Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 08.05.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 596 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационните жалби на ответниците [фирма], чрез пълномощника му адвокат Кл. Х. и И. Г. И., С. К. С., Г. А. Г., М. М. И., В. М. К. и Й. И. Й., чрез пълномощника им адвокат М. В., против въззивното решение от 21.04.2012 год. по гр. д. № 373/2011 год. на Добричкия окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение, с което по отношение на касаторите и другите ответници, физически лица, е признато правото на собственост на ищцовото дружество [фирма] върху недвижим имот в [населено място], представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор * с площ 13 699 кв. м., с построените в него сгради, подробно описани, и ответникът [фирма] е осъден да предаде на ищеца владението върху него. Оплакванията са за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите искат обезсилване на въззивното решение, респ. неговата отмяна, като претендират заплащане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбите – [фирма], чрез адв. М. Я., оспорва същите като неоснователни. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 628 от 11.12.2012 год. на ВКС. В него е прието, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за предпоставките на иска по чл. 108 ЗС е в противоречие с представеното от касаторите решение № 403 от 8.06.2005 год. по гр. д. № 935/2004 год. на ВКС, І г.о., в което е прието, че при иск за собственост ищецът на първо място следва да докаже своето право на собственост, като при позоваване на деривативен придобивен способ и при оспорване от ответниците на легитимацията на ищеца, последният следва да установи и правата на своя праводател. Това е дало основание да се приеме от настоящият състав наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението и по двете подадени касационни жалби. За да изложи съображения по поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове за собствеността на процесния имот са уважени, въззивният съд приел, че ищецът [фирма] се легитимира като собственик на основание придобивната сделка по нот. акт № */2001 год., към момента на сключването на който договор имотът е принадлежал на праводателя [фирма] и не е съществувала законова пречка за прехвърлянето му с оглед липсата на наложена възбрана по образуваното през 2000 год. изпълнително производство, съгласно чл. 343, ал. 2 ГПК /отм./. Поради това и не се настъпили последиците по чл. 345, ал. 2 ГПК /отм./ и сделката с този невъзбранен имот е породила вещнопрехвърлително действие в патримониума на ищцовото дружество. Ответниците, физически лица, взискатели по изпълнителното дело, не са придобили права по възлагането на имота на тях, тъй като към този момент той не е бил в патримониума на длъжника им – към датата на постановлението за възлагане 11.11.2004 год. имотът е бил продаден от [фирма] на [фирма], а оттук не са могли да прехвърлят права, каквито не са придобили, на ответника [фирма]. Упражняваната от последното дружество фактическа власт върху имота е без основание, поради което и искът за ревандикация на имота против него е уважен. Въззивният съд намерил възраженията на ответниците по исковете за нищожност на договора за покупко-продажба, въз основа на който се легитимира за собственик [фирма], за неоснователни – липсата на декларация за публични задължения на продавача не обуславя нищожност на договора, а с влязло в сила решение е прогласена относителната недействителност на сделката по отношение на държавата до размер на вземанията й, както и не е налице симулация на основание твърденията за свързани лица, неплащането на цената по договора, в която насока са били събраните във въззивното производство доказателства. Приел, че не е налице и придобивна давност по отношение дружеството ответник, с оглед липсата на предвидения в закона срок от датата на придобиването на имота по договора с ответниците, физически лица до предявяването на настоящите искове. Относно доводите за нарушения на условията по приватизационния договор от 1995 год. съдът приел, че не следва да бъдат обсъждани, с оглед въвеждането им след приключване на устните състезания пред него. Основното съображение за уважаване на иска за собственост е легитимацията на ищцовото дружество за собственик на основание покупко-продажбата с нот. акт №*/2001 год. от [фирма], която е произвела транслативен ефект, и липсата на такава за ответниците – за физическите лица на основание постановлението за възлагане на имота в качеството им на взискатели по изпълнителното производство против длъжника им [фирма], който към този момент не е бил собственик на имота, поради което и същите не са могли да прехвърлят собствеността на другия ответник [фирма], който поради това се намира в имота без основание. По поставения материалноправен въпрос настоящият състав споделя съображенията в представеното решение на ВКС по гр. д. № 935/2004 год. и счита тази практика за правилна. За да се проведе успешно иска по чл. 108 ЗС законодателят е предвидил три кумулативно предвидени предпоставки, като първата от тях е ищецът да установи, че е собственик на спорния имот. Защитата на ответника по оспорване на активната легитимация има за цел да обори основанието, на което ищецът поддържа да е придобил правото на собственост, независимо дали претендира той да е носител на спорното право на собственост. При релевирано производно придобиване е възможно ответникът да обори активната легитимация косвено, като отрече притежанието на правото от праводателя на ищеца, при което оспорване ищецът следва да установи и правата на своя праводател към момента на разпоредителната сделка. Действително в настоящия случай ответниците, физически лица, се позовават на придобиване на спорното право въз основа на възлагане в изпълнително производство с длъжник, праводателят на ищеца, но са поддържали и доводи за участие в процеса на преобразуване на държавната собственост чрез приватизацията на дружеството, което е свързано с правата им като съдружници в преобразуваното дружество. Тези доводи на защитата не са обсъдени от решаващият съд, а същите имат значение за обема на правото на собственост върху спорния имот, притежавано от търговското дружество, респ. предмет на прехвърлителната сделка в полза на ищеца. Данните по делото са за наличие на извършени от Л. М. и Зл. Б., в качеството им на длъжностни лица в приватизираното предприятие, престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за които са им наложени съответни наказания с присъда по НОХД № 226/2006 год. на Добричкия районен съд. Видно от мотивите към нея престъпната дейност е свързана с периода на приватизацията на държавното предприятие [фирма], извършена с договора от 4.08.1995 год., съгласно който като купувачи са участвали освен М. и Б., и физическите лица, ответници по иска, впоследствие съдружници в капитала на [фирма], видно от представеното по делото решение № 2 от 28.03.1996 год. по ф. д. № 2118/96 год. СГС. Същото решение е представено и при съставянето на констативения нот. акт № */97 год., с който [фирма] е признат за собственик на спорния имот, легитимиращ го за такъв и при продажбата му на ищеца. С оглед въведените възражения на ответниците против легитимацията на ищеца за собственик на спорния имот на твърдяното от него основание – покупко- продажбата с нот. акт от 2001 год. последният носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин правото на собственост на своя праводател, вкл. и относно преобразуването на дяловете на съдружниците в капитала на дружеството. Доказателства в тази насока не са представени по делото, поради което и с оглед данните за извършените престъпления от двете съдружнички М. и Б. по представената присъда на наказателния съд, направеният от въззивният съд извод, че ищецът се легитимира като собственик на релевираното придобивно основание се явява необоснован. В подкрепа на този извод на настоящата инстанция е и представеният протокол от 11.11.2004 год. по НОХД № 671/2004 год. на Добричкия районен съд за извършено от Зл. Б., като представител на [фирма], престъпление по чл. 313, ал. 2 НК по повод представяне при сключване на сделката с ищеца неистинска декларация по чл. 226, ал. 2 Д., както и обявяването на сделката по нот. акт № */2001 год. за относително недействителна по отношение на държавата до размера на посочените в решението от от 28.03.2007 год. по т. д. № 180/2006 год. на Добричкия окръжен съд суми. Горните доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните обосновават извода за недоказаност от страна на носещият доказателствената тежест ищец на принадлежността на правото на собственост в лицето на праводателя му по договора за покупко-продажбата, поради което и твърденията му, че е придобил правото на собственост на това придобивно основание са неоснователни. По делото не е установено чрез пълно и пряко доказване настъпването на вещнопрехвърлителния ефект по отношение материалното право по договора за покупко- продажбата по нот. акт № */2001 год., тъй като не е установено по несъмнен начин принадлежността му на дружеството, прехвърлител по него, за да се легитимира приобретателят като такъв. При този извод за недоказаността на първата от предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки относно легитимацията на ищеца, предявените искове за собственост са неоснователни, като съдът не следва да се произнася по евентуалните доводи на ответниците за притежавано от тях материално право. Относимостта на осъществената престъпна дейност от двама от съдружниците към приватизационния процес на предприятието се потвърждава и от данните за образуваното изпълнително производство срещу дружеството от 2000 год. Поради това и изводът на въззивния съд за липса на вещно право у длъжника по него към момента на възлагането също е необоснован от събраните доказателства, но той е и неотносим поради горните съображения за липса на доказателства относно активната материалноправна легитимация. С оглед горните съображения настоящият състав счита за неправилно въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността на направените изводи. След отмяната му при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се постанови друго решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, а ищецът следва да понесе направените от ответниците, касатори в настоящето производство разноски по представените от тях списъци по чл. 80 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 121 от 21.04.2012 год. по гр. д. № 373/2011 год. на Добричкия окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място] против Д. П. И., Т. Т. И., Г. Г. М., Л. В. Г., Й. С. С., А. Н. Й., В. И., М. П. П., П. П. П., Я. П. Е., С. С. Т., Г. Н. Т., Е. Ж. С., К. Г. К., М. Д. И., И. Г. И., С. К. С., Г. А. Г., М. М. И., В. М. К., Й. И. Й. и [фирма], [населено място], област Я. искове за собственост на недвижим имот в [населено място], представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор * с площ 13 699 кв. м., с построените в него сгради – бензиностанция, едноетажна сграда със застроена площ 24.22 кв. м., трафопост – стар, на един етаж, със застроена площ 11.25 кв. м., трафопост – нов, на един етаж, със застроена площ 137.86 кв. м., парова централа на един етаж, със застроена площ 202.84 кв. м. и за предаване на владението върху него, както и върху останалите построени в имота сгради от [фирма]. Осъжда [фирма] да заплати на И. Г. И., С. К. С., Г. А. Г., М. М. И., В. М. К. и Й. И. Й. направените по делото разноски общо в размер на 1 874 лв., а на [фирма] – 2 449.74 лв., съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца – [фирма], [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: