяване на длъжника за постановената от него заповед за изпълнение. Така поставеният въпрос е съобразен с изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Във връзка, с изложеното от страната за неяснота и непълнота на регламента при процедирането на съдилищата по чл. 410 и сл. ГПК, с оглед тълкуването и приложението на чл.47, ал.6 ГПК в заповедното производство, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. Дружеството – жалбоподател чрез пълномощника си – юрк. Станчев е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това,че разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК е неприложима в заповедното производство, тъй като особения представител се назначава само в исковия процес, а не в изпълнителния , в който липсвали процесуални действия, които би могъл да извърши от името на длъжника. Изложени са и съображения относно това, че в случая срока за възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл, тъй като същият е започнал да тече от редовното уведомяване на длъжника, а не от назначаването на особения представител. Оплакването е основателно. Решаващият състав е мотивирал неправилно разбиране за приложимостта на чл.47, ал.6 ГПК в заповедното производство. Този извод произтича от самия законов регламент, тъй като изрично в чл.47, ал.7 ГПК е указано, че при връчване на заповед за изпълнение се прилагат само ал.1 – 5 на текста. Макар и изменена, чрез добавяне на “ заповедта за изпълнение” в обхвата на разглежданите случаи със ЗИД ГПК, обн. ДВ бр. 42/09г. от 05.06.2009г., тази норма, като процесуална има незабавно действие и съставлява отговор на поставения от касатора въпрос за приложимостта на ал. 6, на чл.47 ГПК. По тези мотиви с обжалваното определение въззивният съд е дал неправилно тълкуване на приложимостта на разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, като е извършил преценка за законосъобразност на действията на първостепенния съд по служебно назначаване на особен представител на длъжника в заповедното производство. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, както и определението на първостепенния съд и делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на развитите в настоящото определение мотиви. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №285/ 30.06.2009г. по ч.гр.д. №499/2009г. на Русенски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение 285/ 30.06.2009г. по ч.гр.д. №499/2009г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него определение от 14.05.2009г. по гр.д.3573/08г. на Русенски районен съд. ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: