Р Е Ш Е Н И Е № 59 София, 11.06. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елеонора Чаначева ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Росица Божилова при секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ .........……. и с участието на прокурора …………………................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 73 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК /във вр. чл. 386, ал. 3 ГПК и чл. 186 ЗЗП/. Образувано е по касационната жалба с вх. № 16536/27.ІХ.2018 г. на благоевградското”Телеком груп” ООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 2029 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 30.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 79/2018 г., с което: 1./ На основание чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП е била прогласена за нищожна, като неравноправна /по см. на чл. чл. 146, ал. 1-във вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП/, клаузата на чл. 4.1 от Раздел 4 „Отговорност и неустойки” от типов договор за предоставяне на достъп на абоната до електронните съобщителни услуги, предоставяни от този касатор, В ЧАСТТА Й, с която е предвидено: „Ако Абонатът преустанови изпълнението на задълженията си преди изтичането на срока на настоящия договор, същият дължи неустойка на Оператора, представляваща пълния размер на определената такса за избраната услуга за срок от 18 месеца, намалена надлежно с изплатените по договора такси”, като е било постановено, както отстраняването й от типовия договор, така и прекратяване на прилагането й за в бъдеще; 2./ На основание чл. 143, т. 5 ЗЗП е било признато за установено, че е неравноправна /нищожна/ клаузата от Общите условия на договор от 1.Х.2014 г. , Раздел 4, чл. 4.1 „Отговорност за неустойки” от типов договор за предоставяне на достъп на абоната до електронните съобщителни услуги, предоставяни от „Телеком груп” ООД В ЧАСТТА Й, с която е предвидено: „Ако Абонатът не върне предоставеното му оборудване до три дни, считано от просрочената падежна дата/датата на първото просрочено плащане, същият дължи допълнителна неустойка в размер на 100 лв. /сто лева/ за всеки предоставен приемник СА-модул за условен достъп и Smart-карта, като същият е и размер за повреден приемник, СА-модул и Smart-карта”; 3./ На основание чл. 143, т. 2 ЗЗН е било признато за установено, че са неравноправни /нищожни/ клаузите по т. 19.2 от ОУ на „Телеком груп” ООД, предвиждащи че дружеството „има право да откаже сключването на договор за услуги, свързване на абонат към мрежата или възстановяване на спрян достъп на абонат до мрежата, когато лицето, което е поискало това има просрочени задължения или други нарушения на същия или друг договор, сключен с „Телеком груп” ООД”; 4./ На основание чл. 143, т. 12 ЗЗП е било признато за установено, че е неравноправна /нищожна/ клаузата по т. 30.2 от ОУ на „Телеком груп” ООД, предвиждаща, че дружеството „запазва правото си да променя цените на предоставяните услуги и промяната влиза в сила в 30-дневен срок след публикацията им в един всекидневник”; 5./ На основание чл. 143, т. 18 ЗЗП е било признато за установено, че е неравноправна /нищожна/ клаузата по т. 32.6 от ОУ на „Телеком груп” ООД, предвиждаща, че: „Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени в 2-месечен срок след датата на издаване на фактурата, но оспорването не освобождава абоната от задължението да за заплащане на дължимите суми”; 6./ На основание чл. 143, т. 18 ЗЗП е било признато за установено, че е неравноправна /нищожна/ клаузата по т. 72 от ОУ на „Телеком груп” ООД, предвиждаща, че: „Подаването на жалба, свързана с оспорване на дължими суми, не освобождава абоната от задължението му да заплати цялата сума съгласно издадената фактура. В случай на удовлетворяване на жалбата, оспорвана сума се връща на абоната заедно със законната лихва”; 7./ На основание чл. 143, т. 5 ЗЗП е било признато за установено, че е неравноправна /нищожна/ клаузата по т. 33.1 на ОУ на „Телеком груп” ООД, предвиждаща, че: „В случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи законната лихва + 10 пункта за всеки ден закъснение”; 8./ На основание чл. 143, т. 11 ЗЗП е било признато за установено, че е неравноправна /нищожна/ клаузата по т. 46 от ОУ на „Телеком груп” ООД, предвиждаща, че дружеството „има право да прави изменения в технологията или структурата на мрежата и да разширява обхвата на представяните услуги. Ако използваните от абоната устройства не позволяват пълноценно ползване на новите услуги, замяната на устройствата е сметка на абоната”; 9./ На основание чл. 143, т. 2 ЗЗП е било признато за установено, че е неравноправна /нищожна/ клаузата по т. 57 от ОУ на касатора, предвиждаща, че: „При изградена връзка, преминаваща през няколко далекосъобщителни мрежи, „Телеком груп” ООД не носи отговорност за влошеното качество на услугите, дължащо се на несъвършенство или повреди в другите мрежи”; 10./ На основание чл. 143, т. 2 ЗЗП е било признато за установено, че е неравноправна /нищожна/ клаузата по т. от ОУ на касатора, предвиждаща, че: „Отговорността на „Телеком груп” ООД е ограничена до посочените случаи и размери, когато не са пряко и непосредствено следствие от неговото виновно неизпълнение на договорните задължения”; 11./ На основание чл. 143, т. 6 ЗЗП е било признато за установено, че е неравноправна /нищожна/ клаузата по т. 66.1 от ОУ на касатора, предвиждаща, че: „При неизплащане на сумите повече от 7 дни след изтичането на срока за плащане, както и при наличие на просрочени задължения, „Телеком груп” ООД има право да прекрати едностранно договора”. С това свое въззивно решение САС е постановил – на основание чл. 187, т. 2 ЗЗП – както преустановяване прилагането на последните 10 клаузи, така и забрана те да се ползват за в бъдеще, задължавайки търговеца настоящ касатор да огласи за своя сметка диспозитива на съдебния акт в едномесечен срок от влизането му в сила: чрез съобщение, публикувано в местен ежедневник, а също и чрез съобщение, направено на интернет страницата на „Телеком груп” ООД. Оплакванията на благоевградското дружество настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира единствено обезсилването му, както и присъждане на разноските за касационното производство, включващи изплатения адвокатски хонорар от 600 лева и внесената по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева или общо 630 лв. (шестстотин и тридесет лева). Ответната по касация Комисия за защита на потребителите, както и конституираното в процеса като трето лице-неин помагач Сдружение „Българска национална асоциация активни потребители”, не са ангажирали свои становища по основателността на оплакванията в жалбата за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на „Телеком Груп” ООД-гр. Благоевград ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази касационна жалба е неоснователна. Като постановено по колективен иск, съгласно чл. 386, ал. 3 ГПК, атакуваното въззивно решение подлежи на касационен контрол „независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1”. Ето защо в процесния случай е ирелевантно приложеното към касационната жалба „изложение по чл. 284, т. 3 ГПК”. Не се констатира вероятност постановеното от САС решение да е процесуално недопустим съдебен акт. Оплакването на касатора за такъв негов порок /по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК/ е било въведено с довод за: „осъществяване на формална проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК при установени процесуални пропуски, предпоставящи недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, но формиране на необоснован извод за „валидно първоинстанционно решение”. Дали едно съдебно решение е валидно, представлява въпрос, различен от това дали същото е процесуално допустимо. Неслучайно в първото изречение на чл. 269 ГПК законодателят последователно разграничава, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното пред него първоинстанционно решение, а по допустимостта – също по свой почин, но само в обжалваната му част. В процесния случай от общо 11-те обективно съединени установителни иска на КЗП срещу търговеца настоящ касатор, първостепенният съд е уважил само първия от тях. Съответно въззивната жалба на Комисията за защита на потребителите е била срещу частта от решението на Благоевградския ОС, с която преобладаващата част от положителните й установителни искове са били отхвърлени. Следователно обжалваното решение на САС не може да е процесуално недопустимо само на основание това, че с него и останалите 10 иска на КЗП срещу „Телеком груп” ООД са били уважени. Видно е от служебна справка на настоящата инстанция в търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, че – считано от 2.Х.2018 г. – „Телеком груп” ООД-Благоевград има вписан като свой управител физическото лице С. М. В., а в предмета на дейност на търговеца се включват като сделки с интелектуална собственост и създаване на радио и телевизионни програми, така и проектирането, изграждането, поддръжката и експлоатацията на кабелни и радиорелейни далекосъобщителни мрежи, а също и производство и внос на радиотелевизионни съоръжения и апарати. Касационната жалба е била подадена от адвокат, упълномощен на 25.ІХ.2018 г. от съдружника С. М. В., който, съгласно т. ІІ от Протокол от Общото събрание на съдружниците в „Телеком Груп” ООД, проведено на същата дата, е бил надлежно упълномощен „да сключи договор за правна помощ” именно с този адвокат от САК. Що се отнася до констатацията на САС в мотивите към атакуваното негово решение, че в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 29 ГПК на търговеца настоящ касатор в първоинстанционното производство е бил назначен особен представител (понеже той не е имал вписан управител в ТРиРЮЛНЦ) и произтичащото от нея заключение, че „съдът не следва да защитава правата на лицето в такава степен”, това по никакъв начин не засяга редовността на процеса, респ. процесуалната допустимост на въззивния акт по съществото на спора: като съдебно решение, постановено точно по тези кумулативно съединени колективни искове, с които е бил сезиран първостепенния съд. Напротив, горният извод на въззивния съд - за недължимо осигурена „свръхзащита” на юридическото лице ответник в първоинстанционното производство, не само, че не визира „процесуален пропуск” на състава на ОС-Благоевград, но и напълно кореспондира с приетото в решение № 803/13.І.2011 г. на състав на ІІІ-то г.о., постановено в извънинстанционното производство по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр.1-во ГПК по гр. дело № 1236/2010 г., че надлежно удостовереното получаване на съдебни книжа от съответния служител на юридическото лице /каквото качество настоящия касатор има съгласно чл. 63, ал. 3 ТЗ/ прави неоснователно твърдението за лишаване на същото ЮЛ-молител от възможността да участва в делото. Предвид извършената в мотивите към атакуваното въззивно решение констатация, че „е спазена процедурата по призоваване”, т.е. тази по чл. 50 ГПК, оплакването за порок на същото решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК е изцяло неоснователно, а цитираното в касационната жалба на „Телеком груп” ООД решение № 203/21.Х.2015 г. на състав на І-во г.о. на ВКС, постановено също в извънинстанционно производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по гр. дело № 2973/2015 г., е неотносимо, тъй като с влязлото в сила решение на низовия съд, предмет на въпросната отмяна, е бил разрешен правен спор между физически лица /за разлика от процесния случай, в който спорът е бил между юридически лица, едното от които търговско дружество/. Атакуваното решение на САС не е постановено „в противоречие с основните принципи в правната теория и практика относно процесуалната дееспособност”, след като търговецът настоящ касатор е бил редовно призован за съдебните заседания по делото. Ноторно е, че всяко юридическо лице (така както впрочем и малолетните, и запретените физически лица) разполага с процесуална правоспособност, но не и с процесуална дееспособност. Предвид липсата на законово задължение за лично явяване на неговия управител в откритите съдебни заседания, неоснователно се явява оплакването на дружеството касатор за нарушаване на принципа на служебното начало в процеса /чл. 7 ГПК/, както и на разпоредбата на чл. 101 ГПК, визираща „нередовност на процесуалното действие”. Напротив, от процесуалното правило на чл. 30 ГПК, според което юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила, а когато липсва такова правило за представителството, съответното юридическо лице се представлява „от двама членове на управлението му”, не произтича извод, че правото на юридическото лице да участва в делото би се оказало накърнено от факта на връчването на съдебните книжа на всеки служител или работник, намиращ се в канцеларията на дружеството настоящ касатор, който е бил съгласен да ги приеме. С оглед гореизложеното, неоснователно се явява и оплакването на касатора за нарушаване принципа на състезателност в гражданския процес /чл. 8 ГПК/, въведено с доводи за: „игнориране устава на дружеството и Решение на общото събрание”, „непризнаване качеството на представляващ на съдружник, който има функциите на управител по смисъла на дружествения договор”, както и за „приемането за ирелевантни по отношение на процеса на всички представени доказателства и предприети действия”. Състезателното начало предпоставя адекватна процесуална активност от страните по спора, каквато в случая не е проявена от страна на ответника по колективните искове, бездействал по отношение организиране на защитата си. Единствено по съображения за юридическа прецизност и пълнота на настоящето изложение ще следва да се отбележи, че съгласно императивното правило на чл. 115 ТЗ търговец, който по правно-организационната си форма е дружество с ограничена отговорност с повече от един съдружник, задължително има дружествен договор /а не устав, както се изисква при АД/, съдържащ след останалите си реквизити още и уговорка за „управлението и начина на представителство”. Според чл. 140, ал. 4 ТЗ изборът и освобождаването на управител имат действие от вписването им в търговския регистър, докато невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за третите добросъвестни лица – съгласно чл. 10, ал. 2 ЗТРиРЮЛНС. В заключение, съгласно чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, същественото нарушение на съдопроизводствените правила, вкл. и на тези по Гл. ІІ ГПК, е основание за неправилност, а не за недопустимост, на съответното въззивно решение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2029 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 30.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 79/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2