7 Р Е Ш Е Н И Е № 213 Гр.София, 21.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4131 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ч. Д., [населено място] срещу решение № 1359/02.07.2013г., постановено по гр.д.№ 1672/12г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 11.01.2012г. по гр.д.№ 5488/10г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора против ЗАД [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 106320 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Бонус Каско” от 04.09.09г. за л.а.”Ауди”, модел „А8” с ДК [рег.номер на МПС] . В останалата част за отхвърляне на иска първоинстанционното решение е потвърдено. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за имуществена застраховка, покриваща рисковете „кражба” и „грабеж”, застрахователното събитие е настъпило на 16.10.09г., като стойността на вещта е била в размер на 106320 лв. Изложени са съображения, че застрахователят не дължи заплащане на застрахователно обезщетение поради нищожността на договора, като сключен при липса на застрахователен интерес. Решаващият състав е счел за недоказано придобиването на правото на собственост върху автомобила от застрахования, тъй като праводателят му не е бил собственик на вещта и разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС не намира приложение с оглед на изискването на форма на договора – писмена с нотариална заверка на подписа. Въззивният съд се е позовал на доказателствата, събрани по реда на Регламент ЕО № 1206/2001, според които автомобилът е бил продаден от производителя в Австралия. Тези данни били в противоречие с останалите доказателства за внос на автомобила от Германия и първоначалната му регистрация на 12.01.09г. в Република България. С определение № 550/24.06.2014г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Действителен ли е договорът за застраховка, ако се оспорва собствеността на застрахованото имущество?. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Кодексът за застраховането изрично предвижда възможност за сключване на договор за имуществено застраховане и без пълномощие, което по смисъла на чл.201, ал.1 КЗ представлява договор от името на застрахования, но за застраховане не на свое, а на чуждо имущество. По силата на чл.201, ал.2 КЗ такъв договор е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество, а при редовно платена премия, одобрението има сила и когато е направено след настъпване на застрахователното събитие – чл.201, ал.3 КЗ. В тази хипотеза застрахованият отговаря лично за плащане на застрахователната премия, а след одобрението на договора от собственика на застрахованото имущество, застрахователят отговаря за заплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. По аргумент от нормата на чл.201, ал.2 КЗ сключеният от застрахования договор за застраховка на чуждо имущество би бил недействителен, ако не е дадено одобрение на собственика, но до одобрението му от собственика, същият е в положение на висяща недействителност. При настъпване на застрахователно събитие и липса на одобрение на договора от собственика на застрахованото имущество, отпада отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, като платените от застрахования премии ще подлежат на връщане по реда на чл.195, ал.2 КЗ. В хипотеза, при което застрахованият е сключил договор за имущество, за което е заявил, че е негова собственост, от значение е наличието на застрахователен интерес по чл.195 КЗ за целия период на действие на договора. Прогласената от законодателя недействителност по чл.195, ал.1 КЗ поради липса на застрахователен интерес е относима за липсата на интерес на застрахования към момента на сключване на договора, докато при отпадане на интереса по време на неговото действие договорът се прекратява – чл.193, ал.3 КЗ. Застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка на имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не е недействителен по смисъла на чл.195, ал.1 КЗ. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Застрахованият доказва правото си на собственост върху застрахованото имущество с предвидените в закона доказателства, съобразно с основанието, на което твърди, че е придобил собствеността. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя. По тези съображения на поставения правен въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК съставът на ВКС отговаря в следния смисъл: При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество, когато договорът е сключен от застрахования за негова сметка и на негово имущество, договорът е действителен, освен ако се установи, че към момента на сключването му не е съществувал застрахователен интерес по чл.195, ал.1 КЗ. Липсата на застрахователен интерес може да се основе на доказана от застрахователя недействителност на основанието за възникване на правата на застрахования или на съществуването на право на собственост на трето лице върху застрахованата вещ. При договор за застраховка, сключен от името на застрахования на чуждо имущество, договорът е действителен, ако е налице одобрение от собственика по чл.201 КЗ. По същество на касационната жалба. По основанието за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.2 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по възражение за нищожност на застрахователния договор, каквото не е заявено от ответника по иска. С отговора на исковата молба ответникът се е позовал на основанието по чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на договора поради невъзможен предмет. Изложените обстоятелства са, че при сключване на договора не бил представен конкретния автомобил, тъй като същият е бил произведен за Австралия, продаден е там и не се е намирал в териториалните граници на Република България. Въззивният съд е приел, че за наличието на основанието за нищожност на договора поради невъзможен предмет следва да се установи несъществуването на автомобила в правния мир, обстоятелство, което не се твърди по спора. Въведените твърдения са квалифицирани като недействителност на договора поради това, че застрахованият не е бил собственик на автомобила и за него не е бил налице интерес да предприеме действия по застраховането му. Върховният касационен съд намира, че при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Квалифицирането на твърденията и възраженията, предвид въведените факти и обстоятелства, на които страните се позовават и въз основа на които заявяват правните си доводи, е част от решаващата дейност съда по оценка на относимостта на приетите за доказани факти и обстоятелства за спора и при подвеждането им към приложимата материалноправна норма. Нарушение на правилото на чл.133 ГПК чрез обсъждане на възражения, които са преклудирани с изтичането на срока за отговор на исковата молба, ще е налице когато са приети за основателни възражения, каквито не са направени, но и от гледна точка на липсата на въведени конкретни твърдения за релевантни за спора факти и обстоятелства. При възражение за нищожност на договора ответникът следва да посочи фактите, на които се основава и които, ако са относими към конкретно основание за нищожност, подлежат на обсъждане от съда. Неточната квалификация на основанието за нищожност не е обвързваща за съда и същият следва да преквалифицира това основание, като изложи съображения съобразно с приложимата материалноправна норма. В случая твърдението, че автомобилът е предназначен и продаден в Австралия, е уточнено от ответника, не само като твърдение, че този автомобил не е бил представен при сключване на договора, но и като твърдение, че с оглед на всички тези обстоятелства застрахованият не е собственик на вещта. Решаващият състав правилно е изложил съображения защо приема, че квалифицираното като нищожност поради невъзможен предмет основание не е налице, но и кое е приложимото към въведените твърдения основание за нищожност. По основанието за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК. Според касатора при постановяване на решението въззивният съд неправилно е приложил нормите на чл.78 ЗС и на чл.144 от ЗДП относно установяване на правото на собственост върху застрахованото имущество. Изводът на въззивния съд за нищожност на договора за застраховка поради липса на застрахователен интерес е основан на недоказването на правото на собственост на застрахования върху застрахования автомобил. При събрани доказателства за внос на автомобила от Германия, за първоначалната му регистрация в Република България и доказателствата, събрани по реда на Регламент ЕО № 1206/2001, въззивният съд е констатирал противоречие между удостоверените и установени факти, вследствие на което е формиран решаващият извод, че застрахованият не е доказал правото си на собственост. С оглед на отговора на правния въпрос, по което е допуснато касационното обжалване, сам по себе си фактът на оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество, няма за последица отпадане на застрахователния интерес от договора. Застрахованият се легитимира като собственик на автомобила с договор с нотариална заверка на подписите от 02.09.2009г., по силата на който К. А. Г. му е продал автомобила, както и със свидетелство за регистрация на автомобила в МВР на името на продавача. Първата регистрация на автомобила е на 12.01.09г. съгласно свидетелството и представената справка от МВР. Регистрацията е била транзитна и е на името на [фирма] със собственик К. Ц. Е.. Представен и нотариално заверен договор от 28.08.09г. за продажбата му на К. Г. и документ от 12.01.09г. за внос за автомобила от Германия. Съгласно решение № 874/18.11.2009г. по гр.д.№ 4074/08г. на ІІІ гр.о. на ВКС и решение № 792/12.01.2011г. по гр.д.№ 281/10г на ІІІ гр.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил. Опровергаването на документа относно правото на собственост следва да се осъществи с пълно обратно доказване на факти, относими към отпадане на придобивното основание на собственика. В случая със събраните по реда на Регламент ЕО № 1206/2001 данни се удостоверява, след отправено запитване до респондент Л. Г. с адрес „Порше БГ” в [населено място], че автомобилът е произведен за Австралия, продаден в Австралия и че компанията [фирма] е продала автомобила на „Ауди център П.”, Австралия. Чрез това удостоверяване не се опровергават ангажираните други доказателства по делото. Искането е отправено от САС за директно събиране на доказателства от фирмата производител на марката „Ауди” в [населено място], Ф.. В отговора липсва удостоверяване, че данните са събрани от фирмата производител, както и не е отговорено на въпроса на коя дата е извършена продажбата. Следователно събраните доказателства по реда Регламент ЕО № 1206/2001 не само не опровергават официалният документ за правото на собственост, но не изключват възможността автомобилът да е внесен на територията на Република България, още повече че в застрахователната полица е удостоверено маркирането му при сключване на договора. Предвид на изложените съображения въззивното решение следва да се отмени съгласно чл.293, ал.1, пр.2 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови ново решение по съществото на спора. По събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото е сключен договор за имуществена застраховка, покриваща рисковете „кражба” и „грабеж”, застрахователното събитие е настъпило на 16.10.09г., като стойността на вещта е била в размер на 106320 лв. по заключението на техническата експертиза. Предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ следва да се уважи в размер на 106320 лв., ведно със законната лихва от 12.05.2010г. до окончателното изплащане. До предявения размер от 141765 лв. искът е неоснователен, в която част въззивното решение следва да се потвърди. По разноските. На касатора следва да се присъдят разноските за първоинстанционното производство в размер на 7177.70 лв., за въззивното в размер на 1408.50 лв. и за касационното в размер на 2156.40 лв. или общо сумата от 10742.60 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1359/02.07.2013г., постановено по гр.д.№ 1672/12г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 11.01.2012г. по гр.д.№ 5488/10г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на Д. Ч. Д., [населено място] против ЗАД [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 106320 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Бонус Каско” от 04.09.09г. за л.а.”Ауди”, модел „А8” с ДК [рег.номер на МПС] , както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място], пл.”П.” № 5 да заплати на Д. Ч. Д., [населено място], [улица] на основание чл.208, ал.1 КЗ сумата от 106320 лв. /Сто и шест хиляди триста и двадесет лв./, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Бонус Каско” от 04.09.09г. за л.а.”Ауди”, модел „А8” с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, считано от 12.05.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10742.60 лв. /Десет хиляди седемстотин четиридесет и два лв. и 60 ст./ - разноски за трите съдебни инстанции. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1359/02.07.2013г., постановено по гр.д.№ 1672/12г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 11.01.2012г. по гр.д.№ 5488/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на Д. Ч. Д., [населено място] против ЗАД [фирма], [населено място] до предявения размер от 141765 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.