5 решение по гр.д.№ 722 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 146 [населено място], 30.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 722 по описа за 2010 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т., В. И. Б. и П. И. Т. срещу решение от 26.01.2009 г. на Софийския градски съд, IV-Г въззивен състав, постановено по гр.д.№ 3745 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 06.07.2005 г. по гр.д.№ 8985 от 2004 г. на Софийския районен съд, 31 състав за отхвърляне на предявения от Т. И. Т., В. И. Б. и П. И. Т. срещу К. В. Д. и В. К. Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: празно място с площ от 1250 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1384, к.л.А-10-4-А по неободрения план на[населено място]- В. от 1990 г., за който по регулационния план на[населено място], одобрен с протокол № 24 от 30.03.2001 г. и решение № 39 на СОС е отреден УПИ XXIV-1384 в кв.52. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по жалбата К. В. Д. и В. К. Д. оспорват същата като недопустима и неоснователна. По делото е подадена и частна жалба срещу определение от 23.09.2009 г. на Софийския градски съд по същото дело, с което се изменя решението в частта за разноските. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1107 от 08.12.2010 г. на ВКС по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /допустимо ли е в производство по предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за земеделска земя, възстановена на ищците с решение на П. комисия, ищците да доказват наличието на материалноправни предпоставки за издаване на този административен акт /по-конкретно да доказват правото на собственост на своя наследодател върху имота/ с гласни доказателства и с доказателствата, посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, посочените в този член от закона писмени доказателства са достатъчно доказателство за установяване на правото на собственост на бившия собственик на земеделска земя пред поземлената комисия /сега общинска служба „З.”/. Поради това решението на ПК за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, издадено въз основа на извлечение от емлячен регистър, е материалноправно законосъобразно и като такова, заедно с приложената към него скица, има предвидения в чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ правен ефект- легитимира лицата, в чиято полза е постановено това решение, като собственици на земеделската земя, посочена в решението, и има действието на констативен нотариален акт за собственост. В този случай, ако трето лице оспорва обективираните в това решение на ПК вещни права, в негова тежест е да докаже, че притежава права, изключващи тези на лицето, в чиято полза е постановено решението на ПК. Ако третото лице противопоставя права върху имота към момента на неговото коопериране, то фактически въвежда за разглеждане спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който спор съгласно приетото в решение № 128 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 7 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и като такова задължително, може да се разгледа съвместно в производството по предявен иск по чл.108 от ЗС. При разглеждането и решаването на този спор за доказване правото на собственост на страните към момента на кооперирането на процесната земеделска земя са допустими всякакви доказателства, включително и свидетелски показания, установяващи давностно владение върху имота. В този смисъл правилна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 971 от 27.10.2008 г. по гр.д.№ 3343 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., според което по предявен иск за собственост, по който ищците се легитимират като собственици с решение на поземлена комисия, записването на процесния земеделски имот в емлячен регистър на името на наследодателя на ищците /респективно съществуването на други доказателства по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ/ е достатъчно, за да се приеме, че са били налице материалноправните предпоставки на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху този имот. С оглед на това разрешение на поставения по делото процесуален въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, след изменението на закона с ДВ бр.13 от 2007 г., в настоящото производство по чл.108 от ЗС ищците не могат да доказват правото на собственост на своя наследодател към минал момент с гласни доказателства, нито с доказателствата, посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като производството пред настоящата инстанция е второ, на основание чл.295, ал.2 от ГПК делото следва да бъде разгледано по същество от ВКС. Предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи поради следното: Представеното по делото решение на ОСЗГ „Нови И.” № 18-В1 от 31.05.2004 г. и скицата към него легитимират ищците като собственици на процесния имот. Осъществявайки инцидентен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на този административен акт, съдът констатира, че той е валиден и материалноправно законосъобразен: постановен е в предвидената от закона форма, от компетентен орган, по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред, съобразно с целите на закона и при спазване на материалноправните предпоставки за издаването му- с него е възстановена собствеността върху земеделски имот, бивша собственост на наследодателя на ищците В. С. М., чието право на собственост е установено с допустимо по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ писмено доказателство- декларация на В. С. М. за притежавани непокрити земеделски земи от 1949 г. Неоснователно е възражението на ответниците, че процесният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като се намирал в строителните граници на населеното място и бил в регулация. Съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат и тези включени в регулация земеделски земи, върху които не са изградени законни строежи или разрешения строеж не е започнал към 01.03.1991 г. В настоящия случай, процесният имот е бил земеделска земя към момента на кооперирането му, а понастоящем видно от заключението на вещото лице инж.П. и приложените скици е незастроен, поради което правото на собственост върху него подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението на ответниците, че притежаваният от наследодателя на ищците имот не е идентичен с имота, описан в исковата молба. Границите и точното местоположение на подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти се определя от натоварения от закона административен орган, осъществяващ реституцията на земеделските земи- тоест от Общинската служба „З.”. Трети лица, които не заявяват собствени права върху земеделския имот към момента на внасянето му в ТКЗС, не могат да оспорват по съдебен ред в рамките на установителен или осъдителен иск за собственост определените от ОСЗ граници на този имот. Доказването, че имотът не се намира в тези граници, е допустимо само по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато и насрещната страна е подала заявление за възстановяване на собствеността върху този имот и претендира за собственост върху него към датата на внасянето му в ТКЗС /в този смисъл е решение № 27 от 26.01.2011 г. по гр.д.№ 1687 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и като такова задължително за съдилищата в страната/. В настоящия случай ответниците, респ. техните праводатели К. В. Сотиров и Й. Т. М. не са заявявали за възстановяване процесната земеделска земя по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред, тоест между тях и ищците не съществува спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поради което и те не могат да оспорват посочените в решението на ОСЗГ „Нови И.” от 31.05.2004 г. граници на възстановения на ищците земеделски имот. Независимо от горното, от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза на инж.П. и комбинирана скица към него се установява, че закупеният от праводателите на ответниците с неформален договор от 25.05.1984 г. имот пл.№ 26 не е идентичен с процесния, а се намира на изток от него. Следователно праводателите на ответниците не са имали основание да владеят процесния имот. Ответниците /респективно техните праводатели/ не са могли да придобият имота и по давност, тъй като съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ изтеклата до 22.11.1997 г. давност върху подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти не се зачита, а от тази дата до завеждане на исковата молба по настоящото дело /19.10.2004 г./, която съгласно чл.116, ал.11, б.”б” от ЗЗД прекъсва давностния срок, не е изминал необходимия съгласно чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен срок за придобиване на имота по давност. Ответниците не са придобили имота и при условията на добросъвестно владение, тъй като от закупуването му с нотариален акт № 104 от 26.07.2000 г. до завеждане на иска на 19.10.2004 г. не са изминали 5 години, които съглсно чл.79, ал.2 от ЗС са необходими за придобиване на имота по давност при добросъвестно владение. Неоснователно е и възражението на ответниците, че спорът за собственост между ищците и праводателя на ответниците е решен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 6759 от 1999 г. на Софийския районен съд, поради което не може да се пререшава в настоящото производство. По горепосоченото дело предявеният от ищците иск за същия имот е бил предявен на друго основание- постановени в тяхна полза решения на ПК от 05.01.1995 г. и от 09.09.1999 г. След влизане в сила на това решение обаче е възникнал един нов правопораждащ юридически факт- постановено е валидно решение на ПК от 31.05.2004 г. за възстановяване на правото на собственост на ищците върху имота, което представлява ново основание за завеждане на нов иск за собственост. Тоест, предявеният по настоящото дело иск за собственост е с ново основание, поради което постановеното на друго основание решение по гр.д.№ 6759 от 1999 г. на Софийския районен съд няма сила на пресъдено нещо спрямо настоящия спор. По изложените съображения предявеният иск за собственост е основателен и като такъв следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер на 502,50 лв. /15 лв. държавна такса за завеждане на иска, 7,50 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 80 лв. държавна такса за касационно обжалване, 300 лв. адвокатски възнаграждения и 100 лв. възнаграждение за вещо лице/. С оглед изхода на делото основателна се явява и следва да бъде уважена и частната жалба на ищците срещу определението от 23.09.2009 г. по гр.д.№ 3745 от 2007 г на СГС., с което е било изменено въззивното решение в частта за разноските, като ищците са били осъдени да заплатят разноски на ответниците. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 26.01.2009 г. на Софийския градски съд, IV-Г въззивен състав, постановено по гр.д.№ 3745 от 2007 г., както и определение от 23.09.2009 г. по същото дело за изменение на това решение в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по предявения от Т. И. Т.- Е. [ЕГН], В. И. Б.- Е. [ЕГН] и П. И. Т.- Е. [ЕГН] и трите със съдебен адрес:[населено място], [улица] срещу К. В. Д.- Е. [ЕГН] от[населено място], ж.к.”О. купел”, бл.602, вх.А, ет.9, ап.25 и В. К. Д.- Е. [ЕГН] от[населено място], ж.к.”Л.”, бл.305, вх.Б, ет.2, ап.43 иск с правно основание чл.108 от ЗС, че Т. И. Т., В. И. Б. и П. И. Т. са собственици на основание решение на ОСЗГ „Нови И.” № 18-В1 от 31.05.2004 г. на следния недвижим имот: празно място с площ от 1250 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1384, к.л.А-10-4-А по неободрения план на[населено място]- В. от 1990 г., за който по регулационния план на[населено място], одобрен с протокол № 24 от 30.03.2001 г. и решение № 39 на СОС е отреден УПИ XXIV-1384 в кв.52 и който представлява част от имот № 077002 по картата на възстановената собственост на землището на[населено място], м.”Църна бара” и ОСЪЖДА К. В. Д. и В. К. Д. да им предадат горепосочения имот. ОСЪЖДА К. В. Д. и В. К. Д. с горепосочените адреси да заплатят на Т. И. Т., В. И. Б. и П. И. Т. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 502, 50 лв. /петстотин и два лева и петдесет стотинки/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.