Р Е Ш Е Н И Е № 583 гр. София, 24.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1938 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. П. Г. против въззивно решение № 161/30.04.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 22/2013 г., в частта, в която е било потвърдено осъждането му по присъда № 241/19.09.2012 г. на СГС, НО, 15-ти състав по НОХД № 812/2012 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият Б. П. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199 ал.1, т.3, пр. 2, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че на 05.10.2010 г., около 15.40 ч., в гр. С., в търговска база „Илиенци”, от магазин 3531, в съучастие като съизвършител с И. В. Н. и И. Ам. Султан, отнел от владението на Ч. Г. движими вещи – пари в лева и евро на обща стойност 5505, 67 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости с деформация на носната пирамида, наложило оперативно лечение, което е причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Приспаднато е било задържането му под стража и под домашен арест. С присъдата са били осъдени за същото престъпление и другите двама подсъдими, като с решението на САС наказанието на И. В. Н. е било намалено. Въззивното решение по отношение на тези подсъдими не е предмет на касационна проверка. В лично изготвената от подсъдимия Г. касационна жалба, която не е мотивирана, се изтъкват доводи за наличие на основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. В с. з пред ВКС подсъдимият се явява лично и чрез служебния си защитник конкретизира направените оплаквания. Твърди, че причинената телесна повреда на пострадалия е при ексцес на умисъла, поради което иска деянието му да бъде преквалифицирано по чл. 198 от НК. Счита още, че при определяне на наказанието не е било съобразено като изключително смекчаващо обстоятелство психичното му заболяване от параноидна шизофрения, изискващо постоянно лечение и периодични прегледи. В тази връзка претендира за намаляването му. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Приетите за установени по надлежен процесуален начин фактически обстоятелства не позволяват формиране на извод за ексцес на умисъла на Г. за причиняване на средната телесна повреда на пострадалия Г. Тримата извършители са реализирали деянието при разпределение на ролите си, като всеки един от тях е действал с ясното съзнание за извършеното от останалите. Насилието върху пострадалия не се е изчерпвало с нанесения първи удар от подсъдимия С., а е продължило с участието и на останалите двама подсъдими Н. и Г., които са му нанасяли удари по главата и тялото, като в същото време е било извършено и отнемането на паричните средства. Това тяхно обективно поведение с основание е отчетено като проява на общност на умисъла им, поради което и няма място за споделяне на възражението за наличие на ексцес за причиняване на съставомерния резултат по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198 ал. 1 от НК. Неоснователно е и оплакването във връзка със справедливостта на наказанието. Същото е било отмерено съобразно минимума от 5 години лишаване от свобода, предвиден в нормата на чл. 199 ал. 1 от НК, като правилно е отчетена индивидуалната тежест на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, очертано от негова специфика, която добре е съпоставена с обема и значението на констатираните по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Видно е от мотивите на въззивната инстанция, че в последната категория е включено и психичното заболяване на подсъдимия Г., като изрично е подчертано поради какви причини то не се оценява като изключително смекчаващо обстоятелство в контекста на прилагането на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК. ВКС споделя изложените аргументи и не намира за нужно да ги преповтаря. В касационната жалба не се изтъкват, а и липсват други обстоятелства със смекчаващо значение, които да не са били съобразени от апелативния съд и да налагат намаляване на наказанието. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 161/30.04.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 22/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.