Р Е Ш Е Н И Е № 227 С о ф и я, 23 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 а п р и л 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 608/2012 година. С касационен протест се атакува въззивна присъда № 318 от 02.11.2011 г., постановена по ВНОХД № 4828/2011 г. от Софийски градски съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест по изложените в него доводи. Подсъдимите, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство, а процесуалните им представители адв.Ст.Д. и адв.Кр.Й. от САК молят протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд разгледа протеста в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 18.05.2011 г., постановена по НОХД № 17086/2010 г. на Софийски районен съд подсъдимите М. Р. Д. и Т. Г. Т., живущи в София, са признати за виновни в това на 19.12.2009 г. в София, в съучастие като извършители, подс.Д. при условията на опасен рецидив, а подс.Т. повторно в немаловажен случай, чрез използване на МПС и на техническо средство да са направили опит да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 1009,50 лв от владението на „Виваком”-О.-София, без съгласието на В. П. Н., с намерението противозаконно да ги присвоят, като деянието им останало недовършено по независещи от волята им причини и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.29, ал.1, б.”б” вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 от НК за подс.Д. и чл.195, ал.1, т.4 и 7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 от НК за подс.Т. са осъдени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК съответно подс.Д. на 2 години, а подс.Т. – на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс.Т. по НОХД № 2750/2009 г. на СРС наказание от 5 месеца лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е извършил новото престъпление. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски. По жалби от защитниците на двамата подсъдими срещу така постановената присъда с доводи за неправилността й поради необосноваността, незаконосъобразността й заради и неправилното приложение на материалния закон, както и заради явната несправедливост на наложените им наказания с алтернативни искания за отмяната й и оправдаването им по предявеното обвинение или изменяването й с намаляване до минимум наложените им наказания, с присъда № 318 от 02.11.2011 г. по ВНОХД № 4828/2011 г. на Софийски градски съд същата е отменена и двамата подсъдими са оневинени по предявеното им обвинение, със съответните последици от това. В касационния си протест прокурорът от градската прокуратура-София навежда доводи за допуснато съществено нарушение при доказателствения анализ от страна на въззивния съд и оттам за неправилното приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, с искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста, без да навежда допълнителни доводи извън изложените в него. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационният протест е подаден в законния срок, от страна, имаща право на жалба (протест), срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК и е допустим, като разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Недоволството на протестиращия прокурор от “непълния и противоречив анализ на фактите, в нарушение на чл.14 от НПК” е подплатено в протеста с описване на фактическата обстановка по обвинителния акт, но без посочване на доказателствените материали и обстоятелствата, които я подкрепят, бланково позовавайки се на протокола за оглед, иззетите при него веществени доказателства, на показанията на двамата полицейски служители, намерената в автомобила каска с прожектор, които били игнорирани или превратно оценени от въззивния съд, настоявайки за ново разглеждане на делото за потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда. Следва обаче да се посочи, че именно тези събрани на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства не са дали основание за привличане на двамата подсъдими към наказателна отговорност (приключено първоначално с мнение от разследващия за прекратяване заради липса на престъпление), а проверката им в хода на съдебното следствие е установила липсата на опит да бъде отнет от последните соченият като предмет на престъпно посегателство телефонен кабел. Видно от констатациите в огледния протокол, който не е оспорен, в шахтата са били открити 4 рула различни по вид и дължина кабели, които обаче по никакъв начин не се свързват с конкретното обвинение и от св.Н. като стопанисващ такива кабели от името на търговското дружество както при разпита му на досъдебното производство, а още по-малко в съдебното следствие, където е посочил различен вид кабели и твърде несигурно е предположил замяната им с такъв от описания като предмет на инкриминираното деяние на подсъдимите, говорейки за различна дължина и дори за реална липса, а не като опит за отнемане. От друга страна, и показанията на полицаите, св.Г. и св.Й., не са могли да обслужат обвинителната теза на прокурора, на база само на съмненията им именно двамата подсъдими, като лица с криминална регистрация, да са тези, които са влезли в шахта с кабели (която според св.Н. е била или заварена, или затрупана с бетонни отпадъци) за около 2-3 минути и след завръщането им в автомобила при св.Д. и св.А. били спрени за проверка, а по-късно задържани, заради замърсените им дрехи и ръце. По никакъв начин намерените при огледа на различно разстояние от входа на шахтата гумени и текстилна ръкавици, черна шапка, найлонов плик с макетно ножче, лист от ножовка, клещи-резачки се свързват от обвинението с някой от подсъдимите, от които са били иззети обтривки от ръцете, без да има някакви резултати от изследването им. Не на последно място, свидетелките Я. и Б. са отрекли пред районния съд да са депозирали пред разследващия идентични показания, обяснявайки да са били манипулирани от полицейските служители и причината за това. И докато първоинстанционният съд декларативно е посочил, че приема за доказани “от събраните по делото писмени и гласни доказателства”твърдените от обвинението факти, то градският съд е извършил необходимия доказателствен анализ на събраните и проверени от районния съд материали, съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК, отричайки доказателствената им стойност в подкрепа на обвинението, дори и като система от косвени доказателства, която по недвусмислен начин да сочи двамата подсъдими като автори на опита за отнемане на инкриминираната вещ. Право на въззивният съд като такъв по фактите е да приеме различни от възприетите от първата инстанция и не се допуска процесуално нарушение, когато това е извършено в съответствие с процесуалните правила да се посочи въз основа на кои доказателствени източници се правят тези изводи, като се обсъдят налични противоречия и кои от тях се отхвърлят като недостоверни и защо. В случая градският съд е обосновал фактическите си изводи по надлежен начин и като е дал отговор на всички наведени му от страните доводи е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 и чл.305, ал.3 от НПК при постановяване на атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт. Не е налице релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяната му и ново разглеждане на делото от друг състав на този съд. При правилно установените факти изводът за невинност на двамата подсъдими е в съответствие с материалния закон, поради което не е налице и основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Дори и да са имали намерение да крадат кабел, за двамата подсъдими не се е установило да са извършили действия по отнемането му, да са имали средства за отделянето му от мрежата, фактически да са го отрязали и приготвили за изнасяне от шахтата, а и такъв като описания в обвинителния акт не се установява да е открит на местопроизшествието, поради което съдът с основание е приел обвинението срещу тях да не е доказано както като престъпно деяние, така и те като негови автори, за което следва да понесат съответната наказателна отговорност. При наличната доказателствена основа този правен извод на градския съд е единствено възможен и ВКС не намира съображения в противна посока. Протестът, като неоснователен, следва да бъде оставен без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 318 от 02.11.2011 г., постановена по ВНОХД № 4828/2011 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: