4 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3001/2013 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 190 гр.София, 16.07. 2014 година В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на 22 октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 3001/2013 година Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ст.Г. от САК за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.7 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, ТК, І т.о. № 492/22.06.2004 год. по гр.дело № 35/2004 год. в частта му, с която съдът се е произнесъл по искането за присъждане на съдебни разноски за касационното производство като е приел, че не следва да се присъжда в полза на дружеството претендираното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 256 717 щ.долара, както и за отмяна на постановеното по реда на чл.192, ал.4 ГПК определение № 89/16.09.2004 год. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на касационното решение в частта му за разноските. Това определение е влязло в сила, като с определение № 108/16.11.2004 год. по т.дело № 163/2004 год. петчленен състав на ВКС, ТК е оставил в сила разпореждането на зам.-председателя на ВКС от 05.10.2004 год., с което е върната като недопустима частната жалба на [фирма], [населено място] против определение № 89/16.09.2004 год. по гр.дело № 35/2004 год. Позовавайки се на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.7 ГПК и представеното с молбата решение на Европейския съд по правата на човека, четвърто отделение [населено място], Франция молителят иска да бъде отменено решение № 492/22.06.2004 год. на ВКС, ТК в частта му за разноските както и постановеното по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ определение по гр.дело № 35/2004 год. и делото да се върне за ново разглеждане с указания за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата за отмяна Национална агенция по приходите [населено място] изразява становище, че същата е процесуално недопустима, а по същество – направените в нея оплаквания са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото и след преценка на направените оплаквания счита, че подадената молба за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: Отмяната по чл.303, ал.1 ГПК е извънредно средство за извънинстанционен контрол на съдебни актове, ползуващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които по своята същност са приравнени по правни последици на влезли в сила решения, тъй като разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Това следва от характера на института на отмяната, чиято цел е да се премахне при строго определени предпоставки силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, в който смисъл е и задължителната съдебна практика по този въпрос – т.2 от ППВС № 2/29.09.1977 год., което е запазило своето значение и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год. Съгласно т.18 ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение спорното материално право въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, но не и мотивите на самото решение. В този смисъл са и р.№ 33/25.03.2013 год. по т.дело № 140/2012 год.; р.№ 221/18.01.2013 год. по т.дело № 1270/2011 год. на ВКС, ТК и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Според константната съдебна практика на ВКС отговорността за разноските не е част от материалния спор, върху който се формира силата на пресъдено нещо с постановеното по делото решение, поради което както решението в частта му за разноските, така и определението по чл.192, ал.4 ГПК/отм./, респ.чл.248, ал.1 от сега действуващия ГПК за присъждане на съдебни разноски, не са от категорията съдебни актове, попадащи в предметния обхват на отмяната по чл.303 и сл.ГПК. В този смисъл са опр.№ 35/11.02.2013 год. по т.дело № 28/2013 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; опр.№ 136/27.06.2013 год. по т.дело № 1809/2013 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., потвърдено с опр.№ 664/08.10.2013 год. по ч.т.дело № 3496/2013 год. на ВКС, ТК, І т.о.; опр.№ 16/20.01.2014 год. по т.дело № 3257/2013 год. на ВКС, ТК, І т.о. и др. В случая, с оглед данните по делото, решението на тричленния състав на ВКС № 492/22.06.2004 год. в частта относно отказа да бъдат присъдени в полза на [фирма] съдебни разноски за касационното производство, както и определението по чл.192, ал.4 ГПК/отм./, постановени по гр.дело № 35/2004 год. не представляват актове, които се ползуват със сила на пресъдено нещо, нито попадат в посочената категория съдебни актове, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. По изложените съображения подадената молба за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.7 ГПК на решението на ВКС, ТК, І т.о.№ 492/22.06.2004 год. по гр.дело № 35/2004 год. в частта му за разноските, както и на определението по чл.192, ал.4 ГПК/отм./ № 89/16.09.2004 год., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ