Р Е Ш Е Н И Е № 429 София, 11 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2115/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. С. Я. срещу решение № 165 от 21.06.2011г. по внохд № 163/2011г. по описа на Великотърновския апелативен съд,с което е потвърдена изцяло присъда № 44 от 11.04.2011г. постановена от Великотърновския окръжен съд по нохд № 97/2011г. /в диспозитива неточно отбелязано нохд № 62/2011г/. В жалбата,която се поддържа от назначения по реда на чл.94 НПК служебен защитник се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието.Иска се да бъде намалено и да се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Подсъдимият не се яви в съдебно заседание. Гражданският ищец Д. С. Д. не се яви съдебно заседание.Становище по жалбата не е представил. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Великотърновският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим С. С. Я. за ВИНОВЕН в това,че при условията на продължавано престъпление за времето от 13.05.2010г. до 14.05.2010г в гр.Горна Оряховица и гр.Мездра е използвал платежен инструмент-дебитни карти на Банка”ДСК” с номер на сметката BG 85CECB97901051289600 и „Ц. кооперативна банка” с номер на сметката BG52CTCA93000005069247 без съгласието на титуляра им Д. С. Д. с ЕГН 3002041508 от гр.Горна Оряховица,като е извършил тегления на парични суми от тях както следва: на 13.05.2010г. от АТМ устройство на ЖП-гара Г.Оряховица сумата от 300 лева от дебитна карта на „ЦКБ” и сумата от 400 лева от дебитна карта на „Банка ДСК” и на дата 14.05.2010г. от АТМ устройство на ул.”Хр.Ботев” № 33 в гр.Мездра сумата от 50 лева от дебитна карта на „ЦКБ” и сумата от 400 лева от дебитна карта на „Банка ДСК”,като деянието не представлява по-тежко престъпление,поради което и на основание чл.249,ал.1 пр.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.58а НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим н затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип и на ГЛОБА в размер на 2300/две хиляди и триста/лева. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. сумата 1150/хиляда сто и петдесет/лева имуществени вреди,ведно със законните последици. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно и правилно,а наказанието справедливо по размер и начин на изтърпяване. Доводът за допуснато нарушение по чл.348,ал.5 т.1,2 НПК не се подкрепя от данните по делото. Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК,в което подсъдимият е признал фактите в обвинителния акт и е приел да се ползва от последиците от предварителното изслушване по реда на чл.373,ал.1 и ал.2 НПК.Въз основа на доказателствата събрани на досъдебното производство и признатите от подсъдимия фактически положения е прието,че той е осъществил състава на чл.249,ал.1 НК.Законова последица от това е определянето на наказание при условията на чл.58а от Наказателния кодекс в редакцията дадена със ЗИДНК/ДВ,бр.27/06.04.2010г./,в сила по време на инкриминираните две деяния. Въззивният съд обсъждайки по реда на чл.339,ал.2 НПК възражението за явна несправедливост на наказанието е приел,че наказанието лишаване от свобода е съобразено изискванията на чл.54,ал.1 НК и на чл.36 НК.Изложил е мотиви,които се споделят от настоящия касационен състав. Преценката за наказание в обжалвания размер е правилна. От данните по делото /справка за съдимост на л.13-14 от дос.пр./е видно,че подсъдимият е осъждан два пъти за квалифицирани кражби на лишаване от свобода с прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.Това обстоятелство,както и младата възраст на извършителя,липсата на семейна среда/израснал като дете без родители/,социалният му статус/безработен/ са отчетени от съдилищата по реда на чл.54 НК.Отчетено е от друга страна и обстоятелството,че изтеглените неправомерно парични суми,не са използвани за оцеляване-храна,лекарства или лечение/по негови обяснения дадени на лицето Б.,за да си купи автомобил/,както и злоупотребеното доверие към св.Д.,от когото получавал материална подкрепа. При така установените и приети от редовните съдебни инстанция фактически положения,наказанието от две години лишаване от свобода/определено от решаващия съд на три години,от които са приспаднати 1/3/ е съответно на извършеното,отговаря на степента на обществена опасност на подсъдимия и тази на деянието,на отегчаващите и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,както и на целите визирани в чл.36 НК.Основание за извод,че наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК не е налице. Правилно е постановено ефективно изтърпяване на наказанието.Налаганите с приложение на чл.66,ал.1 НК предходни наказания,очевидно не са постигнали своето поправително-възпиращо въздействие спрямо подсъдимия, който отново е извършил престъпление.В този смисъл реалното изтърпяване на наказанието е необходимо и обществено оправдано и като е потвърдил изцяло присъдата срещу Я.,въззивният съд не е допуснал съществено нарушение по чл.348,ал.5 т.1,2 НПК,което да обуславя изменяването му в обжалваната част. По изложените съображения жалбата е неоснователна,а решението на въззивния съд ,като законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 165 от 21.06.2011г. по внохд № 163/2011г. по описа на Великотърновския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: