3 РЕШЕНИЕ N 167 С., 11.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 25октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 222-2009 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. С. от г.В. срещу въззивното решение от 11.11.08г. по т.д.№ 829/07г. на ОС-г.В.. Касаторът Т. Г. С. от г.В. обжалва решението, в частта му с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 200 лв. до 8000 лв. Касаторът Т. Г. С. поддържа в касационната жалба, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с чл.30 ал.7 ЗТ. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай са налице отменителните основания по чл.281т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба К. М., действаща като [фирма]-г.В. поддържа, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на туроператора за обезщетение за морални вреди. С определение №450/23.07.09г. по т.д. №222/09г. на ВКС-ТК втората касационна жалба-тази на К. М., действаща като [фирма]-г.В. не е допусната до касационно обжалване. Касационната жалба на Т. Г. С. от г.В. е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК. Тя е допусната до касационно обжалване с цит. определение № 450/23.07.09г. по т.д. № 222/09г. на ВКС-ТК, постановено на основание чл.288 ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281 ГПК приема следното: Материалноправните въпроси от значение за правилността на решението се свеждат до това възникнало ли е за ищеца в конкретния случай право на обезщетение и какви са неговите предели, а именно дължи ли се от туроператора обезщетение за неимуществени вреди поради неизпълнение на задължения по договора между страните от 7.09.05г.за туристическа услуга. Съгласно приложимото национално право-чл.30ал.7 от Закона за туризма/ЗТ/(И.. ДВ, бр. 39 от 2004 г., предишна ал. 6, бр. 42 от 2007 г.) туроператорът пряко или чрез туристическия агент предоставя на потребителя оригинал на застрахователната полица по застраховка "медицински разходи при болест и злополука на туриста" преди началото на пътуването. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че оригинал на застрахователната полица№[ЕГН], обективираща договор за групова застраховка ”помощ при пътуване”, сключена между [фирма] и [фирма], включваща и медицинските разходи при болест и злополука на туриста не е бил предоставен преди началото на пътуването на пострадалите от инцидента Т. Г. С.-ищец по делото и свидетеля Г. Й. Д., обстоятелство което сочи на неизпълнение на конкретно договорно задължение на туроператора [фирма]-организатор по смисъла на чл.2 т.2 от Директива №90/314/Е. от 13.06.1990г. Това задължение освен законово е и договорно, тъй като произтича пряко от императивната разпоредба на чл.30 ал.7 ЗТ-арг.от чл.26 ал.1 предл.І-во ЗЗД. Според постоянната практика на Върховния съд/ВС/ и на Върховния касационен съд/ВКС/границите на гражданската отговорност при неизпълнение на договорни задължения съгласно чл.82 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ включва обезщетение само за имуществени вреди, което обхваща претърпяната загуба и пропусната печалба, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Неимуществените/моралните/ вреди не са включени в границите на гражданската отговорност при неизпълнение на договорни задължения според действащото национално право. Те са включени единствено в границите на гражданската деликтна отговорност/чл.45-чл.54ЗЗД/, каквато не е налице в разглеждания случай, тъй като договорната отговорност изключва правната възможност да се реализира деликтна отговорност. Отговорността на туроператора е предмет на правно регулиране и на общностното право, обективирано в Директива №90/314/Е. от 13.06.1990г., обстоятелство което наложи настоящия състав да отправи до Съда на европейските общности на основание чл.628 ГПК и чл.629 ал.3 ГПК преюдициално запитване за произнасяне по следните въпроси: 1. Приложими ли са разпоредбите на Директива №90/314/Е. от 13.06.1990г. за конкретния случай, предмет на т.д.№ 222/2009г. на ВКС, Търговска колегия/ТК/. 2. Следва ли да носи отговорност за неимуществени/морални/ вреди туроператора- [фирма]-организатор по смисъла на чл.2 т.2 от Директива №90/314/Е. от 13.06.1990г. за неизпълнение на задължение по договора от 7.09.05г. за организирано пътуване с маршрут г.В.-г.И.-г.В. за периода 22.09.05г. до 26.09.05г., който е “туристически пакет” по смисъла на чл.2 от Директива №90/314/Е. от 13.06.1990г. С определение от 11.05.11г. по дело С-32/10 С.-Л. прие, че той съгласно своята постоянна практика е компетентен да тълкува разпоредбите на Директивите на Е. само относно тяхното прилагане в държавата-членка, от момента на нейното присъединяване в Европейския съюз, в който смисъл са Решение от 10.01.06г. по дело Yonos С-302/04, R., Решение от 14.06.07г. по дело Telefonika 02, Сzech R., C-64/06 и др. В конкретния случай спорното правоотношение между страните по делото е породено от договор, сключен на 7.09.05г. за организирано туристическо пътуване. Претърпените от ищеца морални вреди са пряка и непосредствена последица от виновно неизпълнение на задължение по този договор, обстоятелство което изключва ангажиране на гражданска отговорност за морални вреди от другата страна по договора [фирма]. Като е обосновал аналогичен краен извод въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба [фирма] не следва да се присъждат разноски за тази инстанция на основание чл.78 ал.3 ГПК, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното на основание чл.293 ал.1 ГПК ВКС-ТК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 11.11.08г. по т.д.№ 829/07г. на ОС-г.В.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: