Р Е Ш Е Н И Е № 251 гр. София, 22.08.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на прокурора …………………………………………. при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдия Г. И. т.дело № 957 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. И. Г. З. чрез адв. Г. Г. обжалва решение № 814 от 21.12.2022 г. по т.д. 1040/21 г. АС-София, с което е потвърдено решение № 261141 от 16.07.2021 г. по т.д. 815/20 г, СГС, VI-21, с което са отхвърлени исковете на И. З. за отмяна на взетите решения на Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, проведено на 23.03.2020 г. по т. 1, 2, 6 и 7 за приемане на К. Г. Х. за съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от новоприетия съдружник, за промяна на седалището на дружеството и изменение на дружествения договор и е осъден „Изамет 1991“ ООД да заплати разноски на И. З. от 640 лв. Касационният жалбоподател излага съображения относно допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Въззивният съд правилно бил оставил без движение исковата молба, като с молба И. З. бил уточнил петитума по отношение на решенията на Общото събрание на съдружниците, обективирани в т. 1, 2,3,4, 6 и 7 от протокола от 23.03.2020 г. Допуснатото частично уточнение било неправилно. С мотивите, с които съдът не бил допуснал уточнение по т. 1, 2,4, 6 и 7 всъщност се произнасял по същество на делото, а не по допустимост. Била налице нищожност на решенията по т. 1, 2, 4,6 и 7. Този порок не можел да бъде саниран и това обуславяло извод, че решението на въззивния съд подлежи на отмяна. Твърди, че съдът неправилно бил определил правната квалификация на предявените искове, като не били дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти и разпраделението на доказателствената тежест. Не били допуснати доказателства, които своевременно били поискани. Неправилно било и отхвърлянето на исковете на основание накърняване на добрите нрави и противоречие със закона. В случай, че се запази решението за увеличение на капитала, то щяло намали участието му, което би увредило интересите на взискателя. Това било заобикаляне на забраната, предвидена в чл. 451, ал. 1 ГПК. Нямало воля за взетите решения. Заобикалянето на закона не било коментирано, съдът не бил го обсъдил, като това заобикаляне било поради наличие на вписани запори към 23.3.2020 г. Прикритата сделка била разпореждане с дружествени дялове, то било налице ограничението съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК. Към този момент съдружниците И. З. и Я. З. притежавали съответно 60 % и 40 % от капитала. Приемането на нов съдружник и записването на 20 дружествени дяла на стойност 1000 лв било в противоречие на принципите на справедливост, добросъвестност в търговските взаимоотношения и предотвратяване на справедливото облагодетелстване, защитени с нормите на чл. 20 от ЗЗД, чл. 289 от ТЗ и чл. 302 от ТЗ. Освен това съдът не бил проследил сам нищожността на правните сделки, в нарушение на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР 1/20 г. на ОСГТК на ВКС. Излага подробни съображения. Съдът неправилно бил отказал да разгледа предявените на сочените основания искове, отделно е следвало да бъде разгледано и основанието, заявено с допълнителната искова молба, досежно невзети решения, за които бил оформен протокол – основание по чл. 75 от ТЗ, тъй като нямало установени преклузивни срокове за навеждане основания за нищожност. Оспорва доводите на третото лице помагач К. Х. относно липсата на правен интерес за предявяване на исковете, поради прекратяване на участието му, на основание чл.125, ал. 2 от ТЗ. Счита, че изявлението за прекратяване на членството в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, е отправено преди приемането на Х. за съдружник и не би могло да прояви действие, тъй като биха липсвали съдружници. Това изявление не било провело действие спрямо дружеството. Молбите не били насочени към последиците за прекратяване на членство. Моли да се отмени решението на въззивния съд със законните последици. Третото лице помагач, К. Х. чрез адв. В. В. оспорва касационната жалба. Счита, че съдът правилно е определил правната квалификация на предявените искове. Искането било изрично за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците, нямало искане за установяване нищожност или недействителност. Нямало основание за разглеждане на иск с правно основание чл. 75 от ТЗ. Решенията на Общото събрание на съдружниците били многостранна сделка и правилата на чл. 26 от ЗЗД не били приложими. Счита, че по спора относно нищожността на решенията било образувано друго дело т.д. 1301/20 г. на СГС. Излага подробни съображения за правната същност на решенията на Общото събрание на съдружниците, както и за очертания спор по делото. По отношение на служебното задължение на въззивния съд да следи за нищожността на правни сделки, излага съображения, че оспорените решения не представляват правни сделки. Оспорва правото на жалба на касационния жалбоподател, тъй като нямал качеството съдружник към момента на вземане на решенията. Третото лице помагач, К. Г. Х. чрез адв. В. В. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за обявяване за нищожни, по исковете на И. З., на взетите решения на ОСС на 23.03.2020 г. по т. 3 и т. 4. Счита, че липсват предявени искове за нищожност на решенията по т. 3 и т. 4 от решението на Общото събрание на съдружнците от 23.03.2020 г. Оспорва изводите на въззивния съд относно правния интерес на И. З. да предяви искове, с които да оспори решенията, като счита, че неправилно съдът не бил зачел изявлението, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, отправено от И. З., за прекратяване на членството му в дружеството. На 07.05.2020 г. по партидата на дружеството било налице заявление образец А4 относно заявяване на обстоятелства заличаване като съдружници на И. и Я. Златанови и вписване като едноличен собственик на капитала на К. Х. като били приложени заявленията за напускане на двамата, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Към момента на входиране на цитираното заявление било налице решение на Общото събрание на съдружниците по протокол със заверка на подписите от 23.03.2020 и нотариална заверка на съдържанието № 3959/23.03.2020 г. и № 3960/23.03.2020 г. том III, акт 148 по описа на Нотариус В. И., като било взето решение по т. 3 за освобождаване на управител И. З. и с решение по т. 4 за управител бил избран К. Х.. Решенията действали веднага между съдружниците, конкретно решението за избор на управител. Така решението от 23.03.2020 г. било провело действие в частта, с която той, К. Х., бил избран за управител на „Изамет 1991“ ООД, веднага. С достигане на изявлението до него, вече в качеството му на управител, следвало да се приеме, че дружеството е уведомено. С уведомяването настъпвало и прекратвяане на членството на И. З.. Това обуславяло извод, че нямал правен интерес да предяви искове за нищожност или искове за отмяна на взетите решения от съдружниците на 23.03.2020 г. Решенията на съда, с които била прогласена нищожността на решенията по т. 3 и 4, били неправилни. Моли да се отмени решението в обжалваната от него част. Ответникът по касационната жалба на К. Г. Х., И. Г. З. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че е легитимиран да оспорва решенията на Общото събрание на съдружниците, индивидуализирани по-горе. Счита, че изявлението за прекратяване на участие на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, не било достигнало до дружеството. Дори и да се приемело, че изявлението било достигнало до дружеството, то това било станало на 24.03.2020 г, докато атакуваното решение било от 23.03.2020 г. Излага съображения относно правилността на решението на въззивния съд, по отношение на т. 3 и т. 4 от процесното решение на Общото събрание на съдружниците. Върховният касационен съд, състав на Второто търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 2402 от 16.09.2024 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, за необходимостта от проверка допустимостта на решението на въззивния съд. Въззивният съд е бил сезиран с въззивни жалби от И. З. в частта, с която са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на взетите решения на Общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г., по т. 1, 2, 6 и 7, съответно за приемане на К. Х. като съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от новоприетия съдружник, за промяна на седалището на дружеството и за изменение на дружествения договор и въззивна жалба на третото лице помагач, К. Х. (встъпило по свой почин, по реда на чл. 218 от ГПК, на страната на ответника пред СГС) срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, с която по исковете на И. З. са обявени за нищожни решенията на Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г. по т. 3 и 4 от дневния ред - за освобождаване на Я. З. и И. З. като управители на дружеството и за избор на К. Х. за управител на дружеството. И. З. в отговора си на въззивната жалба, подадена от Х., е подчертал, че се позовава на нищожност на процесните решения на Общото събрание на съдружниците. Освен това И. З. е подал и насрещна въззивна жалба на въззивната жалба на Кр. Х., като И. З. имал интерес и бил предявил иск за нищожност на решението на общото събрание на съдружниците, който не бил разгледан от първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че съдът следва да се произнесе по този иск. Въззивният съд е установил, че Я. З. и И. З. към 20.03.2020 г. са съдружници в дружеството „Изамет 1991“ ООД. Също така е установил наличието на протокол от 20.03.2023 г. на Общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена на същата дата от помощник на нотариус Надежда Д. с № 329, удостоверяващ взети от органа на дружеството решения, а именно: по т. 1 за продажба на собствените на „Изамет 1991“ ООД дялове от капитала на други дружества – „Изамет Транс“ЕООД, „Изамет 01“ ЕООД, „Изамет 05“ЕООД, „Изи Строй“ЕООД и „Изамет Инвест“ЕООД, на К. Х. срещу цена, не по-малка от тяхната номинална стойност; по т. 2 за приемане на К. Х. като съдружник в „Изамет 1991“ ООД; по т. 3 – за даване на съгласие двамата съдружници Я. З. и И. З. да прехвърлят чрез продажба на К. Х. собствените си дружествени дялове. Констатирано е, че поради продажба на дяловете си на Х., участието на И. З. и Я. З. в дружеството е прекратено, поради което удостоверените с протокола решения по т. 4 - 9 са взети от К. Х. като едноличен собственик на капитала, а именно по т. 4, за освобождаване на И. З. и Я. З. като управители на дружеството и за освобождаването им от отговорност, и по т. 5 – за избор на третото лице помагач К. Х. за негов управител, по т. 7 за промяна на адреса на управление на дружеството и за приемане на дружествен договор с отразяване на промените, произтичащи от взетите 6 решения. Също така е установил наличието на протокол от проведено на 23.03.2020 г. Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, на което според същия протокол, са присъствали двамата съдружници и управители И. З. и Я. З., както и третото лице помагач К. Х., като в него изрично било посочено, че това събрание е проведено без спазване на процедурните правила за неговото свикване, с което съдружниците изрично са се съгласили. Установено е съдържанието на решенията на съдружниците както следва: по т. 1 от дневния ред, общото събрание взело решение за приемане на К. Х. като съдружник в „Изамет 1991“ООД; по т. 2 - за увеличаване капитала на дружеството от 5000 лв., разпределен на 100 дружествени дяла, всеки на стойност от 50 лв., на 6000 лв. разпределени на 120 дяла, със същата номинална стойност на всеки от тях, като новите 20 дружествени дяла се поемат от новоприетия съдружник; по т. 3 – за освобождаването от длъжност и отговорност на управителите Я. З. и И. З., и за избор на новоприетия съдружник за управител на дружеството; по т. 5 за упълномощаване на И. З. да сключи договор за възлагане на управлението с новия управител К. Х. , по т. 6 за промяна на адреса на управление на дружеството в [населено място], [улица], ет.3, офис № 6 и по т. 7 – за приемане на нов устав на „Изамет 1991“ООД, в който са отразени промените, произтичащи от взетите решения. Прието е, че протоколът има удостоверяване на подписите на съдружниците и съдържанието на протокола са удостоверени на същата дата – 23.03.2020 г. от Нотариус И., с рег.№ 271, съответно на подписите със заверка рег. № 3959 и на съдържанието – с рег.№ 3960. С протокол от 27.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието от същата дата, извършена от нотариус И., с рег.№ 271, съдружниците И. З., Я. З. и К. Х. са взели решение за поправка на фактическа грешка в протокола от общото събрание на съдружниците от 20.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието от нотариус Д. с рег.№ 329, като след т. 9 се прибавя текст, съгласно който решенията по точки 2 до 9 влизат в сила след отмяната на вписаните по партидата на „Изамет 1991“ООД запори върху дружествените дялове на съдружниците И. З. и Я. З.. Въззивният съд е приел, че е съставен протокол от същата дата - 27.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена от нотариус И.. От така обективирания протокол съдът е приел, че съдружниците били взели решение за отмяна на решенията на общото събрание от 20.03.2020 г., по точки от 2 до 9 вкл., без тези по т. 1 от същия протокол, т. е. на същите решения, които в решението си от същата дата са удостоверени като взети от общото събрание, проведено на 20.03.2020 г., като чрез поправка на протокола, съставен за провеждането му, са отложили действието им до вдигането на наложените запори върху дяловете на съдружниците. Установено е, че Я. З. е бил задържан под стража, като мярка за неотклонение по реда на НПК и на 23.03.2020 г. е било разрешено да бъде посетен от нотариус за извършване на нотариални удостоверителни действия. Въззивният съд е възприел свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Х. Х., като е приел, че същият е работил като шофьор на ищеца И. З. и е обсъдил показанията му с оглед евентуална заинтересованост на свидетеля. Въззивният съд е възприел показанията на този свидетел, като да не бил присъствал на „такава ситуация, в която някой да заплашва“ И. З., както и че свидетелствал, че виждал неговия син Я. З. през 2018 – 2019 г. Възприети са показанията, че И. З. бил споделил със свидетеля, че е заплашен, „ако не подпише „някакви документи“ няма да бъде направена хемодиализа на сина му.“ Посочил, че на 23.03.2020 г. И. З. бил посетил кантора на нотариус, намираща се на [улица], при което по впечатления на свидетеля И. З. бил „видимо ядосан и притеснен“. Възприети са показанията на свидетелката К., която заявила, че К. Х. бил заведен в нейния офис от И. З., който го представил като купувач на фирмите си. Посочила е, че дружеството имало множество задължения и били отменени решения за покупко-продажба на дялове, взето решение за увеличаване на капитала, като новите дялове бъдат поети от К. Х.. Възприети са показанията на свидетелката, че документите – решения на общото събрание на дружеството, били подписани в болница „Лозенец“, но тя присъствала при подписването от И. З. и К. Х. и не била допусната да присъства при подписването от Я. З., който се намирал в друго помещение, за извършване на хемодиализа. Възприета е и оценката на свидетелката, че не е забелязала И. З. да е „притеснен, неадекватен, ядосан, уплашен“, напротив, всички били в „страхотно настроение“, като по този начин се приключвал многогодишен спор между бащата и сина в качеството им на съдружници. Възприети са от въззивния съд показанията на свидетелката, че два пъти е ходила в болница „Лозенец“ когато и там е ходила нотариус И., съответно на 20.03.2020 г. и на 23.03.2020 г. Новият адрес на управление на „Изамет 1991“ ООД , [улица], ет. 3, офис 6 бил на нейната кантора, което било прието по искане на И. З., чийто офис по това време не функционирал. Промяната на адреса на управление била необходима, за да се приема документацията на дружеството. Свидетелката била заявила обстоятелствата за вписване, за което имало пълномощно, но не е отговорила дали има сключен договор за правна помощ с К. Х.. Относно оспорените решения, т. 3 (освобождаване от длъжност и отговорност на управителите Я. и И. Златанови) и т. 4 (избор на управител К. Х.), взети на 23.03.2020 г., въззивният съд е приел, че нищожни са решенията, които са извън компетентността на Общото събрание на съдружниците, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Позовавайки се на трайната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че ново решение, с предмет, идентичен с предмета на предходно решение на Общото събрание на съдружниците, е лишено от предмет, тъй като е взето извън материалната компетентност на Общото събрание на съдружниците и поради това нищожно. Действителността и законосъобразността, материална и процесуална, на решенията на органите на търговските дружества се преценявала към момента на тяхното приемане и те нямали обратно действие, а само такова занапред, като и пораждали незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците, поради което тяхната отмяна от същия дружествен орган не била от естество да санира нищожността на постановеното преди това идентично решение. Решението от 23.03.2020 г., т. 4 и т. 5 не било провело правно действие, тъй като идентично решение било взето от дружеството преди това, на 20.03.2020 г. Приети са за неоснователни оплакванията на въззивния жалбоподател И. З. затова, че съдът не бил разгледал доводите относно нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците по т. 1, 2, 6 и 7 , поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Позовавайки се на разясненията в ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че нищожността на решенията на Общото събрание на съдружниците в ООД е налице тогава когато противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ. Това тълкувателно разрешение било мотивирано с характера на правата и задълженията на участниците в търговското дружество, регламентирани с учредителния акт, които не били насрещни, а такива спрямо учреденото юридическо лице за постигане на общата цел, за която то е създадено, поради което и правоотношенията в дружеството са членствени, облигационните връзки между членовете и между тях и органите на дружеството били вторични и произтичали от наличието на валидно членствено правоотношение. Решенията на Общото събрание на съдружниците не можели да се квалифицират като сделки и поради това, критериите за нищожност и унищожаемост, предвидени в ЗЗД, не били приложими. По отношение на доводите на въззивния жалбоподател И. З., че съдът не бил се произнесъл по въведените основания относно „несъществуващи“, „невзети решения“, тъй като на 23.03.2020 г. такова решение не било взето, защото такова събрание не било свикано и проведено, въззивният съд е приел, че тези основаня не са въведени в предвидения процесуален срок, съгласно ГПК и поради това не са част от предмета на делото. В исковата молба не били въведени твърдения за това, че такова Общо събрание на съдружниците не било проведено. Въззивният съд, позовавайки се на Тълкувателно решение 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е приел, че липсващо невзето решение е това, което е постановено при неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не било съществувало и то към датата на регистърното решeние. От изложеното било видно, че цитираният тълкувателен акт дефинитивно свързвал понятието „невзето решение“ с липсата на външно обективирана воля на съдружниците за неговото приемане, като в този случай обект на неистинското удостоверяване бил самият факт на взимане на решението , а не другите обстоятелства, свързани с него. Нормата на чл. 139, ал. 2 от ТЗ предвиждала възможност решенията на Общото събрание на съдружниците да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласие за тях. Въззивният съд е изразил становище, че в тази хипотеза е достатъчно всички съдружници да са подписали протокола като диспозитивен документ, удостоверяващ съгласието с взетите решения, независимо, че в устава или закона било предвидено приемането им с мнозинство, т.е. било достатъчно всички съдружници да изразят обща воля за приемане на решение, за да се приеме, че такова е действително взето. Протоколът от 23.03.2020 г. бил подписан от всички съдружници, т.е. удостоверените с него решения били приети не с мнозинство, а с единодушие, поради което не била налице хипотеза на липсващи, невзети решения, а на такива, за които съдружниците са изразили писмено съгласие. Така е приравнил решението към взето неприсъствено решение, на основание чл. 139, ал. 2 от ТЗ. Отречено е наличието на подписване на решенията под психическа принуда от ищеца. Този извод е приет, като отново е посочено задължителното тълкуване с ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което правилата относно сделките не могат да се приложат към решенията на Общото събрание на съдружниците. Ако волята на член на търговско дружество при свикване на Общо събрание на съдружниците и при гласуване на дадено решение е опорочена, това не рефлектирало върху кворума при провеждането и вземането на решение от Общото събрание на съдружниците. Ако били нарушени нормите на кворум при провеждане на общо събрание или за мнозинство при гласуването на дадено решение, то подлежи на отмяна на основание чл. 74 ТЗ, а не на унищожаване. С оглед преценка на доказателствата е прието, че И. З. не е бил заплашван. Насрещната въззивна жалба, подадена от И. З., е оставена без разглеждане. Прието е, че формулираните твърдения в исковата молба за невзето решение, несъществуващо, обективирано в протокол от 23.03.2020 г., свързано с искане за прогласяване на нищожност, е несвоевременно заявено и по същество представлява нов иск, по смисъла на чл. 211 от ГПК, което било недопустимо в хода на въззивното производство. Процесуалната допустимост на обжалваното с касационна жалба съдебно решение се обуславя от ненадлежно упражняване на правото на иск. За съществуване на правото на иск и за преценка на надлежното му упражняване, съдът следва да е сезиран с редовна искова молба, в която предявените искове да са посочени явно в своите субективни и обективни предели. По отношение на правото на иск на ищеца И. З., в качеството му на съдружник и доводите, изложени от третото лице помагач за правното действие на изявлението от 24.12.2019 г., на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, с твърдение, че решението от 20.03.2020 г. за избора на Кр. Х. като управител между съдружниците било провело правно действие веднага, той бил счетен за управител и достигането на изявлението до него, означавало достигане на изявлението до дружеството чрез неговия управител, настоящият съдебен състав намира, следното: установено е в хода на процеса, че изявлението от 24.12.2019 г. за прекратяване на участието на И. З. като съдружник в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, изхожда от сочения съдружник. Прието е от въззивния съд, че изявлението не е достигнало до адресата – дружеството, не е получено от същото. Обстоятелството, че съдружникът, отправил изявление за прекратяване на членство, е бил и управител на дружеството, не е равносилно на получаване на изявлението от дружеството. За да проведе действие изявлението, следва да бъде отправено до дружеството, тъй като то е адресат на изявлението, макар и да не е необходимо насрещно приемане от дружеството. Не могат да се приемат за основателни доводите относно наличието на новоизбран управител, третото лице помагач, на когото изявлението е било известно, тъй като не е отправено към него изявлението. Адресат на изявлението, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, е дружеството, а не физическото лице. Следва да се приеме, че с отправеното изявление от 24.12.2019 г., на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, да не е прекратено участието на съдружника И. З. към проведеното Общо събрание на съдружниците от 23.03.2020 г. Качеството на съдружник на ищеца И. З. към момента на провеждане на Общото събрание на съдружниците от 23.03.2020 г. обуславя правото на му на иск за защита на членствените му права в дружеството чрез оспорване на решенията на Общото събрание на съдружниците. Правото на иск е обусловено от защитаваното материално право. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на дължимата защита и съдействие се определя от страните, като задължение на ищеца е точно да очертае търсената от него защита на спорното материално право чрез предявения иск. Изискванията за редовност на исковата молба са свързани с точното посочване на спорното материално право. С оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/06.12.2002 г. по тълк.д. 1/02 г. на ОСГК на ВКС, решенията на Общото събрание на съдружниците са особен вид сделки, спрямо които критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД, са неприложими. Общото събрание на членовете на дружеството е върховен орган и решенията са задължителни за всички. Правоотношенията в дружеството са членствени. Поради това субективните предели на решенията имат сила за всички членове. Решението обективира волята на мнозинството, липсват съвпадащи волеизявления. Това обуславя извод, че решенията на Общото събрание на съдружниците не представляват сделка и правилата за нищожност и унищожимост, съгласно ЗЗД, не се прилагат. Решенията на Общото събрание на съдружниците, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредбин на ТЗ са нищожни само в определените от закона случаи. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 от ТЗ. Следователно трябва да се направи разграничение между незаконосъобразните решения на Общото събрание на съдружниците, които могат да бъдат отменени по иск на съдружник и нищожните решения на Общото събрание на съдружниците. Съгласно посоченото тълкувателно решение, т. II, решенията на Общото събрание на съдружниците в ООД могат да се квалифицират като нищожни, на основание чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 от ТЗ. Уредената с чл. 75, ал. 2 от ТЗ нищожност е сходна с тази по ЗЗД. Спецификата на ТЗ влага самостоятелно съдържание в характеристичните белези на нищожните (недействителните) решения на ОС на търговските дружества. Нищожни са решенията на Общото събрание, които са извън пределите на компетентост, определена с договора или в закона. Нищожност на решенията може да има и когато липсва предмет. Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Членът на дружеството може да защити правата си с установителен иск, ако решението не е вписано в Търговския регистър. С оглед посочената правна същност на решенията на Общото събрание в ООД, съдружниците могат да се защитят чрез предявяване на иск за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците, с посочване на съответните обстоятелства за нищожност или с иск за отмяна, на основание чл. 74 от ТЗ, поради наличие на взети решения в противоречие на закона или в противоречие на дружествения договор. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е индивидуализирал, с оглед принципа на диспозитивното начало, пределите на търсената защита. Всички посочени факти в т. 1 от исковата молба относно нищожността на решенията на Общото събрание на съдружниците от 23.03.2020 г., поради липса на предмет, поради това, че е взето предходно решение от Общото събрание на съдружниците, с идентичен предмет на 20.03.2020 г., се свързавт с формулирания петитум за прогласяване на нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците относно т. 3 и 4 от протокола от 23.03.2020 г. Едновременно с това, в т. 2 от исковата молба, е посочено, че решението на Общото събрание за приемане на нов съдружник представлява изменение на дружествения договор, като това изменение според ищеца се свързва с накърнение на добрите нрави, поради липса на икономическа целесъобразност и поради нееквивалентност на престациите. Липса на престация от страна на новоприетия съдружник спрямо дружеството означавала нееквивалентност, което накърнявало добрите нрави. Тези основания са игнорирани от въззивния съд, като същият не е изпълнил задължението си да отстрани нередовностите на исковата молба. Сочените основания за нищожност (накърнение на добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите) законодателят не свързва с основания за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците, тъй като е основание, предвидено в ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Въззивният съд не е изпълнил задължението си, така както е разяснено в т. 5 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което са актуални и при новия ГПК разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение 1/17.07.2001 г. по тълк.д. 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд, като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора, дължи констатиране на несъответствието на исковата молба с чл. 127, т. 4 и т. 5 от ГПК и съобщаване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК. В случая въззивният съд не е дал точни и ясни указания, съответни на тълкуването съгласно ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, че сочените в исковата молба обстоятелства и даденото от ищеца определение за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците от 23.03.2020 г., не могат да се свържат с основанията за нищожност на решенията на Общото събрание на съдружниците в ООД, предвидени в ТЗ. Дадените указания от въззивния съд са частични, само по отношение на твърденията за т. 3 и т. 4 от решението и с тях не е отстранена нередовността на исковата молба относно целия въведен спор от ищеца. Неяснотата на исковата молба, съдържаща общи твърдения за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците, както и твърдения за нищожност на основанията, предвидени в чл. 26 от ЗЗД, е изисквала въззивният съд, да отстрани нередовността на исковата молба, като на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, даде подробни и ясни указания, в които изрично да посочи на ищеца, че сочените от него основания, включително за накърняване на добрите нрави, не могат да се свържат с твърдения за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците, тъй като основанията за нищожност, предвидени в ЗЗД, не са приложими към решенията на Общото събрание на съдружниците. Също така въззивният съд е следвало да даде възможност на ищеца да прецизира твърденията си за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците, като посочи конкретните обстоятелства относно взетото решение на Общото събрание на съдружниците. Въззивният съд е следвало да констатира и несъответствието на сочените обстоятелства за нищожност на решението на Общото събрание с формулирания петитум за отмяна на същото и да даде възможност на ищеца да приведе исковата си молба в съответствие с изискването на чл. 127, т. 4 и т. 5 от ГПК. По отношение на предявените искове за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците по т. 3 и 4 от решението на Общото събрание, макар и да има позоваване на предходно решение (от 20.03.2020 г.) и поради това се сочи, че липсва предмет на атакуваното решение (23.03.2020 г.), въззивният съд е следвало да даде указания ищецът да прецизира има ли и други твърдения за нищожност на решенията в тази част, т. 3 и т. 4 на Общото събрание, като се посочи изрично, че сочените факти относно накърняване на добрите нрави, не могат да представляват основания за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да се уточни предмета на делото и се е произнесъл, преди да е дал възможност на ищеца да упражни правото си на защита. Липсата на отстраняване на нередовността на исковата молба е препятствала възможността да се направи правилна преценка дали сочените основания в допълнителната искова - нищожност на решението, като невзето с твърдение, че Общо събрание не се е състояло на 23.03.2020 г., поясняват сочените в исковата молба обстоятелства , респ. отстраняват сочените в нея противоречия. Нередовността на исковата молба, непрецизирането на основанията и исковете за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците, както и липсата на уточняване на исковете и вида на съединяването им, е довело до недопустимост на постановеното решение от въззивния съд. Следва да се приеме, че макар и да има иск за нищожност поради липса на предмет относно т. 3 и т. 4 от решението от 23.03.2020 г. предвид взето решение със същия предмет на 20.3.2020 г, настоящият съдебен състав намира, че искът за нищожност поради липсващо, невзето решение, е преюдициален. Поради това нередовността на исковата молба, следва да се приеме, че засяга изцяло производството, включително в частта, с която е прогласена нищожност относно т. 3 и т. 4 от решението на Общото събрание на съдружниците от 23.03.2020 г. При очертаните в т. 4 от исковата молба, факти следва да се приеме, че ищецът е твърдял нарушение на изискванията за наличие на кворум, като основание за отмяна на решение, така както е разгледан иска. Искът за нищожност на решението на общото събрание на съдружниците е преюдициален спрямо иска за отмяна на решението, на основание чл. 74 от ТЗ. Следователно, при липса на изясняване на предмета на спора, с оглед наличието или липсата на предявен иск за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците, съдът преждевременно се е произнесъл по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ. Въпросът за нищожността на решението на Общото събрание на съдружниците, е винаги преюдициален спрямо иска за отмяна на съдебното решение. Ето защо следва да се обезсили решението в неговата цялост, така както е обжалвано в настоящето производство и делото да се върне за отстраняване нередовността на исковата молба. В хода на настоящето производство не могат да бъдат взети предвид новонастъпили факти, след приключване на устните състазания пред касационната инстанция. Наличието на влязло в сила съдебно решение за прогласяване нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците ще е факт, който следва да се съобрази от съда при преценка допустимостта на предявените искове за нищожност на решенията и за отмяна, на основание чл. 74 от ТЗ. По изложените съображения, следва да се обезсили решението на въззивния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 814 от 21.12.2022 г. по т.д. 1040/21 г. АС-София и ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: