Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София, 24 юли 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 84/ 2020 година Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по протест на АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА- гр. ПЛОВДИВ и жалби на подсъдимите: Д. А. А., от [населено място], депозирана чрез защитника му- адв. М. М.; А. Д. А., от [населено място], чрез защитника му адв. Д. М.; Д. Я. А., от [населено място], чрез защитника му адв. Т. Р., срещу въззивно решение № 165 от 16. 09. 2019г., на Пловдивския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 532/ 2018г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 23 от 3. 07. 2018г., на Окръжен съд- гр. Стара Загора, наказателно отделение, по НОХД № 589/ 2016г. В касационния протест на Апелативна прокуратура- Пловдив се релевира довод за явна несправедливост на наложеното наказание по отношение на подсъдимия Д. А. А., за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 6, предл. 1 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, което вместо доживотен затвор, е било определено на двадесет години лишаване от свобода. Твърди се, че така очертаният порок е пренесен и върху общото наказание, определено по съвкупност по чл. 23 НК по отношение на визирания подсъдим. Излагат се съображения, че като не е уважил въззивния протест в тази насока и е потвърдил постановената първоинстанционна присъда в тази й част, Апелативен съд- Пловдив е реализирал отменителното основание по чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК. Заявява се искане за отмяна на въззивното решение в атакуваната част, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест, който намира за неоснователен. В касационните жалби и на тримата подсъдими Д. А. А., А. Д. А. и Д. Я. А. се поддържат идентични касационни доводи: за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното на всеки от тях наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Изложени са подробни аргументи срещу приетата от предходниите съдебни инстанция правна квалификация на инкриминираното умишлено убийство, като се възразява срещу констатациите им за наличието на обективните и субективни признаци на по- тежко наказуемия престъпен състав на чл. 116 НК, за първите двама, и тези на чл. 115 НК- за третия. Касаторите възразяват и срещу доказателствената дейност на втората инстанция, която според тях безкритично се е съгласила с фактическите констатации на окръжния съд, без да подложи на собствено обективно, всестранно и пълно изследване всички доказателства по делото, в резултат на което обективната истина по делото е останала неразкрита. Изтъква се, че неизяснена е останала поначало тезата на държавното обвинение относно инкриминираната съучастническа дейност, както и приносът на всеки от жалбоподателите в изпълнение на престъплението. Относно размера на наложените им наказания, касаторите излагат съображения в подкрепа на позицията си, че същите са завишени. Заявяват се искания за отменяване на въззивното решение и намаляване размера на наложените наказания, или алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. По отношение на подсъдимия Д. А. се иска и преквалификация на деянието в по- леко наказуемо, а за подсъдимия Д. А.- оправдаване, поради липса на извършено от него престъпление. Касационните жалби се поддържат от подсъдимите и техните защитници в съдебно заседание, по съображенията, изложени в тях и със заявените алтернативни искания. Пледират за тяхното уважаване, възразявайки срещу подадения протест от апелативната прокуратура, който намират за неоснователен. Частните обвинители А. М. И., К. М. И., Р. И. С., лично и като майка и законен представител на А. М. И. и И. М. И., Ф. М. И. и З. М. И., със съгласието на Р. И. С., както и Х. М. Г., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Техните процесуални представители- съответно адв. Г. Г. (за И.) и адв. С. С. (за Г.) изразяват становище за неоснователност както на касационните жалби на подсъдимите, така и на подадения от прокурора протест и поддържат, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбите на подсъдимите са неоснователни, поради което счита, че същите не следва да бъдат уважени. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста и жалбите и становищата на страните в съдебно заседание, в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест и жалбите на подсъдимите Д. А. А., А. Д. А. и Д. Я. А. са допустими. Подадени са от легитимирани процесуални субекти, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледани по същество жалбите на подсъдимите са основателни. Доколкото се отнася единствено до вида на наказанието на подсъдимия Д. А., въпросът за индивидуализацията на наказателната отговорност на посочения подсъдим, поставен в протеста на Апелативна прокуратура- Пловдив не може да бъде решен в настоящото касационно производство, предвид констатациите за основания за отмяна на проверявания въззивния съдебен акт, въз основа на релевираните в жалбите на подсъдимите доводи. С първоинстанционната присъда Окръжният съд - гр. Стара Загора, наказателно отделение, е признал подсъдимите за виновни и ги е осъдил, както следва: Подсъдимия Д. А. А., от [населено място]: - в това, че на 7. 08. 2015г., в [населено място] в съучастие като съизвършител с А. Д. А. и Д. Я. А., умишлено е умъртвил едно лице- М. К. И. и направил опит умишлено да умъртви друго лице- Х. М. Г., със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 6, предл. 1 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на двадесет години лишаване от свобода; - в това, че на същата дата и място държал огнестрелно оръжие- пистолет „марка”, кал. 9мм, без фабричен номер и боеприпаси за него- 6 бр. патрони кал 9х18мм и 1 бр. огнестрелно оръжие- пистолет с неустановена марка и модел, кал. 9мм и 7 бр. боеприпаси- патрони, кал. 9х18 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението в останалата му част; На основание чл. 23, ал. 1 НК е определил на подсъдимия Д. А. едно общо, най- тежко наказание- двадесет години лишаване от свобода, като е определил строг първоначален режим на изтърпяването му. На основание чл. 59 НК е приспаднал задържането на подсъдимия. Подсъдимия А. Д. А., от [населено място]: - в това, че на 7. 08. 2015г., в [населено място], в съучастие като съизвършител с Д. А. А. и Д. Я. А., умишлено е умъртвил М. К. И., като деянието е извършено със средства, опасни за живота на мнозина, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на седемнадесет години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението в останалата му част; - в това, че на същата дата и място държал огнестрелно оръжие- 1 бр. пистолет „марка”, кал. 9мм, със заличени номера и боеприпаси за него- 13 бр. патрони кал. 9х18мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението в останалата му част; На основание чл. 23, ал. 1 НК е определил на подсъдимия А. Д. А. едно общо, най- тежко наказание- седемнадесет години лишаване от свобода, като е определил строг първоначален режим на изтърпяването му. На основание чл. 59 НК е приспаднал задържането на подсъдимия. Подсъдимия Д. Я. А., от [населено място]: - в това, че на 7. 08. 2015г., в [населено място], в съучастие като съизвършител с Д. А. А. и А. Д. А., умишлено е умъртвил М. К. И., поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на десет години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението в останалата му част. Определил е строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59 НК е приспаднал задържането на подсъдимия. На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието- три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А. по НОХД № 510/ 2013г., на РС- гр. Чирпан. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите. Постановил е и разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Както вече се изтъкна, доколкото единственият довод в протеста е за явна несправедливост на наказанието, приоритетно следва да бъдат обсъдени и оценени тези, изтъкнати в жалбите на подсъдимите, които оспорват изцяло материалноправната и процесуална законосъобразност на проверявания въззивен съдебен акт. ПО ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ Д. А. А., А. Д. А. и Д. Я. А.: Тъй като в трите касационни жалби се въвеждат идентични касационни основания, ВКС в настоящия си състав намери, че следва да ги обсъди заедно. Основателен е доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изтъкнат и поддържан от всички подсъдими и техните защитници. Съображенията на касационната инстанция са следните: Всички подсъдими по делото: Д. А., А. А. и Д. А. са признати за виновни и осъдени за довършено умишлено убийство на пострадалия М. И., осъществено в съучастие помежду им като съизвършители, а първият от тях- и за и опит за умъртвяване на Х. Г., с приети съответни правни квалификации по чл. 115 НК и чл. 116 НК, отнесени към приетата от съдилищата съставомерна дейност на всеки от тях. Процесуалното нарушение, с характера на съществено, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, обуславящо касационната отмяна на присъдата, касае именно това обвинение. В тази си част и първоинстанционната осъдителна присъда, и потвърждаващото я въззивно решение, са постановени при неизяснена фактическа обстановка. Умишленото убийство, за което дейците са признати за виновни и осъдени, всякога предполага установяването от фактическа страна на умъртвяването на друг човек, лишаването му от живот. За обективната съставомерност на този вид престъпление поначало законът не въвежда ограничения по отношение начина, способите и средствата, или другите особени характеристики, чрез които деецът постига този резултат. Друг е въпросът, че някои от тях са въздигнати от законодателя като елементи на по- тежко наказуемите състави на умишлено убийство (както е в случая с приетата правна квалификиция по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1- за подсъдимите А. и А.). Същественото обаче е, че за да е налице умишлено убийство, т. е. за да е постигнат резултатът лишаване от живот, всякога въздействието върху жертвата, независимо от неговия вид и конкретни особености, следва да е осъществено върху жив човек. Резултатното престъпление е довършено тогава, когато вследствие на деянието е настъпила смъртта на пострадалото лице. Казано с други думи това означава деянието да се намира в причинна връзка със смъртта на пострадалия. Или, за да е доказано от обективна страна инкриминираното умишлено убийство, съобразно конкретиката на настоящия казус, към момента на упражняване на констатираните въздействия на дейците върху тялото на жертвата, с приетите от съдилищата средства и в тяхната последователност, обективирани с употребата на огнестрелни и хладни оръжия, пострадалият М. И. следва да е бил жив. Прието е по делото, че смъртта на пострадалия е настъпила вследствие на огнестрелните наранявания на сърцето, което е причинило кръвоизлив в околосърцевата торбичка и сърдечна тампонада. Не установено обаче какво е времетраенето на целия инцидент, не са диференцирани и темпорално разграничени различните му етапи, съобразно данните за последователното използване на различните оръжия на престъплението и участието на всеки от дейците в неговото изпълнение. Последното е от съществено значение, тъй като съобразно фактическите констатации и на двете предходни инстанции подсъдимите Д. А. и А. А. са открили стрелба, произвеждайки срещу пострадалия И. множество изстрели с носените от тях огнестрелни оръжия (пистолети „марка”), общо 13 на брой, от които бащата А.- 7, синът А.-6, в резултат именно на които са причинени смъртоносните огнестрелни наранявания, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта на жертвата. Прието е също така, че поразен от изстрелите, пострадалият паднал върху терена. В тази връзка обаче е останал неизяснен въпросът колко време след причиняване на смъртоносното огнестрелно нараняване на сърцето пострадалият е бил в състояние да извършва активни движения, предвид данните за придвижването му още по време на стрелбата, до падането му, т. е. въобще бил ли жив И. в интервала от време от падането си до края на доказаните по делото упражнени въздействия върху тялото му с хладно оръжие- най- напред от подсъдимия А., а на финала- и от подсъдимия А.. Според заключението на съдебно- медицинската експертиза на труп № 193/ 2015г. ( т. 1, л. 87- 95, ДП) „смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна“. И ако първостепенният съд дословно се е позовал на този експертен извод в мотивите си, въззивният е останал повече от лаконичен и изобщо е игнорирал необходимостта от точното установяване времето на настъпване на смъртта на жертвата в рамките на хронологията на произтеклите събития. При този подход е останал неизяснен въпросът какви са параметрите на времевия интервал, който да се вмества в понятието „бързо”, вложено от вещите лица, предвид релевантната в случая фактология. Вярно е, че изготвилите визираното заключение експерти не са били изслушани непосредствено от първоинстанционния съд, предвид приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 НПК, след дадено от страните съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещите лица по делото. Това обаче в никакъв случай не може да се третира като правна възможност съдът да се произнесе по същество преди да е изяснил по предвидения в НПК ред фактите, очертаващи обективната съставомерност на деянието и поради това особено съществени за правилното решаване на въпросите за вината и отговорността на касаторите. В този смисъл обстоятелството, че страните не са имали въпроси към експертите и възражения към депозираното от тях заключение, не освобождава съда от задължението му да предприеме всички действия, присъщи му като орган по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза на процеса, за разкриване на обективната истина. За него не е имало процесуална пречка да допусне допълнителна експертиза за изясняването на коментирания до тук проблем, за да се установи, и то по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин, дали към момента, в който пострадалият вече е бил паднал след огнестрелните смъртоносни наранявания и са му нанасяни ударите с нож, последователно от подсъдимите Д. И. и Д. А., същият въобще е бил жив. Казаното се отнася и за втората инстанция, която провеждайки въззивно съдебно следствие е концентрирала усилията си към събиране на нови доказателства във връзка с установяването на други спорни фактически обстоятелства, но не е съобразила необходимостта от доказателствено обезпечаване и на обсъжданото до тук . При това положение съдилищата не се извършили следващите се процесуални действия, насочени към разкриване на обективната истина, съобразно принципа на чл. 13 НПК, с оглед възможността, регламентирана с чл. 153 НПК, за изясняването на определени обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, за които са необходими специални знания от определена научна област- на медицинската наука и практика, чрез назначаване на нова съдебно- медицинска експертиза, в случая- допълнителна, съобразно конкретното основание. Коментираното до тук нарушение на процесуалните правила е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като е предпоставило нарушения на принципните норми на чл. 14, чл. 16, чл. 18 НПК и по чл. 107, ал. 5 НПК, и по този начин е довело до ограничаване процесуалните права на касаторите- подсъдими по делото, да се ползват от съответни доказателствени източници, и въз основа на данните от които да аргументират фактическите си и правни съображения и възражения по повдигнатото обвинение. Така очертаният процесуален порок, поражда следващ. Защитникът на подсъдимия Д. А.- адв. Т. Р. е направил пред апелативния съд изричното възражение за участието на своя подзащитен въобще в изпълнението на инкриминираното умишлено убийство в съучастие като съизвършител с останалите двама, което е аргументирал с безспорния факт на настъпване на смъртта на жертвата в резултат на огнестрелното нараняване на сърцето в контекста на установените по делото действия на визирания деец- нанасяне на удари с нож единствено в областта на десния крак на пострадалия, и то в самия край на инцидента, завършил фатално. Освен изначалната неизясненост на времето на настъпване на смъртта на пострадалия, подробно обсъдена до тук, липсват и мотиви на въззивния съд изобщо по фактите в тази им част. Решението не съдържа нито фактически, нито правен отговор на възраженията по въпроса, заявени от адв. Р. в качеството му на защитник на подсъдимия А., в нарушение на императивните изисквания на чл. 339, ал. 2 НПК. Известно е, че когато непълнотите в мотивите на постановените съдебни актове се отнасят до липсата на фактическите и правни съображения на съда по съставомерните признаци на инкримиинрания престъпен състав, независимо от общия им обем, съгласно константната практика на ВКС, е налице липса на мотиви, която предпоставя касационната отмяна на проверявания съдебен акт, на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 в хипотезата на ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК . Наред и с обсъденото по- горе съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, проверяваното въззивно решение подлежи на касационна отмяна, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 5, вр. ал. 3, т. 2 НПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Предвид констатациите за неизясненост на съществени факти, предпоставящи формирането на правните изводи на инстанциите по същество по въпросите за вината и отговорността на всеки от дейците, доводът за нарушение на материалния закон, изтъкнат във всяка от трите касационни жалби, не следва да бъде обсъждан в настоящото производство. Изложените от страните аргументи по приложението на закона обаче следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото, а всички поставени въпроси, отнасящи се до правната квалификация на престъплението, извършено от всеки от касаторите, следва да бъдат решени едва след установяване на релевантната фактология. Тук е мястото изрично да се подчертае, че макар въззивният съд коректно да се е позовал на константната и приложима съдебна практика (Постановление № 2/ 1957г. и поредица решения на различни състави на ВС и ВКС), свеждаща се до принципното разрешение, че когато няколко лица при общ умисъл за извършване на убийството стрелят по жертвата или й нанасят удари, налице е съизвършителство, независимо от обстоятелството, че жертвата е простреляна с един куршум или че е починала от един смъртоносен удар, не е съобразил, че обективната и субективна връзка на съучастниците предполага доказани конкретни действия на всеки от тях по осъществяване на общия престъпен резултат- смъртта на жертвата. За да е налице съучастие във формата на съизвършителство при умишлено убийство, е необходимо да е установено по делото, че всеки отделен деец, заедно с останалите, участва в действията по умъртвяване на пострадалия: стреля, нанася удари с хладно оръжие и т.н., без значение чии изстрел или удар се е оказал фатален. Само по себе си умъртвяването предполага интервенция и конкретни въздействия върху тялото на жив човек, както подробно бе обсъдено по- горе. Проблемът в случая се заключава в пълната фактическа неизясненост именно на обстоятелството към кой момент е настъпила смъртта на пострадалия М. И.. Идентично е положението и с третото касационно основание в жалбите на подсъдимите- за явна несправедливост на наложеното наказание. Въпросът какво наказание следва да понесе всеки от тях може да бъде решен след пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото и след правилното приложение на материалния закон, което също следва да бъде постигнато при новото разглеждане на делото от въззивния съд. ПО ПРОТЕСТА НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ: Въпросът за основателността на протеста по същество, т.е. дали са налице основанията за налагане на наказанието доживотен затвор на подсъдимия Д. А., също може да бъде решен едва след попълване на делото с доказателствата, относими и необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, след тяхната проверка и оценка, след приемането на съответните фактически положения, а въз основа на тях- и на точната правна квалификация на извършеното престъпление (с оглед критериите на чл. 56 НК), оценката на въззивния съд за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, прогласен с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 355, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, следва да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, при което с оглед на приетите фактически положения, да се съобрази приложението на материалния закон. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 165 от 16. 09. 2019г., на Пловдивския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 532/ 2018г., по описа на съда, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :