Р Е Ш Е Н И Е № 613 Град София, 20.12.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова При участието на секретаря Цекова В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 614/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена от ГС-София /СГС/ на 01.07.10 г.по В.Н.О.Х.Д. 2053/10 г. по описа на същия съд, НО,5 въззивен състав, е отменена оправдателна присъда, постановена от РС-София /СРС/, НО, 1 състав, на 16.03.09 г.по Н.О.Х.Д.7196/08 г. и подсъдимият Л. С. Ц. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.209,ал.1 НК, като вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца. Уважен е предявеният от конституираната като гражданска ищца Ц. Х. иск за имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.03.07 г. Срещу тази присъда на 12.07.10 г. по пощата подсъдимият е изпратил жалба, но я е адресирал директно до ВКС на РБ. Същата е постъпила в регистратурата на ВКС на 13.07.10 г. и е върната на Ц. за депозиране чрез компетентния съд. Тъй като това не е сторено веднага, по-късно подадената жалба от подсъдимия е върната от СГС с определение, постановено на 30.07.10 г., като просрочена. В образувана по искане на Ц. процедура за възстановяване на срока на атакуване на второстепенния съдебен акт пред СГС, е констатирано, че действително е имало налична жалба срещу присъдата, отправена от подсъдимия в срок, макар и пред ВКС, поради което с определение, постановено от състав на второстепенния съд на 29.10.10 г.,делото е изпратено на върховната съдебна инстанция по наказателни дела за образуване на касационно наказателно дело по реда на глава 23 НПК. В тази връзка е образувано настоящото съдебно производство. Същевременно подсъдимият е депозирал в ксерокопие жалбата, която е бил насочил директно към ВКС. От нея е видно, че се атакува в цялост присъдата на СГС и се изразява желание за преразглеждане на делото. Депозирана е и жалба, която има съдържание на искане по реда на глава 33 НПК. В нея на първо място са описани неблагополучията по препращане и връщане на редовната жалба на дееца от съдебните инстанции. Моли се,ако не бъде прието производството за разглеждане по общия ред, да се приложи процедурата по гл.33 НПК и да се установи на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК допускане на съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие и обсъждане на доказателствата, необходимост от правилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник не се явяват,но са депозирани писмени бележки,в които е преповторено част от съдържанието по искането за възобновяване в процедурен план, както и се изтъкват съображения за всички касационни основания, въздигнати в нормата на чл.348,ал.1 НПК. Представителят на ВКП моли жалбата да бъде оставена без уважение. Частният обвинител и граждански ищец Х.,редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена молба от повереника адвокат В., в която е отправено финално искане за оставяне на жалбата без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и искането на Ц., като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Имайки предвид депозиране на жалба срещу присъдата на СГС в срока на атакуване, макар и директно изпратена на ВКС, настоящата инстанция намира, че същата е подадена в срок и образуваното по общия ред производство действително следва да се разглежда в процедура по глава 23 НПК /чл.346,т.2,пр.1 НПК/. Същевременно ангажиране на касационни основания е направено в допълнителната молба, претендираща да бъде искане за образуване на производство по реда на глава 33 НПК,както и в постъпилите писмени бележки. Те именно се взимат под внимание при ревизиране на атакувания съдебен акт, като се обобщават възведените в тях доводи. Следва незабавно да се отбележи,че отразеното общо недоволство срещу присъдата на СГС касае неконкретизирани допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното и в хода на съдебното производство от една страна. От друга, се претендира наличие на процедурни недъзи при обсъждане на приложените доказателства, без да се сочат конкретни аргументи. Доколкото ВКС би могъл да приеме,че жалбата не визира в същински вид в себе си несъществуващото касационно основание необоснованост, а процесуални нарушения,довели до незаконосъобразно формирана съдебна воля, произнасянето по същество е в този смисъл. Несъстоятелна е тезата на касатора за допускане на процесуални нарушения в хода на досъдебното и на съдебното производство. Поради непосочване на конкретни такива позицията носи белег на декларативност. ВКС не съзира да са допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК. Що се касае до оплакването за едностранчива оценка на приложените доказателства, проследяването на процесуалната действителност извежда до заключение за законосъобразен подход при допускане,събиране, проверка и анализ на доказателствените материали и за логически вярна и правно обезпечена тяхна интерпретация от страна на второстепенния съдебен състав. Правомощията на върховната съдебна инстанция по наказателни дела не обхващат собствен преглед на фактологията по приетата престъпна дейност в контекста на лична преценка на доказателствата. Обратното би означавало ВКС да се произнася по необоснованост,която не е касационно основание. А това е така, тъй като касационната инстанция, за разлика от долустоящите съдилища, е инстанция единствено по правото. В този смисъл тя следи, ако е сезирана, за законосъобразен начин на формулиране на позиция на долустепенния съд, без да се намесва в неговата суверенна оценка при липса на пороци при формиране на волята му. Отсъствието на процесуални нарушения при постановяване на осъдителния срещу Ц. съдебен акт води до извод и за неналичие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на материалния закон. Няма предпоставки да се приеме и че наложеното на касатора наказание е явно несправедливо. В мотивите към атакувания съдебен акт са изложени пространни аргументи,относими към несъставомерните субективни елементи,сред които се съзират и смекчаващи вината обстоятелства. Макар и в допълнителните бележки към жалбата да е отразено,че определени такива не са зачетени, не е посочено какво се има предвид, за да бъде обсъдено от ВКС. Очевидно е освен това, че девет месеца лишаване от свобода, каквото е наложеното на Ц. наказание, съотнесено към максимума на наказанието, предвидено в санкционната част на материалноправната норма на чл.209,ал.1 НК, сочи на извод за индивидуализиране на отговорността на касатора при съществен принос на облекчаващи отговорността фактори. Затова не се наблюдава и наличие на касационното основание по чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда, постановена на 01.07.10 г.от СГС, НО, 5 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.2053/10 г.по описа на същия съд и състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/