Р Е Ш Е Н И Е № 64 София, 01.02. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА …………………и с участието на прокурора……….………….....….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 186 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 456/27.ІХ.2019 г., постановено по настоящето дело в производство по чл. 288 ГПК, касационният контрол по отношение атакуваното от синдика на чепеларското „Барс`4“ ЕООД (в Н.) решение на Пловдивския апелативен съд по т. д. № 289/2018 г. е бил допуснат на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: за проверка за вероятна недопустимост на това въззивно решение. В откритото съдебно заседание пред ВКС страните по делото, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани. Поради това меродавни са оплакванията на синдика К. П. И., изложени в касационната му жалба, както и становището и аргументите на ответника по касация К. С. К., обективирани в неговия писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден срещу жалбата. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на синдика на чепеларското „Барс`4“ ЕООД (в несъстоятелност), становището и аргументите на ответника по касация К. Сл. К., както и след като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, приема следното: Касационната жалба на синдика К. П. И. е частично основателна. Атакуваното с нея въззивно решение не е процесуално недопустим съдебен акт, но е неправилно. І. Съмнението за вероятно наличие на порок /по см. на чл. 281, т. 2 ГПК/ на този съдебен акт по съществото на спора е било с оглед надлежното процесуално представителство на ответното по отменителния иск на синдика с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ еднолично дружество с ограничена отговорност – предвид прекратяването на правомощията на неговите органи на основание влязлото в сила на 10.V.2017 г. решение № 197/28.ІV.2017 г. по чл. 710 ТЗ. Констатира се в тази връзка, включително и от служебните справки на настоящия съдебен състав на ВКС в Търговския регистър, че молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Барс`4“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/-гр. Ч., обл. С., е била подадена от последващ датата на извършване на процесната сделка негов управител – Ч. Хр. Г.. Последният е лице, различно от ответника К. С. К., съвместявал качествата на управител и едноличен собственик на неговия капитал в продължение на повече от 7 години, в периода 4.ХІ.2008 г. – 2.ІІІ.2016 г., следователно и през месеците декември 2015 г. и февруари 2016 г., попадащи в релевантния двугодишен срок от изпълнение на задължението за заявяване по чл. 626 ТЗ. Ноторно е, че с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника изгубват процесуалната си представителна власт спрямо всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, уреждаща ограничени представителни правомощия на длъжника, съответно на неговите органи, когато той е юридическо лице /чл. 63, ал. 3 ТЗ/, „да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са предоставени изрично на синдика“. Понеже цитираната разпоредба визира производството по чл. 649 ТЗ по предявяване на отменителен иск, какъвто в процесния случай е и главният иск на синдика К. П. И. с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, първият ответник по него, а именно „Барс`4“ ЕООД (в Н.), надлежно е могъл да се представлява – по изричното правило на чл. 635, ал. 3 ТЗ - от сега действащия негов управител Ч. Хр. Г., фигуриращ в ТР, макар и с „прекратени правомощия“. Следователно правото на иск на синдика И. е било надлежно упражнено, щом като не е съществувала необходимост от назначаване /по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК/ на особен представител на ответното по отменителния иск с правно основание по чл. 647, ал. 1 т. 6 ТЗ еднолично дружество с ограничена отговорност, обявено към датата на завеждане на същото исково производство в несъстоятелност. Хипотезата би била различна, ако в ТР нямаше вписан управител на „Барс`4“ ЕООС (в Н.). Предвид констатацията за валидно учредяване на исковия процес, резултат от който е атакуваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, последното ще следва да се преценява като процесуално допустим съдебен акт. ІІ. Не може да бъде споделен обаче решаващият правен извод на състава на Пловдивския апелативен съд за липса на правен интерес за воденето от синдика К. П. И. на точно този изрично предвиден отменителен иск: по т. 6 на чл. 647, ал. 1 ТЗ. Напротив, наличието на правен интерес в случая произтича от характера на иска като конститутивен и се предпоставя от несъмненото качество на двамата ответници по него като „свързани лица“ - по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на Търговския закон. Налице е и предпоставката относно срока на взетото от втория ответник решение и последвалите от него три транзакции - като извършени преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Ето защо, въпрос не на процесуална, а на активна материалноправна легитимация, а оттам - по основателността, а не по допустимостта на първата от двете претенции, е обстоятелството дали има характера на сделка, увреждаща кредиторите, решението на едноличния собственик на капитала на ответното ЕООД да си разпредели дивидент в размер на цялата нетна печалба от дейността на юридическото лице до м. декември на 2015 г., респ. дали такова негово действие, като „особен вид сделка“ – по сполучливия израз в т. 1 от ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/02 г., има само вътрешнодружествени последици – при съответното съобразяване на разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ. Достатъчно е тогавашното съвпадане у едно и също физическо лице, а именно вторият ответник К.. Сл. К., на качествата на волеобразуващ и волеизразяващ орган на сега обявеното в несъстоятелност ЕООД: предвид данните по делото, че през релевантния двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и по-конкретно през месеците декември`2015 г. и февруари`2016 г., К. е бил и управител, и едноличен собственик на капитала на това търговско дружество. В заключение, като неправилно /незаконосъобразно/, атакуваното въззивно решение ще следва да бъде отменено в прекратителната му част по конститутивния иск с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Производството по този субективно съединен иск не следва да се прекратява, а да продължи с надлежно представляваните в него двама ответници, като се дължи произнасяне по съществото на претенцията при съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК досежно тежестта на доказване на увреждащия характер на договор по чл. 147, ал. 3 ТЗ, при това без да е необходимо в конкретната хипотеза на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ увреждането да бъде съществено. /Вж. Р. № 56/1.VІІІ.2018 г. на І-во т.о. по т. д. № 1538/2017 г./. По обусловения осъдителен иск на синдика К. П. И. срещу ответника К. Сл. К.: Решението на въззивния съд, съдържащо разнопосочно произнасяне по съществото на кондикционния иск на синдика с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, ответник по който е единствено физическото лице К. С. К., ще следва да бъдат отменено - предвид характера на този осъдителен иск като „обусловен“, според терминологията на чл. 649, ал. 2 ТЗ. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 226 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 20.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 289/2018 г., В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд на кумулативно съединените искове на синдика К. П. И. с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ срещу двамата ответници в исковата молба и по осъдителния - с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен само срещу втория ответник физическо лице, с горните задължителни указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 186 по описа за 2019 г.