Р Е Ш Е Н И Е № 43 С о ф и я, 26 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 я н у а р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1604/2014 година. Производството е по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. Й. И. от В. адв.К.Б. от АК-В. срещу въззивно решение № 103/16.07.2014 г., постановено от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 155/2014 г. с наведени доводи за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, като се иска отмяната му и оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В производството пред ВКС оплакванията се поддържат от подсъдимия и от защитника му. Частните обвинители Б. А. Г. и А. И. Д. и повереникът им адв.Ж.Г. от АК-В., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство и не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 37/25.04.2014 г., постановена по НОХД № 1085/2013 г. на окръжен съд-В. подсъдимият И. Й. И. от В. е признат за виновен в това на 05.11.2012 г. на пътя в местност „Р.” -[жк], при управляване на МПС – лек автомобил марка “БМВ”, модел „Х3”, с рег.№ СА-48-05-СН, да е нарушил правила за движение по пътищата и по непредпазливост да е причинил смъртта на И. А. Г. от В. - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Оправдан е по обвинението деянието да е осъществено и заради допуснати нарушения на правилата по чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Разпоредено е с вещественото доказателство по делото, което след влизане на присъдата в сила да се върне на частните обвинители. Присъдени са в тежест на подсъдимия направените разноски по водене на делото. Срещу осъдителната част на присъдата е била подадена от защитника на подсъдимия адв.К.Б. от АК-В. въззивна жалба с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, но с решението си Варненският апелативен съд я е потвърдил изцяло. В касационната си жалба защитникът на подсъдимия наново визира неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с искане за постановяване на решение от ВКС за пълното му оневиняване по предявеното обвинение. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка и като такава за допустима, като разгледана по същество – за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Неправилното приложение на закона се обосновава от жалбоподателя с доводи за приложение на нормата на чл.15 от НК, като деянието му бъде признато за “случайно” и доведе до оневиняването му, алтернативно преквалификацията му в престъпление по чл.343а от НК заради оказаната в рамките на възможностите му помощ на пострадалия, което да смекчи наказателната му отговорност. Идентични възражения са били развити и пред двете инстанционни съдилища и законосъобразно са били отхвърлени. Облягайки се на показанията на св.Л., на полицейските служители св.А. и св.А., на данните от огледния протокол за отложените на местопроизшествието следи и от констатациите и изводите на експертите от А. и К. още окръжният съд правилно е изяснил с какви пътни условия (атмосферни, състояние на пътната настилка, релеф на пътя, сумрак преди развиделяване) подс.И. е следвало да се съобрази при избиране на величината на скоростта на управлявания от него автомобил, за да може в зоната на видимост от светлината от фаровете му да е в състояние да види и реагира на всяка опасност за движението, като намали скоростта или спре. Отделно от това е установено, че движението му с около 90 км в час е осъществено след пътен знак за начало на населено място, в близост до автобусна спирка, като без правна стойност са собствените му съждения и тези на защитника му поради какви съображения той е бил поставен. Автоекспертите са изяснили, че освен в рамките на разрешената му за този пътен участък скорост от 50 км в час, водачът И. е могъл да спре и предотврати настъпването на ПТП и при скорост от около 67 км в час, при изчислените около 80 метра, от които той обективно е забелязал опасността за движението си и в рамките на време от 2,35 секунди е предприел маневра за навлизане в насрещната пътна лента, където е настъпил ударът между автомобила и мотопеда, управляван от пострадалия И.Г., вместо да предприеме аварийно спиране при запазване на праволинейното си движение в своята пътна лента. Движение със скорост над разрешената винаги е несъобразена (с пътни знаци или с нормите на ЗДвП), както и движение с разрешена за съответен пътен участък скорост може да е несъобразена с наличните пътни условия и обстоятелства, най-общо указани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, изискващи намаляване на скоростта под нея. В случая, движейки се с около 90 км в час в зоната на левия завой подс.И. е имал над 120 метра опасна зона за реакция при поява на опасност за движението, а доказаната му реакция на разстояние от около 80 метра от точката на удара сочи, че тази скорост не е била съобразена с посочените от съда пътни условия. Поради това настояването на защитника му тази скорост да се приеме за съобразена е неоснователно. Друг е въпросът, че и предприетата от него маневра за навлизане в насрещната пътна лента е неправилна, като основно изискване на чл.20, ал.2 от ЗДвП е при възникване на опасност за движението водачът да предприеме мерки за намаляване на скоростта и дори спиране. В коментираното от съдилищата и от защитата ТР № 106/83 г. на ОСНК на ВС изрично е изяснено при какви условия действията на поставения в опасност за движението му водач могат да се приемат за “спасителна маневра”, съответно кога такъв водач на МПС, участник в ПТП, следва да бъде оневинен при причинен съставомерен вредоносен резултат. ВКС намира, че съдилищата законосъобразно са обсъдили и отказали да приемат деянието на подс.И. за случайно по смисъла на чл.15 от НК и да го оневинят за допуснатото ПТП. Съобразен с утвърдената съдебна практика е правният извод на съдилищата за липса на основание за смекчаване на отговорността на жалбоподателя с преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо престъпление по чл.343а от НК. Безспорно е установено, че травмите на пострадалия са били несъвместими с живота и в рамките на 1-2 минути той е починал, което подс.И. е констатирал и съобщил при обаждането си на тел.112. Или, с каквито и да е “възможни” за него в онзи момент действия той не е могъл реално да окаже лично или да инициира оказване на помощ на пострадалия, а това е елемент от обективната страна на този квалифициран състав на престъпление по транспорта. При вложения в нормата разум на законодателя и при тълкуването й в съдебната практика се изхожда от разбирането да се даде “бонус” на виновен за допуснато ПТП водач, направил всичко, което е било по силите му, за да се преодолеят вредните последици от автопроизшествието, включително да не се стигне до настъпване смъртта на пострадал/и и в някаква степен тези му действия са давали шанс това да се случи. Настоящият случай не е такъв и то личи и от несъществените съображения, изложени в жалбата в подкрепа на този довод. ВКС намира, че в рамките на надлежно установените факти, което не се оспорва, законът е приложен правилно. Съдът законосъобразно е приел, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, за което престъпление е признат за виновен и осъден. Поради това, основателно е отхвърлено възражението на защитата на жалбоподателя деянието да се явява случайно по смисъла на чл.15 от НК и няма как да бъде уважено искането за отмяна на обжалваното решение и оневиняването му от ВКС за допуснатото ПТП и последвалата смърт на пострадалия. Не е налице касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Второто касирано основание е това по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК – за явна несправедливост на кумулативната санкция, наложена на жалбоподателя. ВКС намира, че в този й размер тя се явява прекомерна и завишена. При престъпленията по транспорта от съществено значение за обема на санкцията са тежестта на допуснатите нарушения на правила за движение по пътищата от виновния за настъпването на ПТП и на вредоносния резултат водач, наличие или не на квалифициращи деянието като по-леко или по-тежко наказуемо престъпление обстоятелства, формата на вината му, миналото му като водач на МПС, както и всички други относими смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. За подс.И. въззивният съд се е задоволил да съобрази „невисоката обществена опасност” като деец, но „много високата степен на обществена опасност на деянието, свързана с масовото незачитане на установените правила и норми за управление на ППС”. От изложеното може да се направи извод, че с така определения на минимума размер на наказанията се цели постигане преди всичко на генералната, а не на специалната превенция. В същото време още окръжният съд е зачел множество смекчаващи отговорността му обстоятелства както като човек, така и като водач на МПС. За да откаже приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът е посочил допуснато от него в миналото друго ПТП без съставомерен резултат, но за което е бил наказан с глоба в средата на предвидената в чл.179, ал.2 от ЗДвП. В недостатъчна степен обаче е съобразено поведението на пострадалия за настъпването на ПТП, който, според справката от сектор „ПП и КАТ”-ОДП-В., няма наложени санкции като водач на МПС. Както и прокурорът е отбелязал в обвинителния си акт, пострадалият Г. е допуснал множество и твърде сериозни нарушения на изискванията за безопасно движение по пътя, пренебрегнал е категорични забрани, свързани с техническото състояние на управлявания от него мотопед и със собствената му безопасност, създал е реална опасност за движението и тя е била реализирана в ПТП с фатални за него последици в резултат и на допуснатите от подс.И. нарушения на правилата за движение. Съпричиняването на вредоносния резултат е значително, което според ВКС е давало основание за определяне на санкцията на жалбоподателя под установения със ЗИДНК (ДВ бр.60/2012 г., в сила от 08.09.2012 г., т.е. по-малко от месец преди процесното ПТП) минимум от 2 години лишаване от свобода. Настоящият касационен състав приема, че съответно на обществената опасност на деянието и на дееца се явява наказание от 1 година лишаване от свобода, както и в този срок да бъде лишен от право да управлява МПС, в какъвто смисъл обжалваното решение следва да бъде изменено. Няма основание за обсъждане на въпроса за отлагане на изпълнението на основното наказание и за изпитателния срок, определен от окръжния съд, при инициираното от страна на подсъдимия касационно производство. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 103/16.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 155/2014 г. от Варненския апелативен съд, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия И. Й. И., със снета по делото самоличност, наказание лишаване от свобода от 2-две години на 1-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и размера на наказанието по чл.37, т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 2-две години на 1-ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в законна сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :