О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 140 София, 25.08.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като изслуша докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 1933/2020 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. С. и Т. С. С., чрез общия им пълномощник адв. С. Х. от АК - С., срещу определение № 813 от 16.10.2019 год. по ч. гр. д. № 580/2019 год. на Окръжен съд - Враца, с което се потвърждава определение № 3423 от 02.09.2019 год. по гр. д. № 3780/2018 год. на Районен съд - Враца за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Жалбата отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност и е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като се релевира основанието за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд по въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, както и дали ползването на годишен отпуск от адвокат представлява уважителна причина за удължаване на срока. Съобразявайки доводите на жалбоподателите и данните по делото, настоящият състав на ВКС, при проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, намира следното: За да постанови определението, въззивният съд е приел, че на процесуалния представител на жалбоподателите, чрез неин колега - адв. Г., са връчени указания за вписване на исковата молба в едноседмичен срок от получаване на съобщението, който срок е започнал да тече на 02.08.2019 год. и е изтекъл на 09.08.2019 год., като молбата за удължаването му поради използван годишен отпуск от страна на упълномощения адвокат е постъпила едва на 12.08.2019 год., поради което същата е била недопустима. С оглед на това, въззивният съд е приел постановеното от първоинстанционния съд определение за правилно и законосъобразно, доколкото е налице неизпълнение на изрично указание на съда, което представлява основание за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което и е потвърдил първоинстанционното определение. От представената към процесната молба за удължаване на срока товарителница /л. 76 от гр. д. № 3780/2018 год. на Районен съд - Враца/ е видно, че пратката е приета от куриер на 09.08.2019 год. /в последния ден от срока – петък/ и доставена в регистратурата на съда на 12.08.2019 год. – първия работен ден след изтичането му. Съгласно установената съдебна практика, в това число и цитирана от касатора /решение № 440 от 31.05.2010 год. по гр. д. № 1504/2009 год. на ВКС, III г. о./, при спор относно датата на подаване на пощенската, респективно куриерската пратка, следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като на основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК се отнася и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори. Предвид изложеното се налага извода, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото поставените от касатора въпроси обуславят правните изводи на съда, но са разрешени в противоречие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на конкретна правна норма. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Видно от представените писмени доказателства, които са били на разположение както на първоинстанционния, така и на въззивния съд, молбата по чл. 62, ал. 2 ГПК за удължаване на срока за отстраняване на нередовности е постъпила в регистратурата на съда в срок /на 09.08.2019 год./. В тази връзка и предвид гореизложеното тълкувание на закона, изводите на първоинстанционния и въззивния съд за недопустимост на молбата и неизпълнение в срок на дадените указания се явяват незаконосъобразни и несъответстващи на доказателствата по делото. От друга страна, действително се констатира и сочената от жалбоподателите липса на необходимото съдействие от страна на администриращия съд за изпълнение на дадените доказателства. По кориците на делото не е приложено придружително писмо за вписване на исковата молба, което да послужи на ищеца за надлежното изпълнение на дължимото процесуално действие. Относно въпроса за наличието на уважителна причина по смисъла на чл. 62, ал. 2 ГПК, същият е по-скоро фактически отколкото правен и подлежи на преценка с оглед конкретните обстоятелства по делото. Няма пречка такава причина да бъде и използването на годишен отпуск от страна на процесуалния представител на страната. В закона не е установено задължение за адвокатите, осъществяващи свободна професия, да представят нарочни доказателства за упражненото от тях право на годишен отпуск, а от друга страна указания в тази насока изобщо не са дадени, като направо е пристъпено към връщане на исковата молба. В тази връзка, както и предвид липсата на данни за злоупотреба с процесуални права от страна на жалбоподателите, съответно упълномощения адвокат и сравнително кратката продължителност на предоставения срок за отстраняване на констатираната нередовност – 7 дни, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отказ да бъде удължен предоставения за тяхното изпълнение срок по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК, още по-малко молбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, както е приел въззивният съд. С оглед постановките на цитираната съдебна практика, които настоящият състав споделя, произнасянето на въззивния съд е неправилно, поради което и обжалваното определение следва да се отмени след допускане на касационното му обжалване и делото се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на постъпилата искова молба. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 813 от 16.10.2019 год. по въззивно ч. гр. д. № 580/2019 год. на Окръжен съд - Враца, по подадената от Е. С. С. и Т. С. С., чрез адв. С. Х., частна касационна жалба вх. № 10020 от 15.11.2019 год. ОТМЕНЯ въззивно определение № 813 от 16.10.2019 год. по въззивно ч. гр. д. № 580/2019 год. на Окръжен съд - Враца и потвърденото с него определение № 3423 от 02.09.2019 год. по гр. д. № 3780/2018 год. на Районен съд - Враца за прекратяване на производството и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд - Враца за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: