4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 370 София, 17.07.2015 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Геника Михайлова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 3631 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №1250, постановено на 20.04.2015г. от Окръжен съд-Варна по ч.гр.д.№1020/2015г. е потвърдено определението, постановено по гр.д.№11422/2014г. по описа на Варненския районен съд, постановено в с.з. на 19.01.2015г., с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес. Определението е обжалвано от В. Д. П. с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в исковата молба наличието на правен интерес от предявяването на иска се аргументира само с правилното разрешаване на образуваното срещу ищеца дисциплинарно производство, след като в частната си жалба срещу определението за прекратяване е посочил, че освен наличието на преюдициално правоотношение по дисциплинарно производство, водено срещу него в Адвокатска колегия-В., извежда правния си интерес и от факта, че ответниците са подали жалба срещу него пред О. на Република България и оспорват правомерното представляване от него като адвокат на Ф. О. А. по гр.д.№3535/2013г. по описа на Варненския районен съд, ГО, ХХХV състав. Поддържа, че правния му интерес се основава и на обстоятелството, че никой няма право да петни доброто му име като адвокат, както пред О. на Република България, така и пред други лица и институции. Поддържа, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса имат ли право адвокатите да установяват съществуването или несъществуването на едно правно отношение-адвокат-клиент с иск по чл.124, ал.1 ГПК, когато имат правен интерес от това, който въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че в противоречие с практиката на ВКС съдът е приел, че няма правен интерес от предявяването на иска, въпреки че ответникът е оспорил предявения иск. В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК процесуалният представител на ответниците по жалбата Л. Х. А. и Д. С. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на иск за установяване, че между страните в периода м.август 2012г. до м.март 2013г. не е съществувало правоотношение между адвокат и клиент и по-специално за наличието на правен интерес от предявяването на иска. Посочено е, че правният интерес от завеждане на иска ищецът е аргументирал с правилното разрешаване на образуваното срещу него дисциплинарно производство, което е изложил в уточняваща молба. Прието е, че това обстоятелство в конкретния случай не обосновава наличие на правен интерес от предявяването на иска, тъй като в образуваното дисциплинарно производство всички предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност, вкл. обстоятелството били ли са ответниците клиенти на адвоката-ищец, подлежат на самостоятелна и независима преценка и съдът не може да обвърже дисциплинарния орган, ползващ се с изключителна компетентност по Закона за азвокатурата, със своите констатации. Поради това е прието, че и воденето на самостоятелно производство за установяване несъществуването на правоотношение между адвокат и клиент е лишено от правен интерес при така изложените от ищеца твърдения. Изложени са съображения, че наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В решение №230/28.06.2012г., постановено по реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на ІV ГО на ВКС по гр.д.№583/2011г., на което жалбоподателят се позовава в изложението към подадената частна жалба, е прието, че дори ищецът да не разполага с никакви доказателства за извънпроцесуалното поведение на ответника, с което той е дал повод за предявяване на установителния иск, необходимостта да бъда доказано такова поведение отпада, ако ответникът оспори предявения иск. В настоящия случай в подадената от В. Д. П. искова молба се твърди, че по жалба на ответниците АК-В. е образувала дисциплинарно дело срещу него, по което е обвинен, че е извършил дисциплинарно нарушение по чл.45, ал.1 от Закона за адвокатурата, като не е опазил тайната на своите клиенти Л. Х. А. и Д. С. А., както и че са оспорили правата му да представлява Ф. О. А. по гр.д.№3180/2013г. на В.-ІХ състав със същите твърдения, които обстоятелства пораждат правния му интерес от предявяването на иска. Към исковата молба е приложено и копие от жалбата до АК-В. и О. на Република България. Същите обстоятелства са посочени и в молба от 03.10.2014г., като в подадения на 10.11.2014г. отговор ответниците са оспорили иска с твърдения както за недопустимост, така и за неоснователност на същия, твърдейки, че са търсили и получавали правни услуги от ищеца не само в посочения период, но и повече от 10 години и са били негови клиенти. С оглед на особеностите на настоящия случай и обективираните в изходящи от страните молби техни изявления досежно осъществяването на описаните в исковата молба факти и обстоятелства, следва да се приеме, че въпросът за наличието на правен интерес от предявяването на иска и начина на установяването му, е разрешен от въззивния съд в противоречие с обективираната в решение №230/28.06.2012г., постановено по гр.д.№583/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО практика на ВКС, което обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият тричленен състав на І ГО на ВКС споделя становището, изразено в решение №230/28.06.2012г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№583/2011г. от тричленен състав на ІV ГО на ВКС. Поради тези съображения настоящият състав приема, че постановеното от Окръжен съд-Варна определение, с което е прието, че не е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване, че между страните в периода м.август 2012г. до м.март 2013г. не е съществувало правоотношение между адвокат и клиент, е неправилно. В подадената на 08.08.2014г. искова молба В. Д. П. твърди, че по жалба на ответниците АК-В. е образувала дисциплинарно дело срещу него, по което е обвинен, че е извършил дисциплинарно нарушение по чл.45, ал.1 от Закона за адвокатурата, като не е опазил тайната на своите клиенти, че същата жалба е изпратена и до О. на Република България, както и че със същите доводи, основани на твърдения , че такова правоотношение е съществувало помежду им, са оспорили правото му да представлява лицето Ф. О. А. в производството по гр.д.№3180/2013г. на В., ІХ състав, което поражда правен интерес да установи, че такова правоотношение не съществува. С исковата молба са представени подадените от Л. Х. А. и Д. С. А. жалби до АК-В. и О. на Република България, като в подадения отговор на исковата молба искът е оспорен с твърдение, че правоотношение между страните в качеството им на адвокат и клиент е съществувало не само в исковия период, но и в период от 10 години. Действително от представените доказателства се установява, че дисциплинарното производство пред АК-В. вече е приключило, но обстоятелството, че е подадена жалба и до О. на Република България, както и оспорването на представителната власт на В. Д. П. в производството по гр.д.№3180/2013г. обосновава наличие на правен интерес от предявяването на иска. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1250 на Окръжен съд-Варна, постановено на 20.04.2015г. по ч.гр.д.№1020/2015г. ОТМЕНЯ определение №1250, постановено от Окръжен съд-Варна на 20.04.2015г. по ч.гр.д.№1020/2015г. и потвърденото с него определение на Варненския районен съд, постановено в с.з. на 19.01.2015г., с което е прекратено производството по гр.д.№11422/2014г. и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№№11422/2015г. и за произнасяне по същество по предявения по реда на чл.124 ГПК иск. Председател: Членове: