4 Р Е Ш Е Н И Е № 183 Гр.София, 04.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2724 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. А., [населено място] срещу решение № 604/13.06.14г. по т.д.№ 649/14г., постановено от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4983/11.11.13г. по гр.д.№ 11413/11г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против И. К. И., [населено място] иск за приемане за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи сумата от 10600 евро, произтичаща от запис на заповед от 13.05.09г. с падеж на 13.11.09г., за която е издадена заповед за изпълнение № 6427/18.11.09г. по ч.гр.д.№ 12238/09г. от Варненския районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и моли същото да се отмени, като се постанови ново решение, с което предявеният установителен иск да се уважи. Претендира разноски. Ответникът И. К. И., [населено място] оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед от 13.05.09г., с който И. И. е поел задължение да заплати на Б. А. „сумата от 7100 евро, 3500 евро неустойка, общо 10600 евро, 8% месечна лихва до заплащане”. Подписът, положен в ценната книга е изпълнен от издателя, а реквизитите на записа на заповед са изписани ръкописно от пет различни лица. Страните в производството не са въвели твърдения за каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Съставът на окръжния съд е изложил съображения, че представеният документ не представлява запис на заповед със задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, а има характер на спогодба относно уреждането на материални права и задължения. Основание за тези изводи били вписаните три различни суми за плащане, уговорката за лихва в процент, означението „неустойка” по отношение на едната сума. Всички тези обстоятелства разколебавали извода за абстрактния характер на записа на заповед, тъй като сочели на споразумение за дължимостта на парични суми на различни основания, а поемането им като задължения под формата на „запис на заповед” било недопустимо. С определение № 403/04.06.15г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: „Опорочава ли записа на заповед, в противоречие с изискването на чл.535, ал.2 ТЗ за съдържащо се в документа безусловно обещание за плащане, в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга, наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата, респ. на част от нея?. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно т.4д на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС направената добавка относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, само в случай, че тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение за плащане. Ако добавката, сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че отбелязването, че менителничният ефект е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, е от значение при доказването на иска по чл.422 ГПК, когато длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК. В този смисъл отговорът на поставения в настоящото производство правен въпрос произтича от разрешението му в ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. По поставения правен въпрос е и постановеното Решение № 21/04.07.14г. по т.д.№ 1348/13г. на ВКС, І т.о. При аналогична хипотеза е прието, че квалифицирането на вземането в записа на заповед като „неустойка” само по себе си не въвежда условие за заплащането на сумата, в смисъл - ако и доколкото последва бъдещо спрямо издаването на документа неизпълнение на издателя, в обезпечаване отговорността за което страните са договорили неустойка, т.е. не сочи на бъдеща условна изискуемост на вземането, неприемливо като извод и с оглед изрично посочения падеж на задължението в ценната книга и с договорената в конкретен размер лихва върху цялата главница и до падежа, което навеждало на извод за възникнала нейна изискуемост. С оглед на дадените разяснения за необходимостта от преценка дали направената добавка в записа на заповед отрича или съответно не отрича безусловния характер на поетото задължение за плащане, изводите на съда следва да се основават на обстоятелствата по всеки конкретен случай. По същество на касационната жалба. Касаторът е изложил основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК изцяло по тълкуването на изявлението в ценната книга и преценката му за съответствие с ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и на решение № 21/04.07.14г. по т.д.№ 1348/13г. на ВКС, І т.о. Видно от издадения запис на заповед същият е за общо посочена сума от 10600 евро. Направеното разграничение на сумата на 7100 евро, за която не е посочено основание, и на сумата от 3500 евро, определена като „неустойка”, не променя безусловно поетото задължение за плащане на посочения падеж общо на сумата от 10600 евро, а сочи на обезпечителен характер на издадения менителничен ефект. В производството по предявения установителен иск по реда на чл.422 ГПК за съществуване на вземане въз основа на запис на заповед страните не са задължени да разкриват каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед – т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото основание за задължаването под формата на добавка има доказателствено значение при въведено в процеса твърдение или възражение за обезпечителната функция на записа на заповед. Посочените в документа лихви не са претендирани в заповедното производство, поради което не се включват в предмета на делото по установителния иск. По тези съображения менителничният ефект е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. На основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и се постанови ново решение, с което предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск да се уважи. По разноските. Съгласно т.12 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати разноските за заповедното производство в размер на 418.79 лв., както и разноските за исковото производство по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 3344 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 604/13.06.14г. по т.д.№ 649/14г., постановено от Варненския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от Б. В. А., [населено място], [улица] срещу И. К. И., [населено място], [улица], съществуването на вземане на Б. В. А. срещу И. К. И. за сумата от 10600 евро (Десет хиляди и шестстотин евро) по запис на заповед, издаден на 13.05.2009г. с падеж на 13.11.2009г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 16.11.2009г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 6427/18.11.09г. по ч.гр.д.№ 12238/09г. от Варненския районен съд. ОСЪЖДА И. К. И., [населено място], [улица] да заплати на Б. В. А., [населено място], [улица] сумата от 418.79 лв. (Четиристотин и осемнадесет лв. и 79 ст.) – разноски за заповедното производство и сумата от 3344 лв. (Три хиляди триста четиридесет и четири лв.) – разноски за исковото производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.