4 Р Е Ш Е Н И Е № 393/10 СОФИЯ, 13.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 27 април 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 781/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 293 от 15.05.2008 г. по в.гр.д. № 216/08 г. на Плевенския окръжен съд е оставено в сила решение № 87 от 27.07.2006 г. по гр.д. № 52/06 г. на Никополския районен съд в частта, с която е отменена заповед № 1317 от 17.01.2006 г. на изп. директор на [фирма], с която на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ е прекратено трудовото правоотношение със Ж. М. Д. и ищцата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност ”сортировач на отпадъчна хартия”. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от [фирма]. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответницата по касация Ж. М. Д. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи във връзка с доказателствата по делото, приема следното: По делото е установено, че ищцата Ж. Д. е работила по трудов договор в дружеството на длъжност ”сортировач на отпадъчна хартия”. Със заповед № 1317 от 17.01.2006 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ, считано от 18.02.2006 г. поради спиране на работа в звеното за повече от 15 дни. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно поради това, че не е бил налице престой, продължил повече от 15 дни към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса към кой момент следва да се преценява дали е осъществен фактическия състав на чл. 328, ал.1, т.4 КТ, когато срокът на предизвестието се отработва. В решение № 1370 от 11.09.2001 г. по гр.д. № 1740/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., е застъпено разбирането, че когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, каквато е хипотезата на чл. 328, ал.1, т.4 КТ, моментът на прекратяването настъпва с изтичането на срока на предизвестието и към този момент следва да се преценява законосъобразността на извършването му. Настоящият състав намира тази практика за правилна. В чл. 328 КТ са посочени изчерпателно основанията за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие. В съдебната практика няма съмнение, че предизвестието може да се отработи или да не се отработва, като в този случай на работника или служителя се дължи обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено презвестие. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие същият се прекратява с изтичане на срока на предизвестието и към този момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението. При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно. По делото е установено, че със заповед № 246 от 14.12.2005 г. на изп. директор на дружеството е наредено, считано от 15.12.2005 г. да спре дейността на ЦМС/ Централен материален склад/- сортировачи на отпадъчна хартия, тъй като отпада нуждата от подготовка на суровина за картон, а от 05.01.2006 г. да спре производството на картон, като трудовите правоотношения с работниците и служителите да бъдат прекратени при условията на чл. 328, ал.1, т.2 или чл. 328, ал.1, т.4 КТ. На 16.12.2005 г. работодателят е изпратил до Бюрото по труда [населено място] уведомление за предстоящите масови уволнения поради необходимостта завода да спре работа за период до 6 месеца. Изслушана е и съдебно- икономическа експертиза, която е дала заключение, че в звеното на ищцата са работили 48 човека. Вещото лице е констатирало, че трудовите правоотношения на част от работниците са прекратени през м. ноември 2005 г. Със заповеди от 27.12.2005 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ- поради закриване на част от предприятието, са прекратени с едномесечно предизвестие трудовите договори с още 40 работници, като на последните е начислявано трудово възнаграждение за срока на предизвестие до 31.01.2006 г. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед № 1317 от 17.01.2006 г. на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ поради спиране на работата в звеното за повече от 15 дни, считано от 18.02.2006 г. Заповедта е връчена на 17.01.2006 г. Заедно с ищцата, считано от 18.02.2006 г., са били освободени и работници от ЦМС на длъжност мотокарист, стрелочник - маневрист и локомотивни машинисти. След тази датата няма начислявани трудови възнаграждение на работници от ЦМС. При тези данни се налага извод, че към момента на прекратяване на тридовото правоотношение е осъществено фактическото основание за прекратяването му – спиране на работа в звеното, в което ищцата е работила, за повече от 15 дни. С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила решение № 87 от 27.07.2006 г. по гр.д. № 52/06 г. на Никополския районен съд и на основание чл. 295, ал.1 ГПК бъде постановено друго, с което предявените от Ж. М. Д. против [фирма] [населено място] искове с с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 и 2 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 293 от 15.05.2008 г. по в.гр.д. № 216/08 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 87 от 27.07.2006 г. по гр.д. № 52/06 г. на Никополския районен съд в частта, с която е отменена заповед № 1317 от 17.01.2006 г. на изп. директор на [фирма], с която на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ е прекратено трудовото правоотношение със Женя М. Д. и ищцата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност ”сортировач на отпадъчна хартия”, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. М. Д. против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ за отмяна на заповед № 1317 от 17.01.2006 г. на изп. директор на [фирма], с която на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ е прекратено трудовото й правоотношение и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност ”сортировач на отпадъчна хартия”. ПРЕДСЕДАТЕЛ : +ЧЛЕНОВЕ :