Р Е Ш Е Н И Е   № 522   София, 28 декември  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание  на първи декември  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                            ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора   Д.ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 546/2009  година Производството е образувано на основание искане на осъдения И. Д. И. за възобновяване на внохд № 188/2009г. по описа на Сливенския окръжен съд ,отменяване на постановеното по него решение № 62 от 26.05.2009г.,с което е потвърдена изцяло присъда № 206/11.03.2009г. по нохд № 40/2009г.постановена от Сливенския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се поддържа,че присъдата е незаконосъобразна,почива на предположения,а въззивният съд не е направил необходимото за изясняване на всички обстоятелства по делото. Така формулирани оплакванията сочат на нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. В съдебно заседание осъденият възразява срещу присъдата,като твърди,че не е извършил деянието за което е осъден. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и моли същото да се остави без уважение. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Сливенският районен съд е признал подсъдимия И. Д. И. за ВИНОВЕН в това,че на 20.06.2008г. в землището на с. Б.,общ. Сливен след предварителен сговор с Г. С. М. ,Геро С. И. и П. С. М. ,чрез използване на техническо средство/резач/,извършил кражба на чужда движима вещ: 1 бр.железорешетъчен стълб 20 KV на стойност 850 лева,собственост на „EVN-България”-КЕЦ-Сливен с управител З,като деянието е извършено в условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.195,ал.1 т.4 и 5 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. ОСЪДИЛ е подсъдимите П. С. М. ,Георги С. М. ,Геро С. И. и И. Д. И. да ЗАПЛАТЯТ на „ЕВН”-България Електроразпределение” АД-гр. Пловдив сумата 850 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата. С решение № 62 от 26.05.2009г по внохд № 188/2009г. Сливенският окръжен съд е потвърдил изцяло присъдата. Искането е процесуално допустимо. Направено е в 6-месечния срок по чл.421,ал.3 НПК. Разгледано по същество,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: От фактическа страна е установено ,че на инкриминираната дата подсъдимите по предложение на подс. Илиев, той и останалите подсъдими с две каруци,едната от които на подс. И. И. се отправили към землището на с. Б.. На това място се намирал трайно закрепен за земята електрически,железорешетъчен стълб,собственост на „ЕВН-България Електроразпределение АД П. ,който не е бил в употреба и към него не са били включени проводници. С помощта на резач собственост на подсъдимите М. го нарязали на парчета и с каруците пренесли до св. Г на когото го продали за сумата 260 левастановено е също така,че св. Г предал паричната сума на подс. Иванов. При изложената фактология,съдилищата са приели,че обвинението за кражба е доказано както по отношение на подсъдимите П. М. ,Г. Миндев и Геро И. ,така и по отношение на И. И. Съдебните инстанции са отбелязали в мотивите си,че авторството на този подсъдим е доказано от св. Г чиито показания на досъдебното производство от 07.11.2008г. са депозирани по реда на чл.223 НПК пред съдия приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281,ал.1 т.1 НПК. Свидетелят е заявил,че подс. И. е бил с каруцата си , и на него той е платил сумата 260 лева стойността на 400 кг желязо от предадените нарязани парчета. В разпита пред съдия на л.34 от дос.пр. е посочил,че „И. и Геро караха двете каруци”. Освен това са приели,че тези показания съответстват и на показанията на св. Пл. Д. и Пл. Г. пред които подсъдимите П. и Г. М. и Г. И. са заявили,че подс. И. е бил с тях. Вярно е,че в съдебно заседание подсъдимите отричат участието на подс. И. И. в деянието,като единствено сочат,че едната от каруците,с които е пренесен нарязания на парчета железен стълб е негова собственост,както и че И. е бил в барчето на пункта където станала подялбата на парите и той получил сумата 20 лева. Първоинстанционният съд не е дал вяра на тези обяснения,а е кредитирал показанията на цитираните по-горе свидетели,което е негово суверенно право,мотиви за което е изложил по реда на чл.305,ал.3 НПК. Въззивният съд е обсъдил довода за авторството на деянието на подс. И. и също е приел,че показанията на свидетелите Г. Г. ,Пл. Димитров и Пл. Г. потвърждават участието на И. в инкриминираната кражба. Изложил е съображения в съответствие с изискванията на чл.339,ал.2 НПК. При извършената проверка на съдебните актове постановени от двете редовни съдебни инстанции,касационният състав не констатира съдилищата да са извършили нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 НПК,които да обуславят извод за отменяване на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане. Доказателствата по делото са събрани,проверени и анализирани съгласно разпоредбите на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК. Обсъдени са както тези които оневиняват подс. Иванов/а това са обясненията на останалите трима подсъдими/,така и показанията на свидетелите,които установяват действията на този подсъдим,обуславящи извод за участието му в кражбата. В този смисъл обсъждането на доказателствата е извършено при съблюдаване изискванията на процесуалния закон. Не е допуснато и нарушение на материалния закон по чл.348,ал.2 вр. ал.1 т.1 НПК. С оглед на доказаното по делото участие на подс. И. в кражбата,съдилищата са приложили законът който съответства на инкриминираното деяние-кражба по чл.196,ал.1 т.2 НК извършена при условието на опасен рецидив. Присъдата е постановена в съответствие с чл.303,ал.2 НПК и почива на безсъмнени доказателства за авторството на деянието на подс. И. ,а не на предположение както се поддържа в искането. По изложените съображения тъй като не са налице основания по чл.422,ал.1 т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело,искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Д. И. за възобновяване на внохд № 188/2009г. по описа на Сливенския окръжен съд,отменяване на постановеното решение № 62 от 25.05.2009г.,с което е потвърдена присъда № 206/11.03.2009г. по нохд № 40/2009г. на Районен съд гр. С. и връщане на делото за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: